Смел проект в комплекса "Марица Изток", включващ фотоволтаици, производство на водород от тях, а впоследствие и от малки модулни реактори, както и газификация на лигнитните въглища, при която може да се произвежда газ, задоволяващ нуждите на страната ни, представи собственикът на фирмата "Нуклеон Консултинг" Йордан Янков в интервю пред Mediapool.
Стойността на хибридния проект е около 20 млрд. долара. Няма да се тъсят нито пари от бюджета, нито от еврофондове, но пък интерес да участват имат не само американски инвеститори, но и компании от Източна Европа и дори и от България.
Именно това е планът, който стои зад меморандума, подписан от енергийния министър Александър Николов с базираната във Великобритания компания Gemcorp ("Джемкорп"), която има руски връзки в миналото си, и IP3 ("Ай Пи 3") на американски пенсионирани генерали, за оказването от тях на помощ за зеления преход и привличане на 1 млрд. долара инвестиции в България. Публични коментари бяха предизвикани от факта, че руският олигарх Алберт Авдолян.е участвал в Gemcorp, но както стана ясно, от две години в компанията няма никакви руски капитали.
Йордан Янков от "Нуклеон Консултинг", която е сред партньорите на двете подписали меморандума компании, заяви пред Mediapool , че проектът, за който ще се работи, няма да има никаква руска връзка и пари. Напротив – ще е удар именно върху руските интереси не само в България, но и в региона, защото ще направи страната ни напълно независима от външни енергийни доставки, смята той.
Сега подписаният меморандум дава основата за предпроектно проучване на реализацията на мащабния проект в "Марица Изток".
Г-н Янков, къде е мястото на вашата компания в подписания меморандум между министъра на енергетиката, базираната във Великобритания Gemcorp на българина Атанас Бостанджиев и американската IP3, сред чиито основатели са пенсионирани генерали?
"Нуклеон" работи по проекти, свързани с малки модулни реактори, от десет години и лека полека при директни разговори с американски компании, разработващи такива технологии, започнахме да виждаме възможности за нещо, което не е правено в България.
Смята се, че атомната енергетика е враждебна към въглищната и се явява неин заместител, а малките модулни реактор (ММР) са по-чисто решение за климата. Оказа се, че има технологични решения, при които въглищни и ядрени мощности могат да работят в тандем и да запазят предимствата си. Така и двете страни, вместо да се бият, максимизират печалбите си много сериозно.
Става въпрос за нещо много повече от производство и продажба на електроенергия.
Започнахме да конструираме този проект за мини "Марица Изток" и за Маришкия басейн, където затварянето на въглищните мощности ще е много голям удар върху региона и върху икономиката на страната. Тези ТЕЦ не могат да бъдат заменени и случващото се от половин година в Европа показва, че без тях енергетиката ще работи на непоносими за всички цени.
Бяхме представени на IP3 International, които имат за основна цел популяризирането на конкретни комерсиални проекти на ММР. Компанията е създадена за това и е много добре представена в цялата американска индустрия, а за производството на необходимите за нашия проект компоненти трябват много фирми.
Да, IP3 най-общо казано е технологично-лобистка компания, но в добрия смисъл на думата, защото свързва бизнеси. В планираните за България проекти те ще докарат много големи американски индустриални компании, които ще са както инвеститори, така и проектанти и строители, а след това и оператори на индустриалните комплекси.
Миналия септември направихме нашата първа презентация на идеите ни в мини "Марица Изток" с участието на всички от местната власт и промишлеността в региона и тогавашните шефове на парламентарната енергийна комисия Иван Хиновски и на БЕХ – Валентин Николов. Тогава разбрахме, че проектът макар да има много голям потенциал, ще засегне интересите на много хора, бизнеси, включително на университетите, които работеха върху идеи за улавяне на въглеродния диоксид (СО2) и закопаването му някъде. Те видяха в нас заплаха за техните проекти.
То и за българската енергетика и местните бизнеси изглежда заплаха. Казвате, че тези чужди инвеститори ще са после оператори на създадените мощности. Изглежда като замяна на българските интереси с чужди. Или предвиждате някакъв тип смесени дружества?
Принципно планираме мини "Марица Изток" да може да участва като държавен акционер в бъдещите предприятия със своите терени, върху които се предвижда да се изградят част от новите мощности. А в същото време мините ще бъдат напълно натоварени, което е единственото условие за запазването и експлоатацията на националния ресурс – лигнитните въглища.
