България | Пон, 15 Апр 2024г. 23:28ч. | Живко Коцев е привикан в следствието
Държавните и общинските болници вече ще купуват онколекарството Пеметрексед (Pemetrexed) не на 7 пъти, а на 10 пъти пъти по-ниска цена от регистрираната в позитивния лекарствен списък. Това стана ясно след проведения от Министерството на здравеопазването електронен търг за онкомедикаменти за нуждите на болниците в следващите 2 години. Най-ниската постигната цена в търга е 102.3 лв. за опаковка от 500 мг. Шестима дистрибутори са се явили на търга, но според правилата МЗ ще сключи рамково споразумение само с тези, чиито цени не надвишават с 10% най-ниската. В конкретния случай само трима дистрибутори отговарят на това условие.
Четвъртият надвишава с малко буферът от 10% с цена от 113 лв. за опаковка, докато петият и шестият са дали цени от 182 лева и пределната – 1063 лева, което ги дисквалифицира. Само дистрибуторите, дали най-ниските цени, ще могат да зареждат държавните и общинските болници с онколекарства в следващите 2 години.
На минипоръчките в самите болници цените могат да бъдат допълнително намалявани, но не и по-високи от постигнатите в е-търга.
Скандалът с цените
В средата на януари около медикамента Пеметрексед се завихри скандал, след като управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Дечо Дечев в края на мандата си оповести, че фондът плаща лекарството на частните болници на 7 пъти по-висока цена, отколкото на държавните и общинските.
Причината - официалната цена на продукта в позитивния лекарствен списък е 1063 лева и е най-ниската регистрирана измежду 10 държави в Европа, с които си сравняваме цените. Тя се поддържа изкуствено висока, за да не влияе на ценообразуването в други държави. В същото време на обществените поръчки у нас заради конкуренцията между много производители дистрибуторите свалят цените до 118 лева. Тъй като частните болници са освободени от обществени поръчки след лобистка поправка в закона през 2016 година, те масово купуват лекарството на пределната цена от 1063 лева, като Дечев обяви, че някои от дистрибуторите и болниците са с общ собственик и така печалбата отива в една икономическа група.
По-късно се видя, че държавните и общинските болници също купуват лекарството на много различни цени.
С електронния търг това разхищение на обществен ресурс спира, но засега само в държавните и общинските болници. За частните болници все още има само обещания, че ще бъдат задължени да провеждат обществени поръчки и цените от електронния търг ще станат задължителни и за тях.
Икономиите от е-търга
Провеждането на е-търга се очаква от края на 2016 година, когато беше обявен за първи път, но постоянно се проваляше заради обжалвания и други постоянно излизащи неуредици около него. Първоначалните очаквания бяха той да намали разходите за лекарства с 20% с постигането на по-ниски цени.
В петък здравният министър Кирил Ананиев съобщи, че вместо първоначално планирания бюджет от 1.280 млрд. лева е постигната икономия от 57 млн. лева или около 5% от общата сума. Това прави 1.220 млрд. лева за онкомедикаменти в болниците за 2 г. или по 600 млн. лв. годишно. Икономията е далеч по-скромна от очакваното, но реално цените на лекарствата се очаква да падат допълнитено под договорените в търга цени. Първо, защото при конкуренцията на ниво болница, за медикаментите с много производители, ще бъдат постигнати още по-ниски цени. Второ, фармацевтичните компании се очаква да върнат по около 100 млн. лева годишно или 200 млн. лева отстъпки за онкомедикаменти за 2 години. Освен това се смята, че заявките на болниците са надценени като количества и реалното потребление може да е по-ниско.
mediapool.bg
