ГЕРБ забрани да се говори за държавния дълг

Лицемерен опит да трупат политически точки чрез данните на Евростат демонстрираха управляващите в сряда. Те решиха шумно да се похвалят с третата най-добра позиция на България в класацията на европейската статистическа служба за държавите с най-нисък публичен дълг в съюза, обявена във вторник. В същото време ГЕРБ изцяло пропусна да коментира другата класация, публикувана от Евростат във вторник, според която България е на първо място в ЕС по дял от населението, живеещо в сериозни материални лишения. У нас то е 30% през 2017 г. при 6.7% дял средно за съюза.

Менда Стоянова: Да бъде затворена темата, че България има проблем с дълга

Сутринта в сряда ГЕРБ поиска с декларация от парламентарната трибуна у нас да спре да се говори, че България има проблем с държавния дълг, защото това не е вярно.

Да бъде затворена темата, че България има проблем с дълга, призова председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

"От години се бяхте заели със задачата да внушите трайно на обществото, че дългът на страната ни расте, но след вчерашния ден мисля, че трябва да замълчите и да затворим темата веднъж и завинаги, че България има проблем с дълга“, обърна се Стоянова, цитирана от БНР, към левицата. Тя се противопостави срещу "фалшивите новини“, които БСП разпространява по тази тема.

Бойко Борисов: Преди година слушахме как поколения наред ще плащат

Изказване в същия дух направи и премиерът Бойко Борисов преди началото на правителственото заседание.

"Преди година слушахме за това как сме задължили държавата, как външният дълг расте, как поколения напред ще плащат. Излезе докладът на Евростат - от 29 на сто на 25.4 на сто от БВП за 2017 г. намалява външният дълг на България“, заяви Борисов и допълни, че в номинал това е около 2.3 млрд. лева по-малко задължения. "С това темпо, с което работи правителството, до края на мандата ще го свалим до към 20%“, допълни премиерът.

"И сега сме в тройката на отличниците по нисък външен дълг в Европа“, добави той, и се обърна към министрите, че биха могли да отбелязват сред постиганите резултати от една година управление и факта за намаляването на дълга.

ГЕРБ: Опорната точка на БСП се спука

"Днес от тази трибуна искам да ви разкажа за най-ниския държавен дълг на България и се надявам, че имате уши да ме чуете“, обърна се Стоянова към левицата.

"Провежданата от правителството разумна фискална политика поставя България на едно от челните места на Евросъюза по нисък размер на консолидирания дълг държавно управление. Съотносим към БВП той бележи спад до 25.4 на сто от БВП при 29 процента в края на 2016 г. По този начин страната ни запазва водещата си позиция на най-ниска задлъжнялост след Естония и Люксембург“, подчерта Стоянова.

По думите й дълг не се управлява с кухи фрази и лозунги, със страховити лъжи пред медиите, нито с неоснователни критики, с които се нагнетява несигурност и страх. "След вчерашния ден опорната точка на БСП се спука“, обобщи тя въз основа на статистиката Евростат.

Премината от БСП граница с демагогията на тема „дълг“

Действително, България от години е отличник в сферата на макроикономиката, като тази линия се поддържа повече или по-малко успешно от всички правителства през последните над 15 години.

Този факт е признат дори от най-големите критици на България в Еврокомисията. "Макроикономическата ви политика е отлична, като по учебник. Имате политически консенсус по отношение на фискалната политика и това ви помага“, обобщи преди месец в София шефът на генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси“ в ЕК Ищван Секели.

Още тогава обаче той подчерта, че проблемът на България са социалните сфери, защото на фона на средното за ЕС страната харчи системно малко пари през бюджета в сектори, които се свързват с нормалната роля на държавата в икономиката и обществото като социалното подпомагане, образованието и здравеопазването.

Въпреки отличните макроикономически показатели темата за размера на държавния дълг многократно е ползвана като плашило за политически цели. Това се прави основно от страна на левицата, защото тя е предимно в опозиция през последните години, но в отделни моменти в подобни игри са участвали и представители на ГЕРБ.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова премина всички граници на тема "дълг“ в началото на втория мандат на Борисов, когато разпространяваше внушението, че държавата ще задлъжнее с нови 16 млрд. лв., с които ще се увеличи държавният дълг. Всъщност, тогава ставаше дума за тригодишна програма на правителството, като 12 млрд. лв. от сумата трябваше да отиде за покриване на стар дълг, а останалите 4 млрд. лв. бяха заради покриването на планираните бюджетни дефицити след фалита на КТБ. Въпросните 4 млрд. лв. обаче така и не бяха похарчени, защото бюджетите и през 2016 г., и през 2017 г. излязоха на излишък вместо на дефицит.

"Плашихте, че правителството заробва поколенията с 16 млрд. лв. нов дълг, което също беше безочлива лъжа“, припомни в сряда Менда Стоянова, обръщайки се към опозицията. По думите й правителството не само не е изтеглило такава сума, а от бюджетните излишъци миналата година е направило погасителни вноски по петгодишните еврооблигации, с което нивото на дълга е намаляло номинално с 2.257 млрд. лв. или с 3.5 процентни пункта.

Според Менда Стоянова през следващите години дългът на държавата ще продължи да намалява, като през 2018 г. ще достигне 23% от БВП, през 2019 г.- 21.3%, и през 2020 г. - 20%.

ГЕРБ пропусна данните, че 30% от българите живеят в тежки лишения

Въпреки че патосът на ГЕРБ от сряда очевидно е в отговор на нечестната реторика на левицата, той изглежда лицемерен на фона на други данни за България, изнесени от Евростат в един и същи ден – на 24 април.

30% от българското население или почти всеки трети българин живее в сериозни материални лишения, обяви статистическата служба. Това означава, че тези хора не могат да си позволят най-малко 4 от следните битови потребности – да си плащат сметките навреме, да поддържат дома си топъл, да посрещнат извънредни разходи, да се хранят редовно с месо, да отидат на екскурзия поне за седмица, да си позволят телевизор, пералня, кола или телефон.

По този показател България се нарежда на първа позиция в ЕС, където средният дял на хората, живеещи в сериозни материални лишения към 2017 г. е 6.7%. Следват Гърция с дял от 21.1% и Румъния с 19.4%.

През 2017 г. хората, живеещи в материални лишения у нас, са спаднали като дял от 31.9% на 30%. За последните 7 години все пак има чувствителен напредък, защото през 2010 г. делът на тези българи е бил 46%.

Отнесени към населението, числата показват, че през 2010 г. в материални лишения са живели около 3.5 милиона българи, докато през 2017 г. техният брой е бил около 2.1 милиона.

Според данните на НСИ най-висок е делът на хората у нас, които живеят в сериозен риск от бедност или материални лишения, сред българите на възраст над 65 години.

mediapool.bg