Кламер БГ - Новини: Следващият бюджет трябва да бъде отговорът на ЕС срещу кризата, смятат шефовете на евроинституциите

Следващият бюджет трябва да бъде отговорът на ЕС срещу кризата, смятат шефовете на евроинституциите

Европа

|
Ср, 15 Апр 2020г. 18:24ч.
Следващият бюджет трябва да бъде отговорът на ЕС срещу кризата, смятат шефовете на евроинституциите

Европейският съюз трябва да постави многогодишния си бюджет в центъра на плана за икономическо възстановяване на блока. Това заявиха днес двама от най-високопоставените представители на ЕС, вероятно давайки повод за нови спорове сред страните членки за начина на финансиране, предаде Ройтерс.

Изправени пред "дупката", отворила се след излизането на Великобритания от ЕС, по-богатите държави като Германия не отстъпиха още преди коронавирусната криза, а неотдавна забавиха и решенията за временния фонд за икономическо възстановяване, припомня агенцията.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е бивш министър на отбраната на Германия, заяви, че по-големият седемгодишен бюджет следва да бъде "европейски отговор" на кризата, която рязко ще свие брутния вътрешен продукт в страните от ЕС тази година.

"Следващият европейски бюджет трябва да бъде европейският отговор на коронакризата", каза Фон дер Лайен на съвместна пресконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Той ще ръководи видеоконферентната среща на върха на ЕС на 23 април.

"За да можем да го направим, трябва да бъде различен, напълно различен от обичайните европейки бюджети", добави ръководителката на ЕК.

Мишел призова за "план Маршал", намеквайки за възстановяването на Европа след Втората световна война, и отбеляза, че лидерите на ЕС трябва да обсъдят преработване на плановете за бюджет 2021-27 на предстоящата видеоконференция.

"Не говорим за милиард (евро), а за трилион, разглеждайки инвестиционната инициатива, която трябва да бъде осъществена", каза още Фон дер Лайен.

Tя също така изглежда намекна, че по-голям бюджет на ЕС би премахнал необходимостта от съвместно емитиране на дълг от правителствата в еврозоната, на което се противопоставят Нидерландия и Германия, посочва Ройтерс.

Бюджетът се е доказал като "най-добрия инструмент за кохезия и конвергенция", подчерта председателката на ЕК, използвайки термините в ЕС за изглаждане на различията между по-богатите и по-бедните страни.

Преговорите по новия дългосрочен бюджет на ЕС на стойност около 150 милиарда евро годишно започнаха преди две години с обичайните спорове между страните, припомня агенцията.

Допълнителна помощ за най-засегнатите

Европейската комисия иска да насочи повече средства към Италия, Испания и други страни, които са най-тежко засегнати от коронавируса, с ново предложение за единния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 година, сочи вътрешен документ, цитиран по-рано в сряда от Ройтерс.

Агенцията напомня, че ЕС вече договори спасителен пакет за половин трилион евро, а комбинираните съвместни и национални мерки за подпомагане на бизнеса и домакинствата се равняват на около 3,2 трилиона евро.

Страните членки обаче са разединени по въпроса как да се финансира по-нататъшното икономическо възстановяване. Бюджетно консервативните северни страни се противопоставят на призивите на южните си партньори за емитиране на общи облигации.

Европейската комисия предложи помощта да бъде включена в следващия дългосрочен бюджет на ЕС, известен като Многогодишна финансова рамка (МФР), по който в момента се водят преговори.

Във вътрешния документ, до който Ройтерс е получил достъп, се посочва, че сред сферите, към които е насочено вниманието, са кохезионните фондове. Те по принцип имат за цел да помогнат на по-бедните региони на ЕС да догонят по-богатите чрез разпределение на пари от общата хазна, в която вноски правят всички членки.

Трябва да бъде предложено допълнително разпределение към страните, засегнати най-тежко от кризата с коронавируса, се посочва в документа.

"Това трябва да бъде допълнение към общото разпределение (на средствата - бел. прев.). Към тази идея няма да има достатъчно доверие, ако тя бъде възприета просто като прехвърляне на средства от едни страни в други", отбелязват експертите на ЕК.

Посочва се също, че "амбициозната и подсилена кохезионна политика" трябва да бъде ключова част от усилията да се предостави подкрепа чрез "силна и подходяща за целта" МФР.

Ролята на кохезионните средства е част от по-широкия дебат как МФР да бъде приспособена към възобновяването на икономическия растеж на блока с население от 450 милиона души.

Според представител на ЕС Комисията обсъжда цялостния размер на МФР, дали да създаде нов инструмент, насочен към здравния сектор, и как да осигури повече средства за затруднените южни членки.

Общ дълг?

Германия, Нидерландия, Финландия и Австрия засега отхвърлят призивите от Франция, Италия, Белгия и други страни да се емитират общи дългови книжа на ЕС.

Европейската комисия обмисля центарлизирано набиране на средства.

На въпрос на германския вестник "Ханделсблат" дали ЕС може да финансира фонд за възстановяване като продаде облигации за до 1,5 трилиона евро, гарантирани от страните членки, заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис отговори: "Мога да си представя такава финансова рамка. Нищо обаче все още не е решено".

Мариу Сентену, председателят на групата на финансовите министри от еврозоната, заяви в писмо в неделя, че с колегите му са се договорили да работят по фонд за възстановяване, за да "помогнат за разпределяне на разходите за извънредната криза във времето чрез подходящо финансиране".

"Според някои членове това (финансиране - бел. прев.) трябва да се основава на емитирането на общ дълг, докато други настояват за алтернативни решения, особено в контекста на Многогодишната финансова рамка", е написал той в писмото до Шарл Мишел, който председателства срещите на европейските лидери.

За да се използват общите средства на блока за набиране на повече пари от пазара ще е необходимо одобрението на всички членки на ЕС и евентуално по-големи вноски или финансови гаранции от тях.

В битката за МФР по-бедните страни от общността настояват за по-голяма помощ. "Дисциплинираните" им северни партньори пък са решени разходите да бъдат овладени, особено предвид недостига на 75 милиарда евро, останал след напускането на Великобритания.

Най-новото предложение, което не успя да получи необходимата единодушна подкрепа през февруари, предвижда ограничаване на общите разходи до около 1 % от общия брутен вътрешен продукт на блока или близо 1 трилион евро.

Еврокомисията и Мишел са решени да използват кризата с коронавируса за преразглеждане на предложението и да обединят страните членки зад него, макар засега много подробности все още да са неизвестни.

Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст "Брюгел", заявява, че МФР трябва да бъде изменена, за да утвърди Италия като бенефициент, вместо като нетен вносител. Използването на дългогодишния бюджет, за да се гарантира мащабно кредитиране от пазара обаче ще срещне съпротива, предупреждава експертът.

"МФР може да играе значителна роля с преразпределяне на трансферите между страните членки. Макар донякъде да е разрешено единно вземане на кредити, изтеглянето на 1,5 трилиона евро (от пазара - бел. прев.) ще постави ЕС в напълно различна ситуация", посочва Волф.

"Това ще превърне Комисията в министерство на финансите и на практика ще емитира облигации на ЕС. А политическата готовност за нещо такова в северните райони е изключително ограничена", допълва той, цитиран от Ройтерс.

mediapool.bg