Напротив – този проект ще увеличи националната сигурност на България, запазвайки мините и дори въглищните централи, които ще имат интерес да взаимодействат с атомните реактори и химическите заводи, които предвиждаме да са разположени наблизо.
Замислили сме проекта така, че всеки да работи взаимоизгодно и да печелят добре.
Опишете технически идеята.
В момента въглеродният диоксид е финансова тежест за мините и ТЕЦ, които за да оцелеят трябва да работят на много високи цени. Иначе ТЕЦ затварят, оттам мините и следват тежки последици за региона и страната.
Искаме да обърнем нещата наопаки и въглеродният диоксид от пасив да стане актив. Съединен с водород, той дава метанол, от който може да се произведат много химични продукти с много висока добавена стойност. Така, консумирайки част от въглеродните емисии на въглищните централи, намаляваме техните емисии и загуби, а химически заводи ще ги консумират като произвеждат водород с атомните реактори и фотоволтаици. Те също ще получат продукт с висока добавена стойност.
От друга страна ядрените реактори ще работят в най-оптималния си режим - базовият. Част от тяхната енергия ще се подава за производството на водорода, а при необходимост и търсене ще работят и за електроенергийния пазар. Така хем ще са базови мощности, хем върхови и ще има гъвкава система.
В завършения си вид в този комплекс ТЕЦ ще работят само за производството на необходимия СО2 за работата на химичните заводи, но няма да затварят и да уволняват хора. Тяхното намалено производство обаче означава намалена консумация на въглища и, за да се неутрализира този негативен ефект, се предвижда изграждането на завод за газификация на въглища, за да са максимално натоварени мините. С 16 млн. т въглища годишно може да се произведат сериозни количества метанол – към 2 млн. тона, а от него могат да се произведат всякакви химически продукти. Допълнително може да се произвеждат около 3 млрд. куб. м синтетичен газ, приблизително колкото е годишната консумация на страната.
Така България става абсолютно независима от вноса на природен газ – и руски, и азерски - всякакъв. Затова казах, че този проект прави страната независима от външни енергийни доставки.
Освен Gemcorp и IP3, които явно ще сглобят схемата за привличане на инвеститори и на финансиране, има ли яснота кои са другите компании, чиито технологии и пари ще бъдат включени?
Има, но на този етап водим конфиденциални разговори и участниците ще станат ясни след пълното структуриране на проекта, подписването на договори и като започне реалната работа.
Затова започваме предпроектно проучване, в чиито рамки ще се разгледат всички възможни площадки за ММР в цялата страна, а не само в "Марица Изток", а навсякъде, където има потенциал.
А кой ще финансира това предпроектно проучване?
Gemcorp и IP3 International. Неслучайно в комюникето си отпреди дни те посочиха, че няма да ангажират нито национални, нито европейски средства. Става въпрос само за частни пари и мога да кажа, че компаниите, които чакат да се развие проектът, са много. Предпроектното проучване ще остойности всички дейности, ще се изчисли каква част ще е заемният капитал, възвращаемостта, кой и как ще участва и ще състави график за реализацията. Когато то е готово ще станат ясни имената на участниците, но интересът е много голям, защото очертаващата се възвращаемост е много сериозна.
А сега действащите оператори в комплекса "Марица Изток" като "Ей И Ес", "КонтурГлобал", държавната "Марица Изток 2" как ще се включат в този проект?
Със сигурност говорим с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" за проекта още от миналото лято и те са изключително позитивно настроени. Ако ние им осигурим потребител на енергия от фотоволтаици, те веднага ще започнат да инвестират в изграждането на такива.
Защо са необходими фотоволтаици?
ММР най-рано могат да дойдат 2028-2029 г, а дотогава ни трябва водород и идеята е да се стартира изграждането на слънчеви мощности на табаните на мини "Марица Изток" и те да доставят енергията за производството на първия водород. Това ще е преходно, докато дойдат малките модулни реактори. Тогава целият комплекс ще бъде завършен и ще заработи с пълна мощност. Но ще се избърза със завода за газификация на въглища, защото той ще е рентабилен, макар че също ще трябва да плаща за отделяните от него въглеродни емисии. После ММР ще неутрализират тези емисии и затова казваме, че след десет години комплексът "Марица Изток" може да работи с нулеви въглеродни емисии и при използване само на местния ресурс.
На колко оценявате засега възвръщаемостта на инвестицията?
