Експерти: Необходими са национални стандарти при лечението на рака на гърдата

Необходимо е създаването и прилагането на национални стандарти за поведение при диагностиката и лечението на рака на гърдата. Това коментираха специалисти от Фондация "Експерти срещу рака" по повод предстоящата I-ва Национална конференция на хирурзите на гърда, по време на която ще бъде учреден за първи път у нас Национален експертен съвет на хирурзите на гърда, включващ специалисти по обща, пластична и гръдна хирургия и гинеколози от цялата страна.

Д-р Красимир Шопов, управител на Фондация "Експерти срещу рака" и специалист по онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда в Клиниката по хирургически болести към УМБАЛ "Александровска", разясни каква е реалната ситуация в България и с какви трудности се сблъскват лекари и пациентите. Според експерта в момента у нас често се оперира в болници и от хирурзи, които нямат достатъчно опит, без кор биопсия, а поради липса на оборудване и без сентинелна биопсия. Същевременно се отчитат фиктивни предоперативни решения на онкологични комисии без да е стадирано заболяването и без да е изготвен индивидуален план за последователност на лечението. За съжаление често на пациента не се предлага възможността за едномоментна (в една операция се премахва туморът или цялата засегната област и се възстановява гърдата) или отложена реконструкция на гърдата. Проблем е и разпръснатостта на отделните специалисти в различни лечебни заведения и липса на изградена обвързаност между тях. Не на последно място липсват и критерии за оборудване на Отделения и Клиники за "Онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда".

Според д-р Шопов в България има необходимост от създаването на т.нар. Breast Units – центрове, в които мултидисциплинарен екип ще работи с всеки пациент, ще се изготвя стратегия за последователността и начина на лечението, както и ще могат да се обучават млади специалисти. "Breast Unit e мястото, където се диагностицира и лекува рак на гърдата. Тo трябва да предоставя всички необходими услуги - от генетиката и превенцията, през лечението на първичния тумор, до грижите за напреднало заболяване, поддържащи и палиативни грижи и психосоциална подкрепа. Затова от съществено значение е мултидисциплинарният екип, включващ хирург, рентгенолог, патолог, генетик, медицински онколог, лъчетерапевт, физиотерапевт, психолог и специалист по нуклеарна медицина", каза той. "Операцията е част от лечението, което продължава между 8 месеца и 1 година и през цялото време пациентът трябва да е спокоен, че е взел най-правилното решение", допълни той.

Д-р Вълкан Иванов, специалист по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна сподели опита си след 6-годишен престой във Великобритания и натрупания значителен опит в областта. "Онкопластичната хирургия комбинира отстраняването на млечната жлеза и същевременно запазването на формата и функцията на гърдата. Където не е възможно това, може да се предложи на пациентката моментна реконструкция. Недопустимо е пациентът да заспи на операционната маса и да не знае дали ще се събуди с гърда или не. Важно е да възстановим доверието между лекар и пациент и всички опции за лечение да се дискутират предварително. Във Великобритания винаги се взема предвид желанието на пациента и ако той не желае да се подложи на дадено лечение, му се предлагат други варианти", коментира д-р Иванов.

Блага Димитрова, пациент, преминала през тази диагноза, включително и двустранна реконструкция на гърда, сподели своя опит. "На 25-годишна възраст ми поставиха диагноза "рак на млечната жлеза". При самопреглед установих, че имам бучка на гърдата и посетих лекар, който категорично заяви, че трябва да направя операция без преди това да ми предложи други изследвания. Потърсих второ мнение и отговорът беше същият, изпратиха ме при трети хирург, който потвърди, но никой не ми обясни през какво ще мина, лутах се между специалистите и клиниките, докато взема най-правилното за мен лечение. Един от проблемите, с който се сблъскат, е че лекарите, които посещавам са разпръснати в различни болници, а това създава доста пречки. В много от случаите лекарите не предразполагат пациентите и това затруднява лечението.", посочи тя.

По данни на Световната здравна организация през 2020 г. около 2.3 млн. жени са диагностицирани с рак на гърдата, а 685 000 са загубили битката с болестта. В България всяка година диагнозата се поставя на около 4000 жени, а близо 1200 губят живота си. Ракът на млечната жлеза е водеща причина за смъртност за жените на възраст между 40 и 55 години. Заболяването в ранен стадий обикновено няма симптоми и това го прави толкова коварно.

mediapool.bg