Няма да има мажоритарен вот за ВНС, но може да има референдуми за конституцията

Депутатите отхвърлиха окончателно идеята на ГЕРБ при избори за Велико Народно събрание 200 от депутатите да се избират мажоритарно, а другите 200 – пропорционално. В същото време обаче ще може да има референдуми за промяна на конституцията.

Това стана при гласуването на второ четене на спешно внесените от партията на премиера Бойко Борисов промени в Изборния кодекс.

Смесената избирателна система бе подкрепена единствено от ГЕРБ и няколко депутати от "Воля", които често дават гласовете си на управляващите. БСП, ДПС и "Обединени патриоти" бяха против.

Любопитно е, че от партията на Борисов не защитиха собствената си идея за изборите за ВНС. Идеята половината от депутатите да се избират мажоритарно бе част от дадената миналия месец от премиера Бойко Борисов заявка за "рестарт на държавата" чрез приемане на нова конституция. Това негово предложение предизвика сериозни критики, че единствената цел е печелене на време за правителството на фона на продължаващите протести, които настояват за оставките на кабинета "Борисов 3" и на главният прокурор Иван Гешев.

В началото на месеца премиерът едва успя да събере необходимите подписи, за да внесе ГЕРБ написания набързо законопроект за нова конституция. Управляващите обаче нямат подкрепа за следващата процедура – тази по свикване на ВНС, която трябва да е подкрепена от повече от 160 народни представители. БСП и ДПС са твърдо "против", а всички останали депутати са 137.

Коалиционните партньори на ГЕРБ във властта – "Обединени патриоти", обявиха още миналата седмица, че не са съгласни при избори за ВНС да има смесена система. От НФСБ дори подчертаха, че според действащата конституция изборите за Велико Народно събрание се произвеждат по "общия ред", а той е този, по който се избират депутати за обикновен парламент и в случая това е пропорционален вот.

Това означава, че ако от партията на Борисов наистина искаха мажоритарен вот за ВНС, без това да буди съмнения за противоречие с основния закон, трябваше да предложат смесена система и за изборите за обикновено Народно събрание – нещо, което не направиха.

На този фон президентът Румен Радев съобщи, че ще наложи вето на приетите промени,

като визира конкретно възможността да се гласува и с машини, и с бюлетини.

"Това е опит да се запази възможността изборите да бъдат манипулирани, а има и икономически измерения, защото решението на народните представители означава, че се обезсмисля финансирането на машините за гласуване", коментира Раде в четвъртък.

Референдуми за промени в конституцията

За сметка на това в последния момент бе прието предложение вече да могат да се провеждат референдуми по въпроси от компетентността на ВНС. Текстът беше на ВМРО и беше отхвърлен от правната комисия, но в пленарната зала бе приет.

През преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс бе променен законът за референдумите. В него изрично бе записано, че не може да има обществени допитвания по теми, които са от компетентността на ВНС, но сега тази точка отпадна.

Параграф 22

Според конституцията Великото Народно събрание е органът, който приема нов основен закон, решава въпроса за изменение територията на страната, решава за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление, решава за основните права на гражданите.

Приетата в четвъртък поправка означава, че вече ще може да има референдуми по всяка една от тези теми – например дали България да стане президентска република. Дори евентуален бъдещ референдум да е успешен обаче, за изпълнението му ще трябва бъде свикано Велико Народно събрание, защото само то може да промени тези текстове от конституция. Това означава, че се стига до "параграф 22" – може да има успешен референдум, но за да бъде изпълнен той, трябва да има подкрепа от повече от 160 депутати в обикновен парламент.

Преди депутатите на Каракачанов да подпишат "Борисовската конституция", се разбра, че ГЕРБ и ВМРО са се договорили да бъде проведен референдум, успоредно с евентуалните избори за ВНС, на който хората да бъдат попитани дали да се въведе образователен ценз за гласуване, връщане на задължителната казарма и дали да се разширят правомощията на президента със законодателна инициатива и внасяне на вот на недоверие.

Последният проект на ГЕРБ за нова конституция, който бе внесен в парламента на 3 септември, предвижда още да няма ВНС, а промените в основния закон да се приемат след референдум.

Това бе записано по искане на ВМРО. Идеята е, когато в бъдеще започне да се приема нова конституция и тя бъде одобрена от нужния брой депутати, проектът да бъде подлаган и на национално допитване. За да бъдат окончателно приети, измененията трябва да получат одобрението на над 50% от гласувалите при участие на не по-малко от половината имащи право на глас.

Протоколите – твърде опростени

Прието бе в протоколите на комисиите вече да няма графа, в която ще пише колко са неизползваните бюлетини след края на изборния ден, както и колко са били унищожени от комисията. Няма да е посочено и колко са избирателите, които са били дописани в списъка в самия изборен ден. Няма да има и отделни графи за недействителните бюлетини. Това прави трудно засичането на грешки и необичайни активности в избирателните секции.

"Че протоколите имат нужда от известно опростяване, е факт, но не може под това прикритие да се прави опит да се прикрие дадена информация. Предлага се много данни да се слеят. В момента в протокола се предвижда отделно да се впишат хората в избирателния списък и тези, които са дописани в изборния ден. Предлагат се това да се смеси. Същото важи и за недействителните бюлетини. Те са недействителни по различни причини и сега се пишат в отделни графи, но предлагате това да отпадне", каза социалистът Крум Зарков.

Преди гласуването той се обърна към управляващите с думите: "Поне протоколите недейте да компрометирате".

Хамид Хамид от ДПС го репликира и посочи, че това "опростяване" показва подготвяна манипулация. "Вчера казахме от кого", добави той. Преди ден от Движението обвиниха премиера Бойко Борисов готви фалшификация на вота.

Социалистите предупредиха управляващите, че това "обединяване" ще доведе до още повече грешки в протоколите. Аргументът на управляващите за тази поправка бе именно, че с нея ще намалеят грешките в протоколите и такива препоръки имало и от ЦИК.

Параграфът на Шрьодингер

По време на гласуването се стигна до ситуацията, в която един от текстовете в законопроекта беше едновременно отхвърлен и приет. Става дума за първия от поредица параграфи, който въвеждаше идеята на ГЕРБ за смесена избирателна система за ВНС.

В настоящия изборен закон гласуването за обикновен парламент и за Велико Народно събрание са в обща глава, защото се провеждат по един и същи начин и по една и съща система – пропорционална. От партията на Борисов искаха да бъде създадена отделна глава за ВНС. Именно това предвиждаше въпросният текст.

Първо бе прието предложението на БСП той да отпадне, а после бе одобрен и текста на ГЕРБ. Това предизвика хаос в пленарната зала. Няколко социалисти поискаха от председателят на парламента Цвета Караянчева да им обясни при това положение какво ще бъде записано в Изборния кодекс. "После ще ви кажа", отговори тя.

След кратка размяна на реплики, Караянчева обяви 5 минути почивка, но призова депутатите да останат в залата, за да се уточнят по този текст. В крайна сметка се стигна до прегласуване и предложението на ГЕРБ бе окончателно отхвърлено.

Преди ден депутатите окончателно дадоха крачка назад за машинното гласуване и решиха в секциите в страната с над 300 избиратели да не се гласува само с устройства, а да има възможност и за вот с хартия.

mediapool.bg