Плашещо много. Досега такъв мащабен проект не е реализиран дори в САЩ. В първия етап с фотоволтаиците, в които се предвижда да инвестират самите ТЕЦ, а не външни инвеститори, дори при високи цени на СО2 те ще излязат на печалба от 30-40 млн. евро годишно според пазарните условия. Това ще е след изтичането на дългосрочните договори на американските централи през 2024 и 2026 г. Когато заработят ММР печалбата само на една от тамошните ТЕЦ отива на 200 млн. евро, защото емисиите им ще се ползват от химическите заводи и няма да имат разходи за тях, а ще имат и приходи от продажбата на фотоволтаичната енергия. ММР пък ще направят консумацията на въглеродните емисии много голяма и така ще се оптимизира работата на самите ТЕЦ. Самите ядрени централи също ще имат големи печалби.
А това как ще се отрази върху цените на електроенергията и на природния газ в страната, след като смятате, че синтетичният газ от въглищата може да замени вноса на синьо гориво?
На този етап предварителните изчисления сочат цени на този синтетичен газ от порядъка на 20 до 30 евро за мегаватчас, което е много под сегашните спотови цени на природния газ.
Тоест като по време на кризата заради пандемията от коронавирус.
Горе долу – да. Самата електроенергия може да струва 60-80 евро за мегаватчас, което в пъти по-малко от сегашните цени. Себестойността на енергията от ММР е само малко по-висока от тази на АЕЦ "Козлодуй" в момента, а говорим за чисто нови и напълно безопасни централи. При тях авария теоретично няма как да се случи и ако при АЕЦ "Козлодуй" зоната за евакуация при, недай боже, тежка авария е 30 км, то при тези реактори е едва 400 м. Това също е предимство и смятаме, че ще се осигурят както много ниски цени на енергията в България, така и много висок експортен потенциал на страната, защото всички химични продукти ще се прибавят към положителното салдо на външно-търговския ни баланс и ще го подобрят значително.
Кога очаквате да приключи предпроектното проучване и на колко грубо се оценява за момента инвестицията в този мащабен хибриден проект?
Имаме амбиция да завършим предпроектното проучване колкото се може по-скоро – за шест месеца, евентуално до края на 2022 г., защото потенциалните инвеститори имат интерес от бързата му реализация. Не става въпрос за едно единствено дружество, което да го реализира – а ще е микс от държавни и частни предприятия, които да си взаимодействат. Смятаме, че общите инвестиции за реализирането на проекта в пълния му вид след десет години може да достигнат 20 млрд. евро.
Всичко изглежда като една много сложна схема, която навява в обществото мисълта за далавера – "абе, някой ще спечели, ама няма да сме ние!".
Далаверата е, че ще постигнем нещо, което другите страни няма да имат. Ние не се опитваме да направим комплекс за производство и продажба на ток. Целта не е да се печели от високи и несигурни цени или по дългосрочни договори. Голямата възвращаемост идва от производството и продажбата на химическите продукти на световните пазари. Ние няма да се опитваме да "експлоатираме" хората в региона. Например смятаме да изкупуваме въглищата на двойни на сегашните цени. Никой от нас няма интерес мините да изнемогват за сметка на нашите печалби. Целта е устойчивост.
Има ли друг подобен проект в световен мащаб?
Всеки от компонентите му е реално работещ, но такъв микс от технологии на едно място няма. Затова е и толкова голям интересът от страна на американски инвеститори, включително от Източна Европа и български компании да участват в реализацията му. Ако той стане, България може да е модел за такива комплекси в цял свят, но най-вече в Източна Европа, защото в Западна Европа има ред политически обстоятелства. Например в Германия политиката е да се премахнат въглищата, докато в Източна Европа, където има въглищни запаси, такъв проект представлява интерес.
А той не влиза ли в колизия с намерението на ЕС да се спре използването на изкопаеми горива, със Зелената сделка, включително с българските проекти от плана за възстановяване и устойчивост, чакащи безвъзмездно европейско финансиране?
Напротив. ЕС вече подготвя директива, че проекти за улавяне и преработка на въглеродни емисии ще се ползват с преференции, дори ще влязат в таксономията и може да се окажат легитимни за публично финансиране. Но ние няма да използваме публични средства.
Такива хибридни проекти ще намалят драстично СО2 в енергетиката и в химичната индустрия, която засега няма други ресурси за дейността си освен нефта и природния газ. А ние вместо тях ще използваме въглероден диоксид.
