Кламер БГ - Новини: Годините живот за онкопациентите растат, предизвикателствата пред лечението - също

Годините живот за онкопациентите растат, предизвикателствата пред лечението - също

България

|
Вт, 28 Май 2019г. 17:01ч.
Годините живот за онкопациентите растат, предизвикателствата пред лечението - също

В момента двама от трима диагностицирани с рак пациенти преживяват повече от 5 години.

Иновациите в диагностиката, лекарственото и лъчелечението са довели до подобрена преживяемост при редица онкологични заболявания. Това е валидно и за българските пациенти, които в последните години също получиха достъп до новите методи на лечение, макар навлизането им у нас да остава по-трудно и бавно. Същевременно отговорът на властите на произтичащите от нововъведенията нарастващи здравни разходи е засилване на рестрикциите при навлизането им.

Всичко това повдига въпроса за необходимостта от намирането на устойчиви модели и политики за подобряване достъпа на пациентите до новите достижения, включително чрез намирането на нови източници на финансиране.

Тези теми бяха във фокуса на конференцията “Иновациите в онкологичната терапия“-парадигма на настоящето“ , организирана от в. “Капитал“, в която водещи специалисти в онкологията, експерти и представители на индустрията обсъдиха новостите, проблемите и очакванията в областта на онкологичното лечение.

Как новите лечения променят годините живот за пациентите?

Съществено увеличение в пет и десетгодишната преживяемост специалистите отчитат при рака на гърдата. При тази локализация 10-годишната приживяемост в последните 60 години е нараснала повече от 3 пъти – от 25% до 77% и дори над 80% в наши дни. Сериозно е удължена и преживяемостта на пациенти, които още при диагностицирането са били с локално авансирал или метастазирал рак.

Д-р Светлана Ганчева от Клиника по медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник съобщи, че по данни на Националния раков регистър в България за 2015 година заболеваемостта от рак на млечната жлеза е 108 на 100 хил. души. Ракът на гърдата заема около 26.8% от всички злокачествени заболявания при жените.

“Петгодишната преживяемост на пациентите с рак на гърдата в България е 72.8% и е малко по-ниска от средната за Европа, където е 83.8%“, посочи тя.

Около 60% от пациентите с рак на гърдата се диагностицират в ранен стадий и за съжаление около 40% се диагностицират в локално авансирал и метастазирал стадий, когато туморът се разпространява в други части на тялото и далечни органи.

Ганчева посочи, че преживяемостта на пациентите с метастатичен рак на млечната жлеза също е нараснала. През 90-те години на миналия век наличните тогава цитостатици са осигурявали преживяемост от 18 месеца при тези пациенти, комбинирането на два цитостатика е удължило преживяемостта до 21 месеца. Докато с въвеждането на таргетната терапия преживяемостта е достигнала 38 месеца и в наши дни комбинацията от химиотерапии, две таргетни терапии и конюгат антитяло- лекарствен препарат осигурява на тези пациенти 5 и повече години живот.

Новите терапии са променили картината и при пациенти с напреднал рак на дебелото черво, отчете проф. Асен Дудов, началник Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник. Той посочи, че от 80-те до средата на 90-те години на миналия век единствената налична за тези пациенти терапия с Флурорацил не е давала достатъчен ефект.

Навлизането на нови лекарства след това е добавило втора, трета и поредна линия на терапия, което е удължило преживяемостта до 32-37 месеца при пациенти, които иначе биха имали само няколко месеца живот, при това с много лошо качество.

Д-р Антоанета Томова от Комплексен онкологичен център в Пловдив посочи, че 2/3 от пациентите с рак на белия дроб се диагностицират в напреднал стадий. При диагностициране в ранен стадий петгодишната преживяемост е 55%, ако ракът е локално авансирал, преживяемостта пада на 28%, а ако е в четвърти стадий пада на едва 4%.

Разработването на нови лекарства е поскъпнало с 60% за 10 г

“Само в рамките на 10 години разходът за разработването на нов лекарствен продукт е нараснал с повече от 60%. Доскоро беше много популярно твърдението, че разработването на нов лекарствен продукт излиза средно около 1 млрд. евро. Вече обаче не е така. От разработването на едно лекарство до достигането му до пациента разходът може да достигне 4 млрд. евро и дори повече“, каза д-р Светослав Ценов зам.- председател на Управителния съвет на Асоциацията на иновативната фармацевтична индустрия (ARPharM) и изпълнителен директор на фармацевтичната компания “Астелас“ (Astellas).

По думите му има доказателства, че навлизането на иновативните медикаменти у нас води до съпоставими резултати с тези на други държави. Той цитира данни от проучване на PricewaterhouseCoopers (PwC), резултатите от което предстои да бъдат публикувани и което показва увеличението на годините в добро здраве в България вследствие на иновативно лечение. Анализът обхваща лечението на различни видове заболявания.

“При пациенти с рак на гърдата, които имат достъп до 6 иновативни лекарствени молекули, в България това води до увеличаване с 2.09 на годините живот в добро здраве. Средният резултат в това проучване за Европа е 2.1. Т.е. за България резултатът е абсолютно сравним с останалата част на Европа“, каза той.

Пречки и предизвикателства пред достъпа до лечение

Цената на новите продукти и произтичащите от тях разходи обаче се оказват сериозно предизвикателство за здравните власти, които в последните години затягат достъпа на иновациите до реимбурсиране с обществен ресурс.

“Онкозаболяванията са приоритет, държавата отдели 8.5 млн. лв. за нова апаратура в периода 2015-2019 г. Разходите за онколекарства са увеличени от 245.9 млн. лв. през 2015 г. на 416.1 млн. лв. за 2018 г.“, отчете депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов.

Навлизането на нови терапии у нас обаче продължава да става по-бавно, отнемайки 547 дни при средно 417 дни за ЕС и в някои случаи може да се забави до 2-3 години. Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев предупреди, че с последните регулаторни промени и утежнения режим за включване на нови продукти в реимбурсация 2020 година може да остане “суха година“ без навлизането на иновативни медикаменти.

Затова според лекарите, експертите и индустрията трябва да се търси баланс и финансовият ресурс да бъде концентриран върху доказано ефективните иновации, без обаче фокусът да се поставя върху тяхната цена, защото тя не винаги е определяща. В дългосрочен план по-скъпото лечение може да се окаже и по-рентабилно, ако води до пълно излекуване, подобрена преживяемост и повече години живот в добро здраве за пациентите.

Системни решения за отчитане на резултатите от терапиите има и макар законодателството да предвижда проследяване на ефекта от някои лечения, не е създадена нужната организация това да се случва.

Иновации в немедицинската грижа

Освен медицинската грижа, за по-доброто качество на живот на пациентите допринасят и немедицинските грижи, каквито се предлагат в специални рехабилитационни програми. Евгения Александрова, председател на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и приятели (АПОЗ), представи съществуващата у нас рехабилитационна програма “Виктория“ за жени с рак на гърдата, която комбинира медицинска, социална и психологическа грижа.

mediapool.bg