България | Четв, 25 Апр 2024г. 19:21ч. | Денков: Защо не видяхме снимките на Калин Стоянов със Стефан Димитров? Знам, че са приятели
Русия е близо до второто си голямо поражение след украинската контраофанзива край Харков. Украинските войски почти са обградили град Лиман в Донецка област и в близко бъдеще могат да вкарат в "чувал" голяма група руски войски, пише в нов доклад Институтът за изследване на войната (ISW), цитиран от "The Moscow Times".
Сега въоръжените сили на Украйна са разположени на запад, север и североизток от Лиман и вече са поели под огневи контрол единствената комуникационна линия на руските войски, която минава през селището Торское. Експертите прогнозират, че загубата на Лиман ще бъде изключително тежка за руската армия и ще застраши Лисичанск и Северодонецк, превзети преди това с голям брой жертви.
Украинските сили вече се бият в югоизточната част на село Колодези и в покрайнините на Торское, което се намира само на 12 км от Лиман. Също така Въоръжените сили на Украйна пробиха руското укрепление край Ямпол и също атакуват в района на Торски от югозапад.
„Падането на Лиманския „джоб“ вероятно ще има много сериозни последици за руската групировка в северната част на Донецка област и в западната част на Луганска област, предупреждават анализатори от Института за изучаване на войната. В същото време те отбелязват, че руското военно ръководство не е успяло да създаде информационен фон за предстоящо поражение в Лиман.
„Руското министерство на отбраната не е говорило за последните руски загуби в района на Лиман и не е било подготвено за падането на този участък от фронта, което вероятно ще влоши и без това ниския морал“, твърдят експерти.
Абсолютно същата ситуация беше преди най-голямото поражение на Русия в момента край Харков през септември. След неочаквания пробив на фронта руската армия беше в паника и избяга, позволявайки на украинските сили да освободят около 8 хиляди квадратни километра за по-малко от седмица. В резултат на това почти цялата Харковска област беше деокупирана.
„Последвалото недоволство в руското националистическо медийно пространство вероятно е накарало Кремъл да нареди частична мобилизация“, казаха анализатори на ISW. Те прогнозират, че превземането на Лиман и настъплението към Лисичанск и Северодонецк ще засилят раздора между руските националисти и военното ръководство, както и войските и командването. Всичко това ще се случи на фона на обявената от Владимир Путин "частична" мобилизация, която свали рекордно рейтинга му от началото на пенсионната реформа и предизвика остра негативна реакция в обществото.
Русия е разположила в Украйна почти цялата си групировка от Северна Европа
Русия е изтеглила 80% от войските си на границата с Финландия и балтийските държави, за да ги прехвърли на фронта в Украйна, пише Foreign Policy, позовавайки се на западни военни.
„Намалението, което наблюдаваме в този регион през последните седем месеца, е много значително“, каза високопоставен служител на министерството на отбраната от европейска държава. Преди началото на войната в Украйна група войски с обща численост около 30 хиляди души беше разположена на границите с тези страни. Въпреки това Москва трябваше да изпрати повечето от тях на украинския фронт поради големи загуби.
„Русия имаше този вид сухопътни сили в продължение на десетилетия, които сега практически са изчезнали“, отбелязва източникът. Според двама неназовани представители на отбраната на ЕС в Балтийския регион и Калининградска област са останали само около 6000 руски войници. Техният брой може да нарасне чрез мобилизация, но лошо обучените и оборудвани резервисти няма да заменят професионалните войници.
По-голямата част от военните, прехвърлени в Украйна, принадлежат на 6-та армия, която отговаря за защитата на границите на Русия с балтийските страни и Финландия. В Украйна тази армия беше назначена да се бие в района на Харков, където Русия претърпя най-голямото си поражение до момента.
„Предислоцирането на сухопътните сили беше необходимо поради катастрофалния недостиг на обучени военни. Няма нищо общо със заплахата от НАТО. В действителност тази заплаха не съществуваше, тя съществуваше само в реториката на руските лидери“, обясни бившият ръководител на финландското военно разузнаване, който сега е съветник в Министерството на отбраната на страната, Хари Охра-ахо.
