КС реши, че полът според конституцията е само биологичен

"Понятието "пол" според конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл." Това гласи решение на Конституционния съд от 26 октомври по разделящия българското общество години наред спор за тълкуването на понятието "пол".

Делото бе образувано на 19 март тази година по искане на гражданската колегия на Върховния касационен съд. Конкретният повод е разнопосочната практика на съдилищата у нас, които в едни случаи уважават, а в други – не, молбите на транссексуални лица за промяна на данните за пол и ЕГН в актовете им за раждане.

Според КС решаването на проблема за правния статус на транссексуалните лица не може да се постигне само чрез тълкуване на конституцията, а това трябва да стане чрез промени в законодателството.

Съдът посочва, че според действащата българска конституция държавните органи не могат да бъдат задължени да зачетат правно самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния.

КС посочва, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на данните в акта за раждане само в особената хипотеза, при която по рождение лицето притежава белези и на двата пола поради отклонения при половите хромозоми (ХХ при жените и XY при мъжете), тоест при т. нар. интерсексуални хора.

Два от въпросите са отхвърлени

От трите поставени от ВКС въпроса Конституционният съд е допуснал за разглеждане само този за задължителното тълкуване на понятието "пол" според българската конституция.

Като недопустим е отхвърлен въпросът за това дали държавните органи в България следва да зачитат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния. Същото важи и за въпроса дали съответните разпоредби от българската конституция имат предимство над нормите в Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. Последният е важен, защото тълкуването на конвенцията от Европейския съд по правата на човека, което е задължително за българските съдилища, допуска и небиологично разбиране за пола.

По делото са получени становища от десетки държавни институции, от вероизповеданията, неправителствени организации и изтъкнати специалисти с различни възгледи по въпроса.

С тълкуване КС не може да реши проблема на транссексуалните

КС подчертава, че поставеният за разрешаване конституционен проблем се свежда не до признаване или отричане на правото на лицето да се самоопределя полово по един или по друг начин (не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изявява социално съобразно половата си идентичност, т.е. според усещането си за мъж или жена), а "единствено до обвързаността на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния".

Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от конституцията забранява неравното третиране въз основа на пол, но не обяснява това понятие, чието съдържание по необходимост трябва да се изведе от други конституционни разпоредби. Според КС в основния закон понятието "пол" има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със семейните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството, за които е характерно, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция и имат пряко отношение към възпроизводството като естествен (биологичен) стремеж към продължаването на рода.

Според КС обобщеният анализ на практиката на ЕСПЧ показва, че основанието за осъждане на държавите членки на Съвета на Европа за нарушаване на чл. 8 от европейската конвенция заради правата на транссексуалните лица e липсата на национално законодателство, даващо възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяната на пола. На 9 октомври 2020 г. по дело срещу България ЕСПЧ се е произнесъл, че българското законодателство не предвижда специална процедура за смяната на пола, което поставя транссексуалните лица "в състояние на тревожна несигурност". Решаването на този въпрос според КС е в ръцете на Народното събрание. Наличието на проблем в националните законодателства относно по-неблагоприятното третиране на лицата, променили или възнамеряващи да променят биологичния си пол, е установено и в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Конституционният законодател е имал предвид само биологичния пол

"От запазените стенограми на Седмото Велико народно събрание (ВНС) при обсъждане на текстовете от проекта за нова конституция е видно, че липсва конкретно обсъждане на понятието "пол" и неговото съдържание. В този смисъл се налага изводът, че към въпросния момент, с оглед конкретните социални условия и нагласи в обществото, конституционният законодател не е вложил в термина "пол" друго съдържание, освен традиционното и общоупотребимо, при което полът се разбира единствено в неговия биологичен смисъл", посочва КС.

Той разглежда понятието и във връзка със свързаните с него институти в българското право като брака и майчинството.

Според Конституционния съд в основния закон биологичният пол "жена" се свързва със социалната роля – "майка", с "раждане", с "акушерска помощ". "Накратко, понятието "пол" се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния", изтъква КС.

Конституционната закрила на майчинството е неделимо свързана с института на семейството, като при това разпоредбата на чл. 47, ал. 2 категорично свързва социалната роля на майката с жената, предвиждайки, че "жената майка се ползва от особената закрила на държавата". Заедно с това, според чл. 14 от конституцията, семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Не само юридически, но и ценностен подход

КС подчертава, че подходът му при тълкуването на основния закон в конкретното дело е бил не само юридически, но и ценностно-нормативен, при който "правото като система от универсални правила за поведение не може да се разглежда без отчитане на утвърдените в обществото и относими към предмета на тълкуване ценности, произтичащи от останалите нормативни системи, каквито са религията, моралът и обичаите".

Посочва се, че вложеното в българската конституция разбиране за пола в неговия биологичен смисъл е "проявление на българската национална конституционна идентичност, предназначена да запази връзката между самата конституция и хората или народа, на които тя е призвана да служи".

"Въз основа на изложеното съдът приема, че в разбирането за понятието "пол" конституционният законодател през 1991 г. не е вложил друго съдържание, освен традиционното, т.е. биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда допълнителни социални и граждански проекции, свързани с личния и семеен статус на лицата", пише в решението. В него се припомня, че в същия смисъл е и решение № 14 от 1992 г. по к.д. № 14/1992 г., според което полът не е сред признаците, които "се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото". Това решение е прието почти веднага след конституцията и следва непосредствено разбирането на нейните създатели.

Накрая съдът подчертава, че направеното тълкуване не е за вечни времена и може един ден да еволюира, заедно с обществените отношения. "Факт е, че даденото от Конституционния съд задължително тълкуване на конституцията не го обвързва завинаги с възприетите правни разбирания (Решение № 3 от 2020 г. по к.д. № 5/2019 г.). Съдът може и следва да еволюира във вижданията си", пише в решението.

Нужно е още време

Според КС в момента у нас не е настъпила достатъчно фундаментална промяна в обществените отношения, която да налага тотално различно тълкуване на понятието пол в сравнение с това от 1992 г.

Припомня се, че според действащата и в момента Международна класификация на болестите (ICD-10, Version:2019) на Световната здравна организация половата дисфория е включена в секцията на психичните заболявания ("Психични и поведенчески разстройства"), където транссексуалността е обяснена като "желание да живеете и да бъдете приети за член на противоположния пол, обикновено придружено от чувство на дискомфорт или неподходящо на анатомичния пол на човека, и желание да се направи операция и хормонално лечение, за да се направи тялото възможно най-сходно с предпочитан от него пол".

Едва по силата на 11-ото преразглеждане на Международната класификация на болестите (ICD-11 for Mortality and Morbidity Statistics (Version : 05/2021)) от 18.06.2018 г., което ще влезе в сила на 1 януари 2022 г., половата дисфория се премахва от секцията на психичните заболявания.

"Посоченото дава основание да се отбележи, че е необходим значителен период от време, за да се обоснове такава трайна и устойчива промяна в масовото съзнание (а и в науката), която да е достатъчно оправдание за преодоляване на дадено задължително тълкуване на основния закон, предназначено да осигури стабилност и предвидимост при прилагането му като фундамент на правовия ред в държавата", пише Конституционният съд.

Цитират се и решения на ЕСПЧ, според които "транссексуалността продължава да поражда сложни научни, правни, морални и социални въпроси, по отношение на които не съществува общо споделен подход между договарящите държави".

mediapool.bg