В края на третия си управленски мандат ГЕРБ смята да върне на чиновниците благина, която им отне със скандал през 2012 г. Държавните служители и наетите в администрацията по Кодекса на труда отново ще имат право да получават допълнително възнаграждение за участието си в управлението на държавни и общински фирми и други видове бордове, става ясно от предложения между първо и второ четене на група депутати от ГЕРБ, начело с Менда Стоянова, в пакета данъчни закони за 2021 г.
През 2012 г., след като установи, че редица чиновници взимат заплата, по-висока от неговата, премиерът Бойко Борисов разпореди на подчинените си спешно да върнат бонусите си от участие в бордове от 2009 г. насам. Тогава Борисов обяви например, че като зам.-министър Кирил Ананиев – сегашният министър на финансите, е взел 540 000 лв. бонуси. Впоследствие Ананиев се защити, че изцяло е дарил сумата още преди избухването на скандала. В крайна сметка Борисов събра 603 хиляди лева от върнати бонуси, които раздаде като дарения, а впоследствие забрани със законови промени на висшите и редовите служители в администрацията да получават допълнителни пари за подобна дейност.
Изненадващо, в края на третия мандат депутати от ГЕРБ са внесли поправка в данъчните закони, с която се променя Законът за държавния служител. Според текстовете държавни служители и служители в администрацията на трудов договор могат да участват като представители на държавата в управлението на фирми с държавно или общинско участие в капитала, като и със специално създадени със закон държавни предприятия, като за целта ще получават възнаграждение.
Подобни поправки преди около година бяха прокарани и в новия Закон за публичните предприятия, който беше създаден заради влизането на България в чакалнята на еврозоната. Тогава Еврокомисията постави изискване България да сложи ред в управлението на държавните и общинските дружества. Новият закон обхваща компаниите с по-високо участие на държавата или общините в капитала – над 50%, и изрично разрешава държавните представители в тях да получават възнаграждение.
Така, в името на равнопоставеността, сега се предлага пари да взимат и представителите във фирми с по-ниско държавно и общинско участие.
В същото време остава забраната в Закона за администрацията, според която министър-председателят, министрите, зам.-министрите, шефовете на агенции, областните управители и някои други висши представители на изпълнителната власт нямат право да получават възнаграждение за участието си в управата на държавните и общинските фирми. Не е ясно как практически ще се прилага противоречието в двата закона за хората на висши длъжности.
Облекчения за хазарта
С други промени в данъчните закони депутатите от ГЕРБ смятат да облекчат и хазартния бизнес заради пандемията от Covid-19. Организаторите на игрални зали и казина няма да дължат данък пропорционално за дните, в който обектите са били затворени заради обявяване на извънредно положение, предвиждат предложенията.
Освен това се удължава с 24 месеца срокът за изпълнение на новите изисквания за отпечатване на билети за лотарийни игри (каквито в момента на практика организира единствено държавният "Български спортен тотализатор"). Според промените от началото на годината билетите вече трябва да съдържат "съобщение за опасността от възникване на хазартна зависимост" и информация за възможностите за терапия на такава зависимост.
С две години се отлага и създаването и задействането на бъдещия регистър на хазартно зависимите, които сами пожелаят да не бъдат допускани в игрални зали или да им бъде забранено да купуват лотарийни билети.
Депутатите се аргументират, че подобна забрана не била справедлива спрямо други икономически дейности, водещи до зависимост – като продажбата на алкохол и цигари и участието в геймърски игри. Народните представители са загрижени, че забраната ще намали оборота на хазартния оператор и съответно – приходите в бюджета от данъци.
Храната за вкъщи с 9% ДДС от ресторант, с 20% - от супермаркет
На фона на загрижеността си за равнопоставеност на хазартния бранш депутатите от ГЕРБ внасят неравнопоставеност в друг сектор – продажбите на храна за вкъщи. За да отговори на поредно лобистко искане на ресторантьорския бранш, депутатите предлагат намаляване на ставката на ДДС до 9% и за храната за вкъщи, приготвена от ресторант или заведение, както настоява "Българската асоциация на заведенията".
В същото време те изрично изключват от намалената ставка приготвената храна на топлите витрини на супермаркетите, въпреки че "Сдружението за модерна търговия" (на веригите за хранителни стоки) поиска подобна промяна с аргумента за равнопоставеност.
Под поправките се е подписала и шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, която досега имаше твърда позиция срещу диференцираните ставки по ДДС.
mediapool.bg