В разединение и международна изолация Полша чества 10 г. от своята независимост

Полша ще празнува в неделя стогодишнината на своята независимост, съвпадаща с Деня на примирието, в атмосфера на политическо разделение, международна изолация и спорове около шествие на крайната десница в столицата.

Краят на Първата световна война, отбелязван с възпоменателни прояви в Париж в присъствието на многобройни държавни и правителствени ръководители, се чества и в Полша - но в памет за деня, когато начело на армията застава социалистът Юзеф Пилсудски - бащата на националната независимост, възстановена след 123-годишно отсъствие на страната от картата на Европа.

Конкурирана от Париж, Варшава изобщо не може да разчита на осезаемо чуждестранно присъствие, ако изключим председателя на Европейския съвет - поляка Доналд Туск.

"Отклоних поканата на президента Макрон (. . .) За мен като председател на Европейския съвет и бивш премиер на Полша е очевидно, че в деня на стогодишнината от полската независимост трябва да бъда във Варшава", посочи Туск.

"Не искам да се наложи впечатлението, че Полша е съвсем сама", настоя Туск, при все че националистите консерватори от управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) виждат в него основния си политически противник.

Всеки поотделно

Освен че ще участва в кратка официална церемония във Варшава, Туск е предвидил и успоредна програма, включваща в събота по-специално изказване на конференция, организирана в Лодз (Централна Полша) от либералните среди, а в неделя - полагане на венец пред паметник на Пилсудски, "заедно с приятели".

Годишнината ще бъде отбелязана с изложби, богослужения, концерти и конференции из цяла Полша, но въпреки призивите за единство, прозвучали и отляво, и отдясно, консерваторите и опозицията все още са на нож и явно се канят да празнуват поотделно.

Подготовката - някак хаотична, мина в напрежение и остави ред неясноти.

Организираното всяка година от крайната десница голямо шествие във Варшава, подкрепяно в началото от консерваторите на власт, бе забранено в сряда от столичния кмет, чийто мандат приключва - либералката Ханна Гронкевич-Валц спомена и съображения за сигурност, и "агресивния национализъм". Съдът обаче обезсили забраната.

В опит да си върнат контрола над ситуацията президентът Анджей Дуда и премиерът Матеуш Моравецки решиха тогава да превърнат проявата в държавна церемония, организирана от правителството - със същия маршрут и по същото време като шествието на крайнодесните.

Миналата година то събра към 60 000 поляци, включително групи от крайната десница; звучаха множество националистически, ксенофобски и антисемитски лозунги, твърдо осъдени в страната и в чужбина.

Този път, "ако има групи с пречупени кръстове и подобни символи, ще реагираме много остро. Това е абсолютно недопустимо, забранено е на полска земя", изтъкна Моравецки в четвъртък пред журналисти.

Крайнодесните впрочем заявяват, че шествието ще се състои въпреки всичко.

"Враждуващи племена"

"Никой в Полша не е способен да обедини под общо знаме дори обикновено мнозинство поляци", подчертава политологът Станислав Моцек.

"Страната е разкъсана. Говори се, че има две различни Полши: едната либерална, насочена към свободния пазар и свободата, а другата - консервативна, със стремеж към водеща роля на държавата, с желание да контролира всичко и всички", обяснява той пред АФП.

Ако съдим по изборните резултати през годините, първата е Полша на големите градове и западните региони, докато втората обединява селата и източните области.

"Това не са вече два враждебни лагера, а две враждуващи племена, които воюват с всички средства едно срещу друго", заявява Моцек.

Брюксел и редица страни упрекват полските консерватори, че застрашават основните принципи на правовата държава, по-специално в опит да се наложат над съдебната система с оспорвани реформи.

В понеделник Доналд Туск предупреди консерваторите, че има "огромен риск" страната им да напусне ЕС, дори и неволно.

Маршал Пилсудски

Столетия наред Полша е сред силните държави в Източна Европа, но войни и интриги я довеждат до упадък. В края на 18-и век страната е разделена между трите съседни сили - Русия, Австрия и Прусия.

През войната 1914-1918 г. под знамената на трите сили се сражават близо два милиона поляци. По различните фронтове загиват 450 хиляди.

Пилсудски се възползва от войната между страните окупатори и на 10 ноември влиза във Варшава. На другия ден е назначен за главнокомандващ, след 11 дни - за държавен глава. Малко след това получава международно признание.

По БТА

mediapool.bg