Задачата на парижката конференция за климата е да заличи травмите от неуспеха в Копенхаген

Шест години по-късно, споменаването на климатичната конференция в Копенхаген кара да потръпват и най-калените участници в преговорите, които искат да вярват, че от това фиаско са извлечени поуки и форумът в Париж ще е успешен.

Париж? Копенхаген? "Няма място за сравнение, като изключим това, че са два красиви града в Европа", шегува се Кристиана Фигерес, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, според която от 2009 г. насам светът се е променил и е осъзнал интереса си да се бори срещу негативните промени в климата.

Инициаторите на споразумението, което се очаква да бъде постигнато в Париж (първият всеобщ пакт за ограничаване на газовете с парников ефект), също преразгледаха стратегията си вследствие на опита от Копенхаген.

Когато през декември 2009 г. светът се събра в датската столица, се говореше за "историческа конференция". Имаше основания за надежда: Барак Обама направи така, че САЩ да се върнат в климатичната игра, Пекин назова първите си ангажименти в конкретни цифри. . . Преговорите за поделяне на усилията и за международния контрол върху тях обаче забоксуваха. Американци и китайци бяха против, докато развиващите се страни постоянно подозираха "големите", че искат да наложат виждането си. Огорчението надделя, датското председателство на конференцията изпадна в разногласия. В последния момент държавните глави бяха призовани да се притекат на помощ.

Накрая лидерите на големите икономики - САЩ, Китай, Индия, Бразилия, Германия, Франция. . . - изготвиха споразумение минимум от две страници, което някои страни отхвърлиха и което така и не беше утвърдено. "Най-лошият ден в живота ми", спомня си представителят на Малдивите Амджад Абдула.

"На светлинни години" от Копенхаген

Разочарованието беше огромно, участниците в преговорите преживяха тежък удар. И все пак в края на 2010 г. климатичната конференция в Канкун утвърди набелязаната цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса, въз основа на текста от Копенхаген. През 2011 г. САЩ си поставиха за цел през 2015 г. да има споразумение.

Сякаш за да им дадат основание, последиците от затоплянето стават все по-очевидни - в Сахел, на Филипините, в Австралия. . . През 2014 г. новият научен доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата засили опасенията. "Светът си взе поуки от Копенхаген, на светлинни години сме от предишните преговори", каза бившият американски вицепрезидент Ал Гор, предричайки успех в Париж.

Според него "хората навсякъде съзнават какви са опасностите, но виждат и пътя, който се разкрива към енергията от възобновяеми източници, устойчивото земеделие и средствата за създаване на милиони работни места, с по-малко въглеродни емисии".

За шест години възобновяемата енергия стана по-достъпна, както от технологична гледна точка, така и като разходи (те са с 80 процента по-ниски, отколкото през 2008 г. при слънчевата енергия).

Двете страни най-големи замърсители - Китай и САЩ - се съюзиха, за да представят по-амбициозни планове преди парижката конференция COP21.

"Градивен провал"

Обръщайки решително гръб на Копенхаген, държавните ръководители ще се стекат в Париж, за да дадат в понеделник политически тласък на преговорите. Заявено е участието на 147 ръководители.

От прагматичност идеята за "споделяне на бремето" за намаляване на вредните емисии беше изоставена: всяка страна е поканена да обяви своя доброволен "принос" - нещо, което те масово (178 държави) направиха, въпреки че усилията са недостатъчни за ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий.

За разлика от Копенхаген те "направиха това преди COP21", подчертава Дженифър Морган от Института за световни ресурси, приветствайки "прозрачността и новата ангажираност". "Най-малкото знаем какво мислят другите", обяснява японската представителка в преговорите Ая Йошида.

"Копенхаген е болезнен, но богат на поуки и нова динамика етап", подчертава изследователят Мишел Коломбие, говорейки за "градивен провал". Идеята е, че страните "търсят решения - противно на предишните преговори, когато играта се състоеше в предпазване от всякаква принуда".

При все това в Париж трудности няма да липсват. Как да обединим света около по-амбициозни цели, да контролираме поетите от различните страни ангажименти, да решим историческия проблем с поделянето на отговорността между индустриализираните, стремително развиващите се и развиващите се държави?

"Този филм вече съм го гледал, надявам се Париж да не се окаже втори Копенхаген", каза миналия месец венецуелската участничка в преговорите Клаудия Салерно на подготвително заседание, на което страните от Юга обвини Севера, че пренебрегва предложенията им.

По БТА

mediapool.bg