Големият либертариански експеримент на Доналд Тръмп

"Правителството не е решението на нашите проблеми, правителството е проблемът", заяви президентът Роналд Рейган в първата си встъпителна реч. Оттогава републиканците винаги са повтаряли тази реторика. Но въпреки това те някак си никога не са прокарвали радикално свиване на управлението, за което призовава тяхната идеология.

Сега обаче Доналд Тръмп на практика, макар и частично, драстично намалява ролята на правителството, на което неговата партия отдавна твърди, че е привърженик. Ако затварянето [на част от федералните агенции] се проточи с месеци - което изглежда напълно възможно - ще получим възможността да видим как изглежда Америка без множеството публични програми, които десницата смята за ненужни. Да оставим настрана стената; мислете за случващото се като за нещо голямо - прекрасен либертариански експеримент.

Поразително е наистина колко от плащанията, които федералното правителство не е направило или предстои да не направи, са за неща, за които либертарианците настояват, че изобщо не бива да се харчат доларите на данъкоплатците. Например федералните чекове за фермерите не са спрени, но либертариански организации като Института "Катон" отдавна заклеймяват фермерските субсидии като поредната форма на приятелски капитализъм. Бизнесмените се гневят, че Агенцията за малкия бизнес не отпуска кредити, но либертарианците искат тя да бъде премахната.

Ако затварянето продължи до март - което отново изглежда напълно възможно, ще свършат парите за талоните за хранителни стоки. Републиканците отдавна изпитват дълбока неприязън към тази програмата. Мич МакКонъл, лидерът на мнозинството в Сената, е заклеймявал програмата, която според него "много лесно дава възможност хората да не работят".

Затварянето драстично ограничи работата на Управлението за контрол на храните и лекарствата (FDA) , една от чиито задачи е безопасността на храните. Рутинните проверки на морските дарове, зеленчуците, плодовете и другите храни са прекратени. Обаче съществува отдавнашна консервативна традиция, още от времето на Милтън Фрийдман, която осъжда съществуването на тази служба неоправдана намеса в свободния пазар.

Странно е, но нито администрацията на Тръмп, нито съюзниците му в Конгреса не проповядват закриването, сега или в бъдеще, на правителствени служби, които според тяхната идеология не би трябвало да съществуват. Вместо това те са заети с неистови административни и законови маневри, опитвайки се смекчат орязването на средствата за тези програми. Защо?

Добре, да не бъдем съвсем цинични (цинични да, но не съвсем). Дори там, където някой проблем може да бъде решен без участие на правителството, човек може да се притесни, че решаването му ще отнеме време. Навярно смятате, че някоя частна компания би могла да изпълнява ролята на FDA за гарантиране на безопасността на храните. Но сега такива компании не съществуват и те не могат да бъдат сътворени с магическа пръчка за няколко седмици.

Така че, дори истинските либертарианци не се радват непременно на внезапното затваряне на правителствените агенции. С други думи, истината е, че либeртарианската идеология не е реална сила в средите на републиканците; тя е по-скоро история за прикритие на истинския дневен ред на партията.

Що се отнася до партийния елит, този дневен ред цели преразпределяне на доходите в горната част на скалата и в частност да се помогне на ключови интереси на донорите.

Републиканските политици може да прибягват до реториката на свободния пазар, за да оправдаят орязването на данъците за богатите и на социалните придобивки за бедните или да отменят екологични регулации, които пречат на печалбите на замърсителите, но тях на практика не ги е грижа за свободния пазар като такъв. В крайна сметка, партията с лекота застана зад кампанията на Тръмп за митническите ставки.

Междувременно философията на партийната база всъщност е: голяма роля на правителството за мен, но не за теб; занимавай се с безделниците, които са на социални помощи, но не пипай фермерските субсидии. Така в ядрото на дългогодишния джихад на републиканците срещу програмата Обамакеър стоеше невярното твърдение че тя ще навреди на Медикеър.

И както стана, много от орязаните разходи заради затварянето, се стовариха тежко и несъмнено върху електоралната база. Собствениците на малки предприятия са много по-консервативни от нацията като цяло, но те наистина имат нужда от тези правителствени кредити. Гласоподавателите в селските райони подкрепиха републиканците, а не демократите на междинните избори, но те се нуждаят от тези чекове. МакКонъл може да е ругал преди програмата за талоните за храна, но внезапното орязване на финансирането може да има катастрофален ефект в повечето прорепубликански райони на родния му щат**.

Единственият елемент от затварянето, от който републиканците изглежда не се вълнуват особено, е неплащането на федералните служители. Навярно партията, подобно на Тръмп, е убедена, че тези служители са предимно демократи. Но когато ефектът от неплащането се изостри, и това безразличие може да изчезне.

И все пак, дори ако разминаването между предполагаемата републиканска идеология и реакцията им на затварянето е разбираемо, това не ги оневинява. Ако една партия години наред убедено твърди, че правителството е проблемът, а не решението, тя трябва да обърне внимание на горчивите оплаквания, когато правителство спре да връчва чекове.

И ако имаш либертариански уклон, трябва да се запиташ доволен ли си от случващото се сега - правителството да е отчасти извън картинката. А като знаеш, че вече има по-голяма вероятност храната, която ядеш, да бъде замърсена, дали това евентуално замърсяване ти мирише на свобода? (БТА)

* Авторът е редовен коментатор на "Ню Йорк таймс" от 2000 г. и професор в центъра за следдипломна квалификация в Университета на град Ню Йорк; носител е на Нобелова награда за икономика за 2008 г. за трудовете си по международна търговия и икономическа география.

** МакКонъл е дългогодишен сенатор от Кентъки - бел. прев.

По БТА.

mediapool.bg