Кламер БГ - Новини: Българите са готови на добро, трябва им само тласък

Българите са готови на добро, трябва им само тласък

Интервюта

|
Четв, 13 Ян 2022г. 08:32ч.
Българите са готови на добро, трябва им само тласък

Надя Шабани, сн. Mediapool

Всяко място може да има своята готина идея, която си струва да бъде финансово подкрепена. Хората са мотивирани да вършат добро, обединяват се от най-малките до възрастните, трябва им само тласък и това прави Виваком Регионален грант. Казва: "Дайте ни вашите идеи, ние ще ги подкрепим!".

Може да не са много тези 5 хиляди лева, с които се финансира един проекти, но дават свободата на активисти да си кажат: Дай да се хванем да направим нещо!.

Това коментира Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право, който е партньор на инициативата, в интервю за Mediapool. Тя е член на журито, определяща разпределянето на годишното финансиране на проекти на малките общности. По думите й винаги си личат добрата идея и просто добрите писачи на проекти.

Г-жо Шабани, наближава крайният срок за подаване на проекти за финансиране в седмото издание на Виваком Регионален грант – 23 януари. Тази година, за разлика от предишни, са посочени два приоритета – образование и опазване на околната среда. Какво наложи обозначаването им?

Независимо че е посочено, че се търсят проекти приоритетно в тези посоки, като цяло програмата не е променила облика си и търси идеите на хората. Това е ценното и се радваме на над 300 подадени проекта всяка година, които реално се борят за 12 финансирания.

Идеята е всеки, или най-добре група от хора, да каже как е най-удачно да се реши даден проблем. И двете теми – образование и опазване на околната среда, са приоритетите на новото десетилетие. Ние всички сме убедени, че ако сега не започнем много активно да мислим за природата и нейното опазване и не се развиваме – всеки от нас или като общности, и не ставаме по-добри в решаването на проблемите, няма как да минем крачка напред.

Това са и глобалните приоритети – по-образовани и мислещи за природата хора.

Как върви интересът от страна на кандидатстващите през годините и конкретно в това издание?

Това издание удължихме срока заради пандемичната обстановка, но програмата от самото начало се радва на голям интерес. Сега ще видим като затворим кандидатстването на 23 януари дали ще има голям ръст на проектите. Но интересът е много по-голям в сравнение с други подобни програми, защото Регионалният грант казва: "Дайте ни вашите идеи, ние ще ги подкрепим!". Може да е за облагородяване на дадено пространство или друга местна инициатива.

Много различни идеи сме подкрепяли през годините като нарастват идеите на по-малките населени места да се включват с проекти. Това е и целта – да стигнем до по-малките места. С "Виваком" вярваме, че всяко място може да има готина идея, която си струва да бъде подкрепена. Образованието и околната среда не са само политики на правителството и на Европейската комисия, а на всеки човек.

С годините забелязва ли се появата на "професионални кандидати"?

Не. Ние много държим да даваме достъп на "добрата идея", а не на "добрите писачи" на проекти.

А как ги различавате?

Нашата организация, Български център на нестопанско право (БЦНП), вече има 20-годишен опит в подкрепата на граждански проекти. Всички те минават първо пред поне двама експерти На БЦНП и водещият критерий е идеята да е добра и да показва реално включване на общността в решаването на конкретния проблем. Формулярът за кандидатстване е изключително лесен, но на нашите експерти и тия три странички са достатъчни да разберат дали идеята е истинска или е добре написана. Това е първата пресявка, после идва журито. Всяка година има тежки дискусии за избор на най-добрите проекти. Караниците са големи, за да стигнем до финалистите. Оставащите под линията проекти също са много хубави, но има едни, които са най-готини.

А има ли проекти, които са били финансирани, и отново кандидатстват за надграждане на идеята?

Не сме поставяли граници и дадена организация може да пуска неограничен брой идеи. Имаме случаи организациите да се повтарят – едната година са кандидатствали, после пак. Но това не е критерий за допустимост, гледа се дали това е истински проект и отговаря на реални нужди. Да е видно, че организацията не цели да направи нещо за себе си, а за мястото и общността. И колкото повече хора са включени в даден проект, толкова по-голям е шансът да получи подкрепа.

Проследявате ли изпълнението на финансираните проекти?

Ние като организация изключително държим на това. За нас е приоритет колегите от гражданския сектор, които получават финансиране, да докажат, че могат да правят добри инициативи, които променят средата. Затова през цялата година след това имаме две посоки на проследяване – резултатите и как са харчени парите.

Имало ли е случаи на нереализирани проекти или измами?

Измами не са се случвали. Ние сме достатъчно опитни още на етап влизане на проектите да различаваме такива. Животът е шарен и е имало случаи колеги да са кандидатствали с една идея, после нещо да се случи и да се налага адаптиране. Аз се радвам, че "Виваком" са истински мотивирани. Не е идеята просто да си правят пиар като раздават едни пари, а наистина им пука за проектите. Когато се налага, сядаме да решим какъв прозорец за промяна на проекта да дадем.

Пример за това е появата на Covid-19. Когато стартирахме набирането на проекти в края на 2019 г., хората започнаха да пишат проекти, които се финализират през януари 2020 г.. Февруари ги оценяваме и март всички разбираме, че Covid-19 ще промени света. И беше голяма паника, защото насърчаваме проекти за общности. Това означава събиране на хора, на деца, правят някакви неща заедно, в които социалната дистанция липсва.

