Дефектите на здравната система, които епидемията освети

Пандемията от Covid-19 връхлетя почти всички държави и постави на изпитание едни от най-мощните здравни системи в света. България избегна най-тежкия сценарий – предполага се, че рано взетите мерки не позволиха заразяването на огромен брой хора за кратко време, което щеше да претовари болниците и да "счупи" системата.

Здравната система беше мобилизирана и работи "на мускули", за да поеме пациентите с Covid-19, но беше почти затворена повече от месец за заболелите от други болести, с изключение на най-спешните случаи.

През този период изплуваха редица проблеми, които са добре известни от години, но за решаването им не се работи достатъчно и кризата ги освети още по-ярко.

Организационен хаос. Българската здравна система страда от много пороци, но организационният хаос е един най-тежките. Това, че пациентите често са препращани от един специалист на друг, от една болница в друга и някак си все се оказва, че не са на правилното място, че не носят всички необходими документи или са изпуснали някакъв срок, е непосилен стрес за хората. Много често никой не може да отговори на въпросите им – вместо това ги прехвърлят на друга институция. Същата сцена се повтори и в разгара на епидемията, когато граждани прекараха часове в обяснения по телефона с РЗИ, МЗ, Спешна помощ, личния лекар, докато изяснят какво да правят. А някои така и не разбраха и просто си останаха вкъщи да чакат.

Оборотът на пациенти в центъра на системата. Кризата освети много ясно и уродливата философия, по която функционира българската здравна система, в центъра на която е оборотът на пациенти. Не самите пациенти и техните здравни потребности. А постоянното превъртане на колкото се може по-голям брой хора през клиничните пътеки, за да могат лечебните заведения да си "вържат издръжката". Когато потокът на тези пациенти, формиращ над 2 млн. хоспитализации годишно, внезапно секна, болниците се оказаха с орязани наполовина приходи и в невъзможност да изкарат пари за заплатите на персонала си и да покрият лекарства, консумативи и режийни разходи. Затова беше въведена антикризисната мярка НЗОК да им плаща 85% от обичайните приходи преди кризата, независимо че зад това не стоят медицински услуги за гражданите, от чиито здравни вноски системата се издържа. Или иначе казано, вместо държавата да подкрепи здравната система в кризата, подкрепата дойде от "спестените" пари на всички здравноосигурени, които не отидоха на лекар, въпреки че много от тях са имали реална нужда.

Ситуацията с Covid-19 показа колко зависима е здравната система от поддържането на голям брой пациенти в болница, вместо да бъде ориентирана към профилактика и превенция като държи хората в добро здраве или контролира хроничните им заболявания извън болниците.

Подценените специалности и медици. Освен това за поред път се видя колко зле финансирани са някои специалности и звена в системата, като лечението на инфекциозните болести и работещите в регионалните здравни инспекции, които трябваше да изнесат съществена част от тежестта на кризата. Проблемът с финансирането е свързан и с друг основен дефект на системата – оголването на цели специалности откъм кадри, тъй като са ниско платени и поради това непривлекателни за специализация. Всичко това е добре известно на Министерството на здравеопазването, което обеща да предприеме промени. Проблемът обаче е общовалиден за цялата система, тъй като има подценени, но важни за системата специалности, в които трябва да се инвестира целенасочено, за да бъдат съхранени, а младите лекари да виждат интерес да се развиват в тях. Очевидно те не могат да разчитат на голям оборот пациенти и е добре да се помисли за финансиране и на друг принцип, а не само според броя преминали болни. Същото важи и за друга силно подценена специалност – педиатрията, поради което от гилдията се борят новата национална детска болница да е със специален статут и да не е търговско дружество.

