Кой какво печели от премахване монопола на НЗОК?

Пациентът ще може да избира къде да внася здравната си вноска от 8% - в НЗОК или в частен здравен фонд. Това е лайтмотивът на представения от здравния министър Кирил Ананиев пореден нов вариант за промяна в здравния модел. До какви медицински услуги обаче ще получи достъп пациентът срещу 8-те процента вноска остава въпрос, чийто отговор Министерството на здравеопазването не дава.

Постният идеен проект за реформа предизвика също толкова резервирани и противоречиви коментари от страна на съсловни организации, лекари, застрахователи, пациенти, експерти, депутати. От тях стана ясно, че и по сега предлагания вариант за реформа няма обществен консенсус, какъвто МЗ търси от месеци, тъй като мненията за това кой е истинският печеливш от премахването монопола на НЗОК се разминават.

Но всички поискаха ясно дефиниран основен пакет медицински услуги и остойностяване на услугите в него, за да е ясно за какво стига сега събираният чрез здравни вноски ресурс от 4.3 млрд. лева, какво може да се покрие с него и за какво ще остане да доплаща пациентът.

Според МЗ конкуренцията ще повиши качеството и контрола

Според здравния министър Кирил Ананиев плюсовете на така предлагания модел са, че чрез конкуренцията между фондовете ще се повиши качеството на предлаганата услуга и контролът над болници, лекари и други изпълнители на медицинска помощ. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова смята, че чрез реформа на осигурителния модел, може би ще се постигне и организационна промяна на системата и чрез конкуренцията на НЗОК ще се преодолеят съществуващите дефекти.

От ДПС, които от години настояват за премахване монопола на НЗОК, приветстват зададената посока. Депутатът Хасан Адемов коментира, че представената от Ананиев посока на реформа трябва да получи по-голяма подкрепа. “Няма нищо по-добро измислено от конкуренцията“, коментира той.

Застрахователите са доволни, че дискусията продължава, въпреки неяснотите

Представителят на застрахователните дружества Кирил Бошов заяви, че независимо от неяснотите е “добре, че продължаваме тази дискусия и се надяваме да имаме по-ясна рамка“. Той одобрява посоката да има ясно дефиниран и остойностен базов пакет, в който частните застрахователи да влязат в конкуренция с НЗОК.

Бошов заяви, че трябва да се ползва капацитета на сега съществуващите застрахователни дружества, които да надградят лиценза си до новите изисквания, за да влязат в конкуренция с НЗОК за основния пакет. Той посочи, че сега в тях има 350 хил. осигурени и 100 млн. лева приходи годишно, а клиентите им са удовлетворени от качеството на медицинските услуги, които предлагат. По думите на Бошов ползването на сегашната мрежа от здравни застрахователи, а не лицензирането на изцяло нови кореспондира с идеята да няма допълнително повишаване на административните разходи.

Лекарите са притеснени от договарянето с фондовете

От Българския лекарски съюз изразиха притеснение, че с така предлагания модел правото на пациента да избира лекар и болница се заменя с правото на пациента да избира фонд. Причината е, че застрахователните фондове ще преговарят и ще избират с кои болници и лекари в страната да работят и на тази основа пациентите трябва да направят избор къде да се лекуват.

“Недопустимо е да се предлага отделни лекари – общопрактикуващи, лекари от специализираната медицинска помощ и отделни болници, да се договарят самостоятелно с много по-мощни от тях структури, каквито са застрахователните фондове”, коментира председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Затова той настоява да има рамково договаряне на минимални цени за дейностите от основния пакет, които болници и лекари гарантирано да получават от фондовете за лечението на пациентите.

“При условие, че всички застрахователи и НЗОК ще получават равна вноска, т.е. конкуренция по отношение на това - кой, какви пари носи на фондовете няма да има, явно се надяваме, че всеки застраховател, добре управлявайки своите средства, контролирайки разхода и това дали наистина е било необходимо даденото лечение, ще бъде по-ефективен от НЗОК и съответно ще може да предложи по-добри условия на своите пациенти. Това обаче не трябва да става за сметка на изкуствено занижаване и на сега ниските цени на медицинските услуги”, каза Маджаров.

Според синдикалист целта е да се гарантира бизнес и печалба за избрани

Според лидера на КТ “Подкрепа“ Димитър Манолов идеята на МЗ е да се осигури гарантиран бизнес и печалба на определен кръг от хора като се свали политическата отговорност от политиците.

