Д-р Боян Захариев: Корупцията не е първопричината за нашите проблеми, тя е следствието

Социологическите агенции трябва да питат хората не само за кого гласуват, но най-вече - защо, ако искат да разбират по-добре обществото и да правят по-точни прогнози, казва в интервю за Mediapool социологът д-р Боян Захариев, който е програмен директор в Институт "Отворено общество". Той смята, че зародилото се информационно неравенство ще създава редица предизвикателства в обществено-политическия живот занапред. Според социолога основният проблем на България е липсата на солидарност, която поражда дълбоки неравенства.

Д-р Захариев, защо се случи това голямо разминаване между социологическите прогнози и реалните резултати от парламентарните избори у нас? Чухме обяснения, че социологията вече не улавя важни обществени процеси не само в България, но и по света, поради което се получиха много изненади – например изборът на Тръмп, гласуването за Брекзит и т. н. Обективни ли са причините за тази криза или цялата вина е в самите социологически агенции, които не правят коректно демоскопските проучвания в предизборната ситуация?

На първо място, не трябва да отъждествяваме тези проучвания с цялата социология. Това е само един много специфичен вид проучвания, които се провеждат набързо и са относително евтини. Така че, в методологията на някои подобни проучвания сигурно има сериозни проблеми. Например възможно е да има недостатъци при подготовката на извадките. В социологията, като във всички социални науки, случайността е само приближение, така че истински случайни извадки на практика няма и всичко зависи от това как може да се организира теренът и какви средства са вложени в него. Тоест, аз не смятам, че в тези проучвания всичко е перфектно и наистина много от тях могат да бъдат направени по-добре. Но това със сигурност не е основният проблем.

Аз не съм съгласен с онези социолози и изследователи, които твърдят, че тези проучвания не са прогноза. Те се търсят от медиите и обществеността единствено в качеството им на прогноза. В противен случай никой не би се интересувал от тях. Една добра дефиниция за прогноза в социалните науки е, че това е всяка междинна информация, което променя нашите очаквания за крайния резултат. Затова е много важно да разсъждаваме как тя да стане по-точна. Тези изследвания трябва да избягат малко от евтините и бързи поръчки и да включат по-задълбочени въпроси – например кога хората са взели решение да гласуват, (а не просто дали твърдо са решили и за кого); дали има нещо, което би променило решението им; и най-вече – защо са решили да гласуват. Според мен най-важният обществен въпрос e не за кого някой ще гласува, а защо.

А този въпрос изобщо задава ли се по време на тези проучвания, защото когато слушаме представителите на социологическите агенции в изборната нощ, оставаме с впечатление, че те знаят всички отговори, и ще е странно, ако преди това не са питали хората?

Според мен повечето проучвания не задават този въпрос. Те включват няколко кратки, прости въпроси, зададени след семпло направена извадка. След това интерпретацията зависи от личния опит, проницателността и харизмата на представителите на съответните агенции. По принцип в тях отворени въпроси, на които човек може да отговори свободно, не се задават, защото те са скъпи и трудни за обработка. Но със съвременните технологии това ще става все по-възможно и достъпно, и с инвестиране на малко повече средства тези проучвания могат да станат много по-задълбочени.

Според мен за развитието на обществото и за политиките, които ще се прилагат, е много по-важно не толкова за кого се гласува, а защо. Затова не мисля, че е драматичен проблем, когато избирателната активност е ниска или че трябва да накараме всички да гласуват. Това не променя факта защо хората правят един или друг избор, когато гласуват.

В днешно време политическите платформи стават все по-некохерентни, все по-разнородни, защото популизмът навлиза все по-масово и всички партии се опитват да изпращат послания, в които всеки да разчете нещо, което му харесва. В този смисъл става още по-неясно без специален анализ защо някой подкрепя една или друга партия. Затова при на пръв поглед хаотични резултати, каквито в България имахме в няколко поредни избора, могат да показват оптимистична картина. И обратното – при някакво много масово, солидно, единодушно гласуване могат да стоят мотиви, които да са песимистични и дори плашещи. Затова е важно процесите да се изучават по-дълбоко.

В такъв случай каква картина на обществото описват резултатите от третите за тази година парламентарни избори?

Аз самият сам нямам силите да компенсирам всички липсващи по-задълбочени изследвания, за които говоря. Мен ме смущава тази разнородност, некохерентност на посланията на всички политически субекти. Това явление започна да се наблюдава навсякъде по света. Гледайки нашето публично пространство извън изборите и политиката, мисля, че нашето общество е много уязвимо да попадне в капана на това, което бих нарекъл информационно неравенство. Това е разликата в способността на хората да достъпват полезна информация, да я разбират, да различават полезната информация от дезинформацията, да не позволяват да бъдат лесно манипулирани.

Мисля, че другите видове неравенства в нашето общество, и особено неравният достъп до образование и технологии, се възпроизведоха в това информационно неравенство, което може да има много сериозни последствия. Крайните плодове на всичко това водят до едно силно ирационално поведение на големи групи от обществото и податливост на изкривяванията в тази нова лавина от информация, която технологиите направиха възможна. Това важи не само за България, но и за Централна и Източна Европа, а може би и за света като цяло.

Информационното неравенство ли е в основата на разделението, което се получи по теми като ваксините срещу Covid-19 и тестовете в училище? Оказа се, че големи групи от българското общество искрено вярват в конспиративни и отхвърлени от науката хипотези, което изостри до крайност комуникацията между привържениците и противниците на мерките за противодействие на пандемията.