Така че не само отговаряме на изискванията на европейската Зелена сделка, но и ще преизпълним целите й. България може да стане напълно въглеродно неутрална още през следващото десетилетие.
Не се месим в правителствените планове – нека правят това, което смятат, че е в интерес на страната. Ние правим нещо, което смятаме, че е в интерес на обществото и на инвеститорите.
Споменахте американски, източноевропейски, български интереси. Има ли руски такива? Тия дни се изписа много за руските връзки на Gemcorp и в българските, и в западните медии. Ще има ли руски компании, капитали и връзки в предлагания от вас проект?
Категорично не. Няма как да има каквито и да било руски интереси, защото реализацията на този проект ще е най-големият удар върху руските интереси не само в България, но и в региона. Говорим за пълно спиране на вноса на природен газ от Русия или откъдето и да било. Освен това в първата стъпка от газификацията на въглищата се получава отделен продукт, който може да се използва за производството на синтетичен дизел. България би имала потенциал да се сдобие и с нова рафинерия, която да е конкуренция на "Нефтохим" (собственост на руската "Лукойл" - б.а.), но това е въпрос на експертни оценки.
Всъщност това е и основаната цел на подписания меморандум: да отворим фронт за работа на експертите, които да изградят основата за реални проекти в нашата енергетика, а не да обещаваме неща, които са неизпълними и нереални. Достатъчно дълго енергетиката ни се управляваше от хора, които нямат идея за какво говорят. Сегашното правителство с този меморандум иска да има експертна оценка на наличните възможности, и едва след това да се вземат обосновани решения. Нито един голям частен инвеститор няма да дойде в България без такава оценка. Нито едно правителство няма да си позволи стратегически за страната ни решения без такава оценка. Ето защо подписаният меморандум е стъпка в правилна посока.
А обявената при подписването на меморандума очаквана инвестиция от 1 млрд. долара за какво ще е, след като казвате, че целият проект е за двадесет пъти повече. Това средствата за предпроектното проучване ли са или за друго?
Има моменти, които още не мога да коментирам, преди да има съгласие за публичност между страните, подписали меморандума. Но ние няма да работим само по проекта за "Марица Изток", а и по други неща за българската енергетика и тези 1 млрд. долара са както за предпроектни проучвания, така и за тестови инсталации и други проекти. Те ще бъдат оповестени по-късно, защото, както виждате, всичко в момента се посреща на нож. Този един милиард е най-общо казано, за да се превърти механизмът и създадат условия да се да се задействат проектите.
Казахте посрещане на нож. Накърнявате ли нечии бизнес интереси с тази идея?
Съдейки по негативната реакции, явно засягаме сериозно нечии бизнес интереси. Ние сме отворени да работим с всеки легитимен бизнес. Но гарантираме, че няма да имаме взаимоотношения с компании, зад които стоят руски интереси – точно обратното на това, което се твърди. По никакъв начин няма да обслужваме чужди, камо ли пък руски интереси.
Gemcorp и IP3 обявиха официално, че нямат интерес към завода за батерии за съхранение на електроенергия. Защо?
Това е правителствено проект. Ние сме силно скептични към този проект по ред причини – чисто технически. Аз лично не бих вложил пари в него.
Защо? Енергийният министър смята, че това е добра възможност за експанзия на европейския пазар, предвид нарастването на необходимостта за балансиране на ВЕИ проектите чрез съхранение на енергията им.
Само една бегла калкулация колко литий ще трябва за 1000 МВ батерии сочи, че за изграждането им ще са необходими 5 процента от световното производство на литиев карбонат, годен за влагане в батерии. Имате ли представа как ще литнат цените на световните борси само от проекта на една малка България? Проект с такъв мащаб няма дори в САЩ. Там се замисля такова нещо, но цените на литиевия карбонат бележат рекорд след рекорд на световните пазари. Накрая тези батерии ще бъдат златни и енергията от тях ще е много скъпа. А и такава батерия ще има живот от 8 до 10 години и после какво ще се прави? Още една такава инвестиция!?
От икономическа гледна точка, а и от технологична това е безсмислено. Няма как с толкова органичен ресурс да се покрият всички амбиции за съхранение на енергия. Най-ефективният начин за това са ПАВЕЦ.
Но както казах, уважаваме плановете на правителството, ако те смятат, че това е добре за България. Ние ще помогнем на България за изпълнението на целите на европейската Зелена сделка с частни инвестиции в проекти, които според нас са устойчиви и печеливши.
mediapool.bg