Предпазливостта на Германия за доставките на оръжия за Украйна се корени в политическата ѝ култура

През 11-те месеца след руската инвазия в Украйна, Германия се превърна в един от основните доставчици на оръжия за Киев, но въпреки това канцлерът Олаф Шолц си спечели славата на човек, колебаещ се на всяка стъпка - нещо, което кара съюзниците да губят търпение.

Протакането от страна на Берлин, за което остава усещане, например за предоставянето на танкове "Леопард 2", се корени поне отчасти в следвоенната политическа култура в Германия на предпазливост по военните въпроси, както и в актуалните опасения от възможно изостряне на войната.

В петък Берлин направи стъпка към предоставянето на танковете, нареждайки като подготовка за даването на зелена светлина за помощта да се извърши инвентаризация на наