До 8 октомври може да се визи изложбата "Великата и проклетата Октомврийска революция“

До осми октомври в галерията на Института за съвременно изкуство (ИСИ-София) на бул. "Васил Левски“ 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф) може да се види изложбата "Великата и проклетата Октомврийска революция“.

Посланието на изложбата е формулирано в нейното название. Посветена е не само на противоречивостта на това глобално по значение историческо събитие, каквото е Октомврийската революция в Русия през 1917 г., но засяга и проблемa на историческата памет на революцията като цяло.

Променят ли дистанциите във времето, новите оценки, политическите анализи и историческите подробности начина, по който "виждаме“ самото историческо събитие? В известен смисъл, изложбата е за това, как образът влияе на представата ни за историята, как борбата с "образите“ променя или не успява да промени историческите представи.

Няма как мащабът на идеите на Октомврийската революция и най-вече влиянието им върху последвалите 100 години да се надцени, нито да се побере в рамките на една експозиционна "формулировка“. Затова изложбата се ограничава до образите на революцията и образите на преоценката, особено актуални в нашата география и нейните политически и икономически зависимости от миналото.

В контекста на невероятната полярност на реакциите на съвремието спрямо събитията от 1917 г. – анализиращи и критикуващи, глорифициращи и иронизиращи, сатиризиращи и унижаващи, изложбеният проект разширява рамките на собствено „изложбеното изкуство“ като включва кино и телевизионна документалистика.

Художественият филм "Октомври“ (1927) на Сергей Айзенщайн – едно от най-мощните до днешен ден пропагандни произведения, определящо как "изглежда“ Октомврийската революция, е в диалог с видеодокументацията на редовното годишно публично четене от желаещите на имена на жертвите на сталинския терор пред сградата на КГБ в Москва – Денят на паметта на жертвите на политически репрессии.

Квинтесенцията, по мнение на куратора на изложбата, на основните придобивки на Революцията – равенството, е представена от едноименния пърформанс "Равенство“ (1998) на Елена Ковилина, както и от видеото "Строители“ (2005) на групата "Что делать?“. В него се говори за единствената възможна днес реализация на утопията за равенството – в рамките на арт-група.

Анимацията на Теодор Ушев “The Tower Bawher” (2006) е базирана върху идеите и изкуството на конструктивизма, а названието й прилича на игрите на ОБеРИу – литературната група от 1927-31 г. Обединение на реалното изкуство. С революцията в изкуството, с идеите за комуналност и общност, и просто заради символичния смисъл на акцията, в изложбата присъства "Черен квадрат на Червения площад“ (1992) на групата Ирвин.

Откровената сатира в "Ленин и девойка“ (2003) на Магда Тотова превръща отношенията с тиражираната гипсова глава на Ленин във фрагмент от еротичен филм с неговата разпознаваема стилистика.

Видеото на Деймантас Наркевичюс "Веднъж през XX век“ (2004) е мотивирано от ТВ репортажа за демонтирането на статуята на Ленин във Вилнюс през 1991 г. Художникът се връща към образа на победата над социализма години по-късно, заради странния момент на несигурност при разрушаването, оказал се символичен в днешно време.

Необичайният обект на филма на Анна Артакер е колекцията от посмъртни маски, направени от скулптора Сергей Меркуров и намиращи се в неговата къща-музей в Гюмри, Армения. Художничката показва отливките от лицата на реални хора, например – Ленин и Надежда Крупская, Дзержински и Клара Цеткин, Лев Толстой и Валерий Брюсов, Михаил Булгаков и Владимир Маяковски, Сергей Айзенщайн и Георги Димитров. В основата на работата са не само маските, свалени от лицата на мъртвите между 1907 и края на 1940-те г., но и филмът от 1960 г. на участникa във Виенския акционизъм режисьора Курт Крен. Но ако филмът на Крен представя маските в контекста на Леополд Сонди и неговия проективен тест за теорията на съдбата, в който те се противопоставят на снимките на живи хора, Артакер снима единствено маски, не назовава имена – мъртвите, дори и да са били героизирани, са мъртви и са в музей.

mediapool.bg