Започна чудене какво правим, а и времето беше на локдаун, на страх от вируса. Всички пари отиваха към болниците. Но ние направихме всичко възможно да запазим проектите, но да помогнем за адаптираните към новата реалност. Така проектът "100 дни спорт" на сдружение Ruse Go – инициатива за здравословен начин на живот и спортни занимания за малки и големи от Русе, планираше масово събиране на местните хора на едно място, разбира се, нямаше как да се случи по този начин. Но гражданските организации са силни именно в намирането на решения по трудни казуси. Така проектът мина онлайн, което силно ни притесняваше, но взе, че се получи, и спортната им инициатива стана много популярна. Ruse Go порасна в Bulgaria Gо. Сдружението създаде сайт, където се водеха онлайн занимания по различни видове спорт и дори популярността стана по-голяма от планираното.

Имали сме и други случаи. Имало е амбициозни проекти с цели, чийто метод на реализация обаче се нуждае от промяна.

Кои са най-авангардните проекти, които сте имали? И имало ли е авангардни до неосъществимост?

Все още чакаме проекта за летене в Космоса...

Е, той ще струва доста повече от 5 хил. лв...

Имаме доста авангардни и амбициозни проекти и често сме се питали дали с тези 5 хиляди лева ще стане. И е много удовлетворително, когато се върнем да видим устойчивостта на проектите, да установим, че те са прераснали в много по-големи инициативи, намерили са нови донори, привлекли са нови участници.

Имаме авангардни от различни гледни точки. От такъв да купиш кон да помага на деца със специални потребности, каквато е идеята на сдружение "Закрила" – Ловеч във второто издание на Програмата (2016-2017), до различни лаборатории. Особено от малките населени места има много такива проекти – изграждане на пространства, където децата да бъдат учени на знания и умения, свързани с биоразнообразието, опазването на околната среда, с движението по пътищата. Аз например бях впечатлена от проекта "Моето участие в пътното движение" на Настоятелството "Детска усмивка" към ЦДГ-14 гр. Враца, Детска Вселена" от четвъртото издание (2018-2019) за специална площадка със светофари и коли, за да учат децата как да пресичат. Пространства за наблюдение на различни природни явления.

За възрастни също има доста интересни проекти. Фестивалът на ветрилата на сдружение "За интелигентен растеж" през 2020 г. във Варна беше празник, който събра различни хора, за да научат малко повече за морската култура. Имаше плавания с ветроходни яхти и преплитане на култура със спорт. През 2019 г. в Габрово сдружение "Обсерватория за идеи 2Д" създаде Планетарен клуб в града, който се превърна в своеобразна космическа лаборатория. В клуба ученици между 10 и 15 години изработваха макети на биосфери с живи растения, екосистеми и звездни градове Година по-късно сдружението в партньорство с фондация "Зад кадър" реализираха съвместен проект, надграждащ постигнатото. Децата от клуба сами си изработиха космически костюми и участваха в създаването на макет на Марсиански град с добавена реалност. Идеята бе доста иновативна. При насочване на мобилен телефон със специално изработено приложение, автоматично започва видео със звук и любопитна информация за различните космически мисии и проучвания, правени на марсианска земя. В самите видеа се вижда как би изглеждал един обикновен ден на Марс през детските очи.

Кои проекти надделяват при кандидатстването и финансирането – образователни, социални, културни или екологични?

Трудно е да се каже по сфери, защото идеята грабва. За мен е достойно, че не са предимно социални, а в последните години нараства броят на развиващите културата и въвличащите младите хора по места. Защото в последните години се говори за традиционните ценности по спекулативен начин. Супер е, че се приплитат нещата в проектите – култура, спорт, нещо образователно. Един от най-ярките примери е проектът "Песните на село Дряново – от баба на внучка" сдружение "НИШАН" спечелил безвъзмездна финансова подкрепа в третото издание на Програмата (2017-2018), в който бяха включени ученици от Националното училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" в Пловдив и Общинския детски комплекс "Чепеларе" в едноименния град. Замисълът на инициативата бе младежите да работят заедно с "Дряновските баби", женският певчески състав от родопското село, разучавайки специфичния за мястото песенен фолклор. Това беше чудесна идея за свързване на поколенията по елегантен начин.

Имате ли представа каква е средната възраст на ангажираните в проектите?

Организациите, които са двигателите на проектите, въвличат от най-малките до най-възрастните. Пример за това е идеята "Дунав – синьото училище" на сдружение "Туристическо дружество "Приста" – Русе, която беше подкрепена във второто издание на Регионалния грант (2016-2017) за почистването на дунавските острови, Стереотип е да се мисли, че само младите са активни и имат идеи. Има хора от всякакви възрасти с идеи.

В България има много мотивирани хора към доброто. Но големият проблем е училището не развива идеята за доброволчеството. Към него рядко са подтиквани и хората на работните им места. Няма политики за стимулиране на даряването, на доброволчеството, как да се подтикнат хората да променят местата, където живеят, а не да чакат на държавата.

Затова регионалният грант се радва на такъв успех. Може да не са много тези 5 хиляди, но дават свободата на активисти да си кажат: Дай да се хванем да направим нещо.

Такива бяха проектите на сдружение "Трудолюбци" - "Парк "Ракитин" с. Трудовец - любимо място за отдих, спорт, образование и култура" и "Лятна ваканция в село Трудовец", подкрепени в две от изданията на Програмата.. И не става въпрос просто за боядисване на едни пейки, а за интерактивно пространство, в което после има живот – има кино, хората се събират да се забавляват, но и да обсъждат важни теми като превенцията срещу насилието, опазването на околната среда, образованието.

mediapool.bg