“Това, което ни се предлага днес, в замисъла си не е толкова различно спрямо предлаганото през миналата година. Целта е да осигурим гарантиран бизнес и печалба на определен кръг от хора и да свалим политическата отговорност от политиците“, коментира Манолов. По думите му с новия модел се разделят риска и доходността като риска остава в осигурените, а доходността – във фондовете. По думите му приказките за конкуренция са “опиум за народа“, но истинската цел на занятието е да се “осигури препитание за един кръг хора“.

“Тогава, когато поверяваш публичен ресурс, иззет чрез задължителни вноски от гражданите и го поверяваш на частни структури за печалба, това е дълбоко погрешно“, посочи Манолов.

По думите му при този модел ще пострадат достъпа и качеството на здравеопазването и възнагржденията на работещите в него.

Той посочи, че първото трябва да се дефинират проблемите на системата и после да се каже как тя ще бъде финансирана, докато в случая се прави точно обратното.

Манолов каза още, че при равни други условия можем да привнасяме ноу хау отвън, в случая здравен модел, но условията не са равни с тези в Холандия и Германия, за да копираме техните модели, тъй като там се отделя несравнимо по-голям ресурс.

По-малко пари ще влизат в здравната система

Бившият здравен министър и представител на здравноосигурителен фонд Мими Виткова коментира, че при запазването на вноската от 8% отсега е ясно, че в системата ще влизат по-малко пари отколкото в момента, тъй като от нея ще се заделят пари за гаранционен фонд.

Като рисково тя определи и това, че на лечебните заведения се дава право сами да образуват цените на медицинските услуги и да ги договарят с фондовете, т. е. няма национални цени. По думите й не може да се очаква, че цените на здравните услуги ще намалеят, а даже напротив – ще се увеличат.

Тя коментира, че трябва да се увеличат публичните разходи за здравеопазването и да намалим частните, които са най-високи в Европа. В момента 50% от общите разходи за здравеопазване в България са от джоба на болния, докато в Европа е средно 15%. За намаляване на доплащането от пациентите настояват и от офиса на СЗО у нас.

Виткова посочи, че трябва да се видят дефектите в системата, защото те не са само финансови, а и организационни, структурни, управленски. Тя разкритикува и процедурата, предвидена за лицензиране на новите дружества, тъй като тя е неясна.

Омбудсменът Мая Манолова също коментира, че пускането на повече фондове е свързано с по-голяма администрация и това ще генерира повече административни разходи. ”Ясно е, че ще са нужни финансови средства за лицензиране. Ясно е, че ще има Национален гаранционен фонд, който да предпазва от фалити фондовете. Ясно е, че всеки един от тези фондове ще трябва да трупа собствен резерв. Ясно е, също така, че ще има изравнителен фонд, който да обира рисковете. Тези частни фондове ще формират печалба. Няма как една частна структура да работи, в който и да е сектор, включително в здравеопазването, без да формира печалба”, каза Манолова.

По думите й не е ясно как демонополизацията ще реши проблемите в системата – регионалните диспропорции, исканията на медицинските специалисти, към които Министерството на здравеопазването е поело ангажименти, свързани с условията на труд, с техните възнаграждения и кариерното им развитие. Омбудсманът изрази притеснение, че формирането на различни цени на медицинските дейности, на лекарствата, включително на основните пакети в различните фондове, ще създаде възможност за свободно ценообразуване на медицинската помощ, което на определени места ще означава оскъпяване и повишаване на доплащането за пациента.

“От друга страна, ако оставим тези възможности за самостоятелно определяне цените на медицинските дейности в областите, в които има лечебни заведения, които реално са монополисти, ще остави хората без алтернатива. И всъщност пазарът трудно ще сработи, тъй като основно се разчита на него“, обобщи Манолова.

И пациентите имат резерви към демонополизацията

Председателят на Националната пациентска организация Андрей Дамянов коментира, че демонополизацията ще доведе до повишаването на разходите в здравеопазването, а липсата на остойностяване на медицинските дейности определи като “голям проблем“. По думите му разговорът за реформата тепърва започва и от НПО биха искали той да продължи в цялост за промените в здравеопазването, а не да се ограничава само във финансовата част.

Пенка Георгиева от организации “Заедно с теб“ определи като обидно това, че след толкова месеци дискусии в работни групи МЗ излиза с подобен общ вариант за реформа, без ясен основен пакет и остойностяване.

mediapool.bg