Кламер БГ - Новини: България вече ще използва краткото име за Северна Македония (обновена)

България вече ще използва краткото име за Северна Македония (обновена)

България

|
Вт, 18 Ян 2022г. 18:27ч.
България вече ще използва краткото име за Северна Македония (обновена)

България вече ще използва краткото име за Северна Македония (обновена)

Символично в деня на визитата на българския премиер Кирил Петков в Скопие Северна Македония изпрати нота до ООН, в която уточнява, че името Северна Македония засяга само страната, а не и географската област. Така България вече ще използва краткото име Северна Македония вместо Република Северна Македония, както бе досега. Това е било договорено от двамата премиери Кирил Петков и Димитър Ковачевски по време на срещата им в Скопие във вторник.

Тя идва по-малко от два дни след като Ковачевски стана премиер, като и двамата премиери демонстрираха приятелски отношения и желание за нормализиране на двустранните отношения.

Въпросът за името на Северна Македония стои отворен от смяната на името на югозападната ни съседка и сега бе изчистен.

"Отстраняването на този въпрос е голяма стъпка и дава оптимизъм за бъдещето", каза Ковачевски.

Кирил Петков посочи от своя страна, че изпращането на нотата не трябва да се подценява.

"Те казват, че нямат териториални претенции. Това бе наистина подаване на ръка. За първи път те дадоха позитивна стъпка, което в последните 2 г. не се е случвало, а ние за няколко дни заедно го постигнахме", добави той.

Очаквано, обаче, не бе постигнат бърз пробив. Кирил Петков бе по-предпазлив и не даде конкретен срок, в който България може да одобри преговорната рамка на Северна Македония за ЕС, след като по-рано бе обявил очакване в рамките на шест месеца да се регулират двустранните отношения. Сега обаче пое ангажимент до 60 дни да заработи самолетна линия между двете столици.

По-късно пред български журналисти Петков уточни, че ще се търси бизнес модел за самолетната линия, но допусна и държавни дотации.

Спорните въпроси остават настрана

"България уважава и е много горда, че призна независимостта на Северна Македония и едновременно с това уважаваме самоопределянето на всички граждани в Северна Македония и използването на всички езици, записани в Конституцията", каза Кирил Петков, съобразявайки се с червените линии и на новото македонско правителство, че не е готово да преговаря за идентичността и езика на македонския народ.

Ковачевски не даде ясен план за изпълнението на българските изисквания. На общата пресконференция не бе коментирано и българското желание в Конституцията на Република Северна Македония да бъдат записани българите в страната наравно с другите народи. Не бе обсъждан в конкретика и т.нар. Протокол "5+1", който се обсъжда от месеци, като целта е той да съдържа правнообвързващи гаранции за изпълнение на поетите в договора за добросъседство от 2017 година ангажименти.

В протокола трябва да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.

И двамата премиери избягваха най-спорните въпроси, като историческите например, и се съсредоточиха в "темите, които обединяват двете държави". Петков обясни обаче, че за неизяснените въпроси, какъвто е историята, ще бъде предвиден по-дълъг срок.

Петков коментира, че няма риск българската позиция за Северна Македония да бъде санкционирана от САЩ.

"Това бяха фалшиви новини", добави Петков.

САЩ, ЕК и някои европейски страни, обаче, продължават да оказват натиск България да промени позицията си и да одобри преговорната рамка на Скопие за ЕС.

Историците ще бъдат "задължени" да се срещат веднъж месечно

Двамата премиери обясниха, че ще се създадат работни групи между двете държави за инфраструктурата, икономиката, бизнеса, образованието и културата. Ще продължи да работи и съвместната историческа комисия, която от месеци буксува.

"Добросъседството ще се измерва вече в реални резултати", каза Кирил Петков.

По думите му ще се търсят резултати на седмична база. На срещата двамата са договорили календар и план за действие през следващите месеци.

Петков обясни, че историческата комисия ще трябва да заседава поне веднъж седмично. В последните две години тя се среща веднъж на няколко месеца, като все още не може да излезе от Средновековието.

Петков обясни, че ако няма напредък, ще последва реакция лично от него и македонския му колега.

Петков пое ангажимент до 60 дни да бъде открита самолетната линия София - Скопие.

Още на 25 януари пък ще има съвместно правителствено заседание.

"И двамата сме много решени да продължи скоростта на този прогрес", каза Петков.

Правителството на Петков бе очаквано с оптимизъм в Северна Македония, като самият той заложи на по-умерен и оптимистичен тон. Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС) към държавния глава обаче стигна до консенсус, че и този кабинет ще продължи да изпълнява рамковата позиция за Северна Македония от 2019 година, която е изпълнена с червени линии.

Димитър Ковачевски посочи от своя страна, че македонците и българите са две приятелски народа и даде заявка за интензивна динамика за разрешаване на откритите въпроси и ново бъдеще.

"Македонците и българите са много близки братски народи. Затова влизаме в решаване на отворените въпроси за изграждането на ново бъдеще. Договорихме се България да приеме да използва името Северна Македония. Ще се финализира и договорът за трансгранично сътрудничество, с което ще бъде отворен граничният пункт Клепало", каза Ковачевски.

Официалният повод за визитата на Петков е 30-годишнината от признаването независимата македонска държава от България. Той е придружен от министъра на външните работи Теодора Генчовка и министъра на транспорта Николай Събев.

Ковачевски наследи на поста Зоран Заев, който подаде оставка след загубата на управляващата партия СДСМ на местните избори в страната. Заев придвижи страната към НАТО, но заради българската позиция, Северна Македония не успя да започне преговори за ЕС.

В същото време засега Скопие не предприема реални стъпки за изпълнение на българските изисквания, които бяха леко преформатирани в последните месеци.

Сега на първо място се посочва спазването на правата на гражданите с българско самосъзнание, а Кирил Петков се опитва да фокусира двустранните отношения върху икономическите ползи за двете страни.

"Да се прекрати говорът на омразата"

В рамките на визитата министърът на външните работи Теодора Генчовска се срещна с колегата си от Република Северна Македония Буяр Османи и каза, че се надява съвместната им работа ще допринесе за утвърждаването на добросъседските отношения в духа на договора за добросъседство.

Тя посочи, че европейската интеграция на страните от Западните Балкани, включително на Република Северна Македония, е основен външнополитически приоритет за България, като очакваме от нашите най-близки съседи открит и пълноценен диалог за повишаване на взаимното доверие.

"Българската позиция е ясна и бе препотвърдена на Консултативния съвет по национална сигурност – за да подкрепим началото на преговори на Република Северна Македония с ЕС, страната ни се нуждае от конкретни резултати и гаранции за трайното и необратимо изпълнение на договора от 2017 г., както и за спазване на правата на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание", каза Генчовска.

"За нас е от ключово значение да се прекрати говорът на омразата, като разчитаме на вашата помощ правата на българите, които живеят в Република Северна Македония, да бъдат защитени в рамките на конституционния и правов ред в страната", допълни тя.

Тя оцени като важен и позитивен сигнал в диалога изпращането на нота от страна на Република Северна Македония до държавите - членки на ООН, относно употребата на краткото име на държавата, която бе дългоочаквана от България стъпка.

От своя страна Буяр Османи увери, че в негово лице България има приятел и подчерта, че след разговора с министър Генчовска е по-голям оптимист. Той заяви, че очаква до 25 януари 2022 г. да бъдат дефинирани съвместните работни групи, за да могат да заработят от следващия ден.

mediapool.bg