Над 100 държави се ангажираха да спрат унищожението на горите

Повече от 100 страни обещаха днес да спрат обезлесяването в идните 10 години, предаде Асошиейтед прес.

Великобритания приветства ангажимента като първото голямо постижение на климатичната конференция КОП26 в Глазгоу. Активисти обаче казват, че трябва да се запознаят с подробностите, за да разберат цялостния му ефект.

Британското правителство заяви, че е получило ангажименти от лидери, представляващи страни, в които са над 85 процента от горите в света, за спиране на обезлесяването до 2030 г. Сред тях са няколко държави със значителни горски площи, включително Бразилия, Китай, Колумбия, Демократична република Конго, Индонезия, Русия и САЩ.

За плана са обещани над 19 милиарда долара държавно и частно финансиране.

Британският министър-председател Борис Джонсън каза, че "с днешното безпрецедентно обещание ще имаме възможност да сложим край на дългата история, в която човечеството е било завоевател на природата, като вместо това стане неин пазител".

Според експерти ангажиментът ще бъде от съществено значение за ограничаване на климатичните промени. Те обаче предупреждават, че подобни обещания са били давани и преди, без да бъдат спазени.

Един милиард евро от ЕС за защита на горите

Европейският съюз се ангажира днес да похарчи 1 млрд. евро от бюджета си за идните пет години за защита на горите по света, включително 250 млн.евро за страните в басейна на река Конго, Централна Африка, предаде Ройтерс.

"Трябва по-добре да се вслушваме в коренните общности, в производителите, в потребителите и търговците . . .да се слушаме един в друг, да работим заедно, за да спрем обезлесяването", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Вноската на ЕС е част от по-широк пакет финансов пакет от 12 млрд. долара за защита, възстановяване и устойчиво управление на горите. Сред другите донори са Великобритания, САЩ, Норвегия и Япония.

Фон дер Лайен: Страните трябва да плащат за въглеродните емисии

Страните трябва да плащат за въглеродните емисии, заяви в понеделник на конференцията КОП26 председателката на Европейската комисия, цитирана от Ройтерс.

"Трябва да постигнем съгласие за солидна рамка от правила, например, да превърнем глобалните въглеродни пазари в реалност. Да определим цена за въглерода, природата вече не може да плаща тази цена", каза Фон дер Лайен в Глазгоу.

Участниците в КОП26 ще се опитат се споразумеят за правила за създаването на въглероден пазар по смисъла на Парижкото споразумение за климата - въпрос, който провокира спорове и доведе до неуспеха на срещата на ООН за климата през 2019 г.

Европейският съюз пое ангажимент до 2030 г. да намали емисиите си с поне 55 процента в сравнение с нивата от 1990 г. Фон дер Лайен призова още страни да поемат ангажименти за по-сериозно съкращаване на емисиите през това десетилетие.

"Трябва да поемем сериозни ангажименти за намаляване на емисиите до 2030 г. Въглеродна неутралност до 2050 г. е добре, но не е достатъчно", изтъкна европейската лидерка.

В Европейския съюз се договарят нови "зелени" политики, като с това блокът изпреварва много страни, които са си поставили дългосрочни климатични цели, но не са създали законодателството, необходимо за тяхното реализиране.

В ЕС се обсъжда спирането на продажбите на нови автомобили с вътрешно горене до 2035 г. и създаването на втори въглероден пазар на ЕС за сградите и транспортния сектор.

Тези идеи доведоха до напрежение между по-богатите западни страни от ЕС, които подкрепят амбициозните действия в сферата на борбата с климатичните изменения, и по-бедните източноевропейски държави, които се опасяват от неблагоприятни социални и икономически последици от "зеления" преход.

Чешкият премиер Андрей Бабиш използва КОП26, за да отправи нападки по отношение на "опасните" климатични предложения на ЕС.

"Това не е сделка, а идеология", каза той, като изтъкна, че плащанията за въглеродните емисии ще се отразят зле на обикновените граждани, тъй като ще доведат до поскъпване на изкопаемите горива.

Макрон: Най-големите замърсители да си поставят по-амбициозни цели

Френският президент Еманюел Макрон призова страните, които са с най-големи въглеродни емисии, да си поставят по-амбициозни цели за борба с климатичните изменения, предаде Франс прес. С изказването си Макрон намекна за Русия и Китай, които са основни замърсители.

"Ключово през следващите 15 дни тук, на нашия КОП, ще бъде най-големите замърсители, чиито национални стратегии не са съгласувани с нашата цел от 1,5 градуса, да си поставят по-амбициозни цели през 15-те предстоящи дни. Това е единственият начин да вдъхнем отново доверие към нашата стратегия", изтъкна френският лидер.

Меркел: Германия ще съкрати емисиите си

Германия възнамерява да съкрати до 2030 г. емисиите си на парникови газове с 65 процента в сравнение с нивото от 1990 г. и да постигне климатична неутралност до 2045 г., заяви пред КОП26 германската канцлерка Ангела Меркел.

"Страните с развита индустрия носят отговорност (за прилагането на Парижкото споразумение за климата) и това, разбира се, се отнася и за Федерална република Германия. По тази причина ние си поставихме още по-амбициозни климатични цели. Искаме да съкратим с 65 процента емисиите си до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и да постигнем климатичен неутралитет до 2045 г.", изтъкна Меркел.

Китайският президент Си призова за по-енергични действия

Китайският президент Си Цзинпин призова всички страни да предприемат по-енергични действия за съвместно справяне с предизвикателствата в сферата на климата, съобщи официалната осведомителна агенция Синхуа, цитирана от Ройтерс.

В писмено обръщение към конференцията за климатичните промени на ООН в Глазгоу КОП26, на която той не присъства лично, Си също така призова развитите страни не само да направят повече, но и да помогнат на развиващите се страни да се справят по-добре с действията срещу изменението на климата, посочи Синхуа.

Китай увеличава с над един милион тона всекидневното си производство на въглища в контекста на недостиг на електроенергия и в момент, в който лидери от цял свят преговарят в Глазгоу по споразумение относно това как да бъде пощадена планетата ни от глобалното затопляне, предаде Франс прес.

Индия цели да постигне въглеродна неутралност до 2070 г.

Индийският премиер Нарендра Моди заяви на КОП26, че страната му цели да постигне въглеродна неутралност до 2070 г., предаде Ройтерс.

Според учени обаче за избягването на климатична катастрофа е нужно въглеродната неутралност да бъде постигната до 2050 година. Въглеродна неутралност означава една страна да отделя такова количество парникови газове, каквото може да бъде абсорбирано от горите, посевите, почвите и технологиите за улавяне на въглерод.

Моди защити позицията на Индия и изтъкна, че индийските власти изпълняват задълженията си в сферата на борбата с климатичните изменения. Индийският лидер отбеляза, че страната му е отговорна само за пет процента от световните емисии на парникови газове.

Премиерът заяви пред останалите световни лидери, че Индия ще увеличи дела на възобновяемите енергийни източници от около 38 процента миналата година на 50 процента до 2030 г.

Само до миналата седмица Индия, която понастоящем е на трето място по емисии на парникови газове в света след Китай и Съединените щати, отхвърляше призивите да обяви дата за постигане на въглеродна неутралност.

В своята реч Моди призова също така хората по света да развият разумни потребителски навици. "Вместо безумното и унищожително консумиране, имаме нужда от разумно и обмислено потребление", каза индийският премиер.

Елизабет Втора: Време е за действия

Британската кралица приветства световните лидери на организираната от ООН климатична конференция в предварително записано видео обръщение, в което каза, че времето на думите се е превърнало във време за действие, предаде Асошиейтед прес.

Деветдесет и пет годишната Елизабет Втора трябваше да присъства на срещата в Глазгоу, но се наложи да отмени пътуването, след като лекарите й я посъветваха да си почива и да не пътува. Наскоро кралицата беше подложена на изследвания и прекара една нощ в лондонска болница, което не й се е случвало от години.

В приветственото си слово към президентите и премиерите Елизабет Втора изрази надежда, че конференцията ще е "един от онези редки случаи, когато всеки ще има шанса да се издигне над политическото злободневие и да прояви истинско държавничество".

"Историята е показала, че когато страните се обединят в името на обща кауза, винаги има надежда", заяви кралицата във видеопосланието, заснето в петък в замъка Уиндзор.

В знак на почит към покойния си съпруг принц Филип, Елизабет Втора отбеляза, че е щастлива да приветства делегатите, тъй като той е приемал присърце въпроса за околната среда. Давайки публично воля на емоциите си, което тя рядко прави, кралицата заяви, че "не би могла да бъде по-горда" от факта, че делото на принц Филип за опазване на околната среда намира продължение в работата на най-големия им син принц Чарлз и неговия син принц Уилям.

mediapool.bg