Кламер БГ - Новини: Краят на историята? 30 години по-късно, валидна ли е все още тази идея?

Краят на историята? 30 години по-късно, валидна ли е все още тази идея?

Свят

|
Четв, 07 Ноем 2019г. 14:16ч.
Краят на историята? 30 години по-късно, валидна ли е все още тази идея?

Месеци преди Берлинската стена да падне на 9 ноември 1989 г., на фона на отпускането на съветската хватка върху Източния блок, един млад политолог на име Франсис Фукуяма направи изявление, което бързо стана прочуто. Това е, обяви той, "краят на историята".

Провъзгласеното поражение на комунизма обаче не бе началото на продължителна златна ера за западния, капиталистически либерализъм. Стана нещо съвсем различно.

През последвалите десетилетия сеизмични събития, движения и глобални тенденции оформиха 21-и век като раздробена и може би по-опасна ера от тази на Студената война.

Станаха нападенията на 11 септември 2001 г.; войните в Ирак и Сирия спомогнаха за кървавия възход на групировката "Ислямска държава", а после - и за бежанска криза.

Икономиката се срина през 2008 г. Китай стана суперсила. Русия се възроди. Нов популизъм пусна корени.

Всичко бе подложено на невъобразимо въздействие. И, изглежда, краят на историята не дойде.

Днес Фукуяма признава, че е бил разочарован от някои събития през десетилетията. Той казва, че книгата му не е била пророчество, а констатация, че са създадени още много демокрации.

Светът сега е във фаза, която той не е очаквал. В интервю за Асошиейтед прес наскоро Фукуяма отдели време, за да поразсъждава върху това, което е видял и което тепърва може да се случи.

СЛЕД СТЕНАТА: ПЪРВИТЕ ГОДИНИ

С отминаването на десетилетията, казва Фукуяма, сега има "цяло поколение хора, които не са преживели Студената война или комунизма".

През първите години след падането на Стената бяха родени нови държави, а Германия се обедини.

След разпадането на Съветския съюз обаче избухнаха войни и конфликти и остри постколониални спорове за уреждане на дългове.

Някои от най-кръвопролитните граждански войни през 90-те години на миналия век - в Конго и в Либерия - станаха бележки под линия за историята.

Руанда преживя геноцид със стотици хиляди убити. Югославия, разкъсана от продължително насилие, кланета и разселвания, произведе много по-голямо медийно отразяване и дори нови държави.

Военната намеса на Запада в края на 90-те години притъпи национализма на Сърбия и свали оковите от Косово. Отслабената Русия не бе в състояние да помогне на традиционния си съюзник в Белград. А световната икономика като цяло беше силна.

После дойде 11 септември.

НАЧАЛОТО НА 21-И ВЕК: ТЕКТОНИЧНИ ПРОМЕНИ

Ал Каида изведе до невиждано дотогава равнище терора, който бе наблюдаван в реално време по света. В отговор администрацията на Буш нападна Афганистан и свали талибаните, приютили Осама бин Ладен, докато заговорничеше срещу Запада. Сега, осемнайсет години по-късно, Съединените щати още са там.

Войната в Ирак бе основана на невярна разузнавателна информация, че иракският диктатор Саддам Хюсеин - подкрепян от САЩ, когато воюваше с Иран - притежава оръжия за масово унищожение. Вашингтон отправи към света призив "вие или сте с нас, или против нас", предизвикал насрещна реакция на много места, най-вече във Великобритания, където тогавашният премиер Тони Блеър и до днес остава политически парий, защото последва Буш.

Навремето Фукуяма клонеше към неоконсерватизма и подкрепяше нахлуването в Ирак, но после се обяви против войната. Сега той казва, че войната в Ирак е подкопала американската политика по света, а финансовата криза от 2008 г. е опровергала претенциите на САЩ, че са създали добър международен икономически ред.

Фукуяма заявява: Мисля, че тези две събития проправиха пътя за голямата ответна популистка реакция, която наблюдаваме сега."

ПОПУЛИЗЪМ И КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТТА

Фукуяма казва, че е разтревожен от това колко много гласоподаватели избират популистки лидери, които разделят обществото и нямат формула за демократично управление.

Съчетаването на популизъм и национализъм е доминиращата движеща сила на много места - от "Америка на първо място" на Тръмп до Брекзит, от отказа на Израел да се откаже от еврейските селища в окупираните палестински територии до скоростните ограничителни мерки на Индия в спорния Кашмир и сегашната инвазия на Турция в Сирия.

Фукуяма казва, че сценарната книга на популисткия лидер обикновено изглежда горе-долу така: "Хора, аз ви представлявам. Вие сте чисти, а елитите са корумпирани, и аз трябва да ги отстраня от политическата система."

Фукуяма обаче все още вярва, че системата на контрол и баланс в отдавна установените институции на демокрациите ще продължи да работят. Популизмът, твърди той, не благоприятства доброто управление и, разбира се, просперитета.

"Започването на търговска война. . . не изглежда много добра идея за запазване на просперитета", казва той и добавя: "Възможно е този тип движения да се самоограничават в бъдеще."

По БТА.

mediapool.bg