Заедно с хората Русия изпраща част от техниката в Украйна. Например системи за противовъздушна отбрана и ракети, които бяха разположени близо до Санкт Петербург. Според военен източник обаче Русия поддържа силно въздушно присъствие в региона. Освен това Северният флот, който, както отбелязва Foreign Policy, е „перлата на руската военноморска мощ“, почти не беше засегнат от войната в Украйна.
„Днес руската заплаха за балтийските страни не е същата, както беше преди година, тъй като руската армия загуби своята боеспособност в много голяма степен. Но малките балтийски държави не могат да си позволят да се отпуснат само защото Русия не се справя добре в момента“, каза Джим Таунсенд, експерт в американския мозъчен тръст Център за нова американска сигурност.
САЩ обявиха още 1,1 милиарда долара военна помощ за Украйна
САЩ ще отпуснат допълнително 1.1 милиарда долара за Украйна за придобиването на 18 усъвършенствани ракетни системи и други оръжия, за противодействие на дроновете, които Русия използва срещу украинските сили. Това съобщи администрацията на президента Джо Байдън в сряда вечерта, цитирана от АП.
Този пакет е осигурен по т.нар. Инициатива за съдействие за сигурността на Украйна (Ukraine Security Assistance Initiative), която финансира договори за закупуване на оръжия и оборудване.
Така откакто Байдън е президент, американската военна помощ за Украйна вече възлиза на близо 17 милиарда долара.
Вестта за новата военна помощ идва по време, когато Русия се готви да анексира още части от Украйна след "референдуми" в окупираните територии. Киев и Западът заклеймиха тези допитвания като незаконни и фалшиви.
"Няма да спрем да подкрепяме Украйна и ще продължим до стоим зад украинския народ колкото е необходимо и да им оказваме военна помощ, от която те се нуждаят, за да се защитят", каза говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер.
Пакетът от 1.1 милиарда долара включва финансирането на покупка на 18 установки "Хаймарс" и боеприпаси за тях, както и 12 системи "Титан" за борба с дронове.
Освен това Украйна ще придобие около 300 бойни коли, десетки камиони и влекачи за транспортиране на тежко оборудване, различни видове радари, комуникационно и разузнавателно оборудване и средства за лична защита.
Включени са също апаратури за откриване на експлозиви и оборудване за поддръжка и обучение.
По обичайните процедури доставката на такива оръжия от САЩ за Украйна би се проточила година или две. Но администрацията използва авторитета на Пентагона за по-бързо доставяне, посочва АП.
Зеленски събира подкрепа срещу Русия
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски проведе поредица телефонни разговори в сряда с различни чужди лидери в момент, когато Москва изглежда готова да анексира част от територията на Украйна.
След това във видеообръщение украинският държавен глава благодари на съюзниците за подкрепата, предаде Ройтерс.
Зеленски имаше разговори с лидерите на страни като Великобритания, Канада, Германия и Турция, от които той поиска увеличаване на военната помощ и затягане на санкциите срещу Москва след референдумите в четирите частично окупирани области на Украйна.
"Благодаря и на четирима ви за ясната и категорична подкрепа. Благодаря на всички ви за разбирането към нашата позиция", заяви Зеленски в традиционното си вечерно видеообръщение към нацията.
"Украйна не може и няма да толерира никакви опити на Русия да отнеме която и да било част от нашата земя", допълни той.
САЩ обявиха, че заедно със съюзниците и партньорите работят по налагането на тежки икономически санкции на Москва, а Европейската комисия от своя страна също предложи срещу Русия да бъдат въведени нови ограничителни мерки.
След разговора с британския премиер Лиз Тръс Зеленски написа в Туитър, че "отбранителната и финансовата помощ за Украйна трябва да бъдат увеличени" в отговор на действията на Москва.
В този с германския канцлер Олаф Шолц украинският президент спечели обещание, че финансовата, политическата и хуманитарната помощ за Киев от Берлин няма да намалее.
Шолц добави, че Германия ще продължи да подкрепя Украйна в защитата на суверенитета и териториалната ѝ цялост, включително чрез оръжейни доставки, заяви германски правителствен ръководител.
mediapool.bg
