Едва приключили, евроизборите доведоха до видимо раздвижване на политическите пластове в двете най-големи партии. Драми се разразиха и при победителите, и при победените. Първо Корнелия Нинова подаде оставка от лидерския пост, след като БСП загуби изборите, към които тръгна при изравнени позиции с ГЕРБ и с амбиция да спечели, за да претендира за предсрочни парламентарни избори. После лидерът на победилата партия ГЕРБ Бойко Борисов взе главата на заместника си Цветан Цветанов, с когото заедно печелеха почти всички избори досега.
Как ще се развият нещата в ГЕРБ и БСП от тук нататък и как ще се промени голямата картина на българската политика? Отговорът е, че каквото и да се случи в първата и втората политическа сила, голямата картина едва ли ще промени – поне в обозримо бъдеще.
С най-голям интерес се очакваше развръзката в управляващата партия, след като в началото на май премиерът Бойко Борисов каза, че на еворизобрите ще се види дали българите са "простили" на Цветан Цветанов за луксозния апартамент, закупен на цена под пазарната. Седемте пункта преднина на ГЕРБ пред БСП изглеждаха като "прошка". Но не и за Борисов, който явно вече беше решил да използва "Апартаментгейт" като претекст за вътрешна чистка. Операцията, напомпана от антикорупционен патос, протече зрелищно: през цялата предизборна кампания хвърчаха оставки, а накрая дойде ред и на "втория човек" в ГЕРБ.
Накрая разбрахме, че Цветанов е окупирал и цялата власт в партията, практически изземайки функциите на изпълнителната й комисия. Сега Борисов я освободи от този авторитаризъм и ГЕРБ поема по пътя на демократизирането, плурализма и реформите. Нов Цветанов няма да има, царят е един и той е Борисов. Както стана ясно, той не вижда Цветанов да има заслуга за досегашните успехи на ГЕРБ.
"Когато правих избори с 90% рейтинг, магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат", сподели лидерът на ГЕРБ. Освен оценка за Цветанов, това откровение дава някакво обяснение за интелектуалния капацитет на депутатите и висши функционери от управляващата партия, но това е друга тема.
Посланието на Борисов е еднозначно: той се възприема като единствен и решаващ фактор не само за победата на тези избори, но и на всички отминали и на онези, които идват.
На преден плен в ГЕРБ ще позиционират хората, които Борисов возеше на задната седалка в джипа си по време на предизборните обиколки, казват депутати от партията. Най-често там се возеше вицепремиерът Томислав Дончев.
Първият тест за представянето на ГЕРБ без Цветанов са местните избори тази есен.
И най-вероятно ГЕРБ ще ги спечели, не без помощта на БСП.
Причината е, че втората политическа сила е разбита команда. Откакто настоящият парламент започна работа преди около две години, Корнелия Нинова не спира да повтаря как той незабавно трябва да се разпусне и да има нови избори, за да се сложи край на "режима Борисов". Тя неспирно громи корупцията и паралелната държава. След като Елена Йончева стана мишена на прокуратурата, БСП се сети и за нереформираната съдебна власт. По време на предизборната кампания Нинова се сети и за безконтролната власт на главния прокурор и поиска актовете му да подлежат на съдебен контрол. Тя дори наруши едно от най-големите табута и спомена името на Пеевски – че той и ДПС са стояли зад доскорошния земеделски министър Порожанов.
Не това обаче беше център в политиката на БСП през последните две години. Приоритет бяха антиимигрантската политика, кампанията срещу Истанбулската конвенция и истеричната антиевропейска риторика, сравнима с тази на "Патриотите".
Вместо да опонира на управляващите в парламента, БСП реши да го бойкотира – първо частично, за да ходела при народа да го просвещава с визията си за България, а после и изцяло – защото не искала да е част от задкулисните сделки между ГЕРБ и ДПС.
Два месеца преди евроизборите БСП получи неочакван подарък - гръмна аферата "Апартаментгийт", а после заваляха разкрития за злоупотреби с еврофондове по селската програма. Мачът изглеждаше предрешен в полза на БСП и неспасяем за ГЕРБ.
И какво направи Нинова? Най-важно й беше да не допусне лидера на ПЕС Сергей Станишев в евлористата на БСП и да натири в дупка вътрешната си опозиция. Листата й обаче бе бламирана и пренаредена, а в резултат на развихрилата се вътрешна разправа БСП влезе в кампанията още по-разединена.
Нинова се надяваше БСП да загуби да загуби с малко, с процент-два, за да хвърли отговорността на опонентите си и да се разправи окончателно с тях, казват социалисти и поясняват, че загубата се оказа по-голяма и председателката нямало как да се измъкне.
Стратегията на Борисов беше удар в десетката: масирано публично присъствие, демонстриращо как под нозете му никнат заводи, пътища и магистрали, как се усвояват едни големи европари и идват още, така че кметовете, бизнесът и народът да си правят сметката за кого гласуват.
Изборите показаха, че посланието е било схванато. Не без любезното съдействие на медиите, особено тези на депутата от опозиционната ДПС Делян Пеевски.
Самият Пеевски имаше своя роля в предизборния сюжет – на отсъстващ от страната си политик, който се кандидатира за евродепутат. Три дни преди изборите ДПС направи необходимото да го покаже сред избирателите му с пояснението, че той е "един от най-влиятелните хора в държавата, утвърден политик, човек, истински обичан и уважаван от своите избиратели".
А три дни след изборите Пеевски реши да отиде в парламента, където не е стъпвал над две години – от момента, в който положи клетва като народен представител. Политикът издател ходи на работа цели два дни за по половин час и нищо чудно да продължи да прави така. А думите му, че се отказва от Европейския парламент, защото бил "нужен на България" , незабавно се материализираха в законодателни предложения за безплатни детски градини и "сваляне на ДДС за хляба".
Какво точно цели обаче с решението си да е под светлините на прожекторите, не е ясно.
В предходните месеци другата митична фигура в ДПС - почетният председател Ахмед Доган - реши да се легитимира като собственик на ТЕЦ "Варна", а после и с план за изграждането на пристанище на мястото на въглищния терминал на централата, което най-вероятно ще поеме част от товарите на държавното пристанище.
С две думи, бизнесът на ДПС се развива чудесно, докато партията води словесни битки в парламента срещу управляващата коалиция. Но не заради ГЕРБ, а заради коалиционния й партньор "Обединени патриоти", които на думи също дават яростен отпор на ДПС, докато кадри на ДПС участват в правителството от тяхната квота. В същото време Пеевски громи не "Патриотите", а "Демократична България" и медиите, които не са под негов контрол.
Всичко това явно устройва Борисов. Той може и да е победил БСП на изборите, а после и Цветанов в собствената си партия, но не смее да предизвика корпулентно момче от третата политическа сила. Корпулентното момче е свикнало да получава всичко, което пожелае и Борисов знае, че ако нещо му откаже, набързо ще го свалят от джипа...
mediapool.bg