Криза за персонал. Българската здравна система страда от остър недостиг на медицински сестри и разполага с приличен брой, но неравномерно разпръснати по специалности и населени места лекари. Това се видя и в разгара на епидемията, когато голяма част от персонала на няколко болници се зарази и определени отделения изнемогваха под натиска на болните. А желаещи да ги подпомогнат лекари от други места така и не се намериха. Примери за голям брой заразени сред медицинския персонал, което поставя на изпитание работата на болниците, имаше във Видин, Ямбол, Пазарджик и др. места. Това показва колко уязвими могат да бъдат в извънредна обстановка болниците на някои областни градове. Но кризата за кадри в тях е валидна и в нормална обстановка, а причините за това са комплексни и обикновено се въртят около порочния кръг: малко пациенти - недостатъчно приходи - ниско платени кадри – отлив на специалисти - затваряне на отделения.

Доплащането. Както е добре известно, България е на първо място в ЕС по дял на директните плащания за здравеопазване от джоба на пациентите. Близо 50% от парите в системата идват директно от пациентите, а другата половина се покриват с обществени средства от НЗОК, МЗ и общините. Към добре известните доплащания за избор на екип, изследвания, лекарства и пр., кризата с Covid-19 добави още eдно – тест за коронавирус като условие за прием в болница. Изискването предизвика полемика между здравните власти и някои болници, тъй като МЗ обяви, че тестът за коронавирус в никакъв случай не може да се поставя като условие, за да бъде приет човек с друга диагноза в лечебно заведение. Някои болници от своя страна се оплакаха, че това се прави за сигурността на пациентите и ако тестът не се покрива от МЗ и НЗОК, този разход ще остане за тяхна сметка. Потърпевши накрая отново се оказаха най-уязвимите – болните, които първо бяха достатъчно стресирани от създалата се обстановка, а след това и изнудвани да си плащат изследвания, за да получат нужното им лечение, гарантирано от НЗОК.

Липсата на електронни услуги. За времето на епидемията бяха създадени редица улеснения за гражданите, в това число и за пациентите, за да им се спести ходенето по опашки - например за издаването на протоколи за платени от НЗОК лекарства. Въпреки това се усети липсата на общодостъпни за гражданите електронни услуги като електронна рецепта или достъп до онлайн консултации с лични лекари и специалисти по линия на НЗОК. Много частни компании предоставиха безплатен достъп до платформите и услугите си за телемедицина в кризата и пациентски организации създадоха възможности за безплатни консултации с лекари. Но в случая става въпрос за единични и откъслечни усилия, а не за общодостъпни и финансирани с обществени средства услуги, които да бъдат улеснение за всички здравноосигурени граждани и то не само по време на кризата.

След приключването на извънредното положение беше върнат старият ред за издаване на протоколи за отпускане на скъпоструващи лекарства по линия на НЗОК, който е доста тромав.

Липсата на инвестиции в наука и развойна дейност. Наложи се да ни връхлети кризата с Covid-19, за да установи правителството, че има държавна фирма, която се занимава с производство на ваксини и човешки кръвни продукти и това са дейности, които изискват инвестиции не само в извънредното положение. В края на април премиерът Бойко Борисов обеща 22 млн. лева за три проекта на държавната фирма "Бул Био", които включват разширяване на производството на човешки кръвни продукти и нова производствена линия за БЦЖ ваксината, която привлече вниманието покрай изследвания за възможна връзка между задължителните имунизации и по-лекото засягане на определени държави от коронавируса. Третият проект е за възстановяване на производството на хиперимунна животинска плазма от коне, от която се приготвят серуми срещу змийско отравяне, дифтерит и тетанус.

Показателна за отношението на управляващите към подобен род инвестиции е репликата на премиера Бойко Борисов: "Осигуряваме конюшни, коне съответно, за да може да се джурка и да се прави ваксината след това, за много други болести, за тиф, дизентерия - все тежки", изпусната между другото на един от многобройните нощни брифинги в извънредното положение и оставила мнозина в недоумение каква е връзката между конете и ваксините.

mediapool.bg