Това е отражение на случващото се в други области, където обаче резултатът не е толкова видим. При пандемията проблемът изпъква по особено драматичен начин, защото е въпрос на живот и смърт, и освен това има огромна социално-икономическа цена. Тоест, залозите са необичайно големи и затова ефектът е толкова видим. Но подобни процеси са характерни и за много други сфери на нашия обществен разговор.

Правилно ли разбирам, че според вас, след като нямаме добри ориентири по въпроси, свързани със собствения ни живот и здраве, още по-трудно бихме се ориентирали добре в политиката?

Да. Политическите послания и стоящите зад тях аргументи са били винаги традиционно трудни за ориентиране. Дори политиците да са напълно откровени и действително да смятат да правят нещата, които заявят, че ще правят, човек винаги е много трудно да прецени какви ще са реалните последствия от тези предложения за него или за нещата, които той желае да се случат в обществото. Така, човек може много лесно да бъде подведен.

Доколкото партията, спечелила изборите, обещава повече държавни разходи в социалната сфера и преодоляване на бедността, смятате ли, че има шанс за намаляване на неравенствата у нас и за по-силна социална политика?

Предстои да видим. Предвид факта, че общественият пейзаж е изключително фрагментиран, не мисля, че това какво реално ще се случи зависи само от намеренията на който и да било участник в политиката. Нещата ще бъдат сложни и противоречиви. На политическите лидери и партии в тази нова медийна среда се налага да се съобразяват с най-различни мнения и послания, и да съставят едни странни конгломерати от обещания и идеи, които понякога са логически несъвместими.

В същото време корените на неравенството в нашето общество са доста дълбоки. Те са свързани с цялостната политика, която се реализира в страната, а не само с отделни социални програми, тоест с данъчната политика, с дълбоката липса на солидарност, която се проявява в нежеланието да жертваш някакви лични придобивки и не толкова важни лични свободи, за да помогнеш на други хора за нещо много по-ценно. А това не е лесно за промяна. Не мисля, че подобна промяна в обществото може да стане дори с добре измислени технократични програми, направени от технократски грамотни управленци. Защото проблемите са по-дълбоки.

Всички говорим за това, че имаме разделено общество и много ниска степен на социална кохезия. Предвид дългогодишния ви опит в неправителствения сектор, хрумва ли ви какво можем да направим по този въпрос, или винаги нещата ще останат по този начин – ще се спасяваме поединично? Как можем да повишим солидарността и социалната кохезия?

Този процес би трябвало да премине през един дълъг разговор, промяна на усещанията, желанията, разбиранията на самото общество, и не вярвам, че това може да се осъществи много бързо, в рамките на няколко години. Но може да му се положи началото и се радвам, че сега се отваря такъв разговор и че има надежда да се случат позитивни промени. Но не смятам, че има лесни, бързи, магически решения, за които никой не се е сетил и които сега ще заработят. Съгласен съм, че корупцията и лошото управление са голям проблем, както и дефицитите на съдебната система, но не мисля, че те са първопричините. Струва ми се, че тези явления са резултат от по-дълбоки неща в обществото, свързани с убежденията на гражданите. Така че, промяната ще е по-дълга.

Масово бе споделено мнението, че на последните избори по-голямата част от хората гласуваха с надежда за скъсване със статуквото, но дали тя ще се оправдае, или просто едни "спасители" ще сменят други, каквато е песимистичната хипотеза?

Аз не бих ползвал подобно надменно отношение към хората, които са избрани – "спасители", с идеята, че това са някакви фалшиви месии или лъжепророци. Вярвам, че те в някакъв смисъл подхождат искрено и добронамерено към ситуацията. Единственото, което споменах, е че не споделям напълно техния оптимизъм, че промяната ще се състои толкова лесно и че тя е въпрос само на технократски решения, знания и лидерски умения. В обществото ни са се наслоили много по-дълбоки проблеми, които ще отнемат време и изискват всички ние да преживеем катарзис. Така че, няма да им е лесно на новоизбраните политици. Това, естествено, ще доведе до разочарование у част от избирателите, които са повярвали, че ще бъде лесно и че скоро предстои нещата рязко да се подобрят.

Вие през цялото време говорите за "по-дълбоки причини" за проблемите на българското общество. Бихте ли казали от какъв характер са тези причини?

В България, както и в други страни от Централна и Източна Европа, стремежът за бързо догонване на по-богатите страни в Западна Европа с цената на загърбването на всякакви политики, свързани с овладяване на неравенствата, с поддържане на някакво по-балансирано общество откъм възможности, създава една обща атмосфера и убеденост, че това е единствено правилният начин на действие. И това до голяма степен тушира чувството на солидарност у хората.

Във ваше интервю твърдите, че българският политически елит е новозабогатял и незрял. Какъв трябва да бъде елитът на обществото ни, за да вървим напред?

Въпросът е много труден. Трябва да има повече чувствителност към обществените проблеми и към целия контекст на нашето общество, който прави възможен правенето на бизнес, отчитането на печалби и забогатяването, а не човек да се вторачва само в непосредствения си интерес. Това вероятно звучи утопично, но аз самият съм бил впечатлен от лидери в други държави, които имат съвсем различна нагласа, но навярно достигането до това ниво сред елита изисква време в една все пак млада демокрация.

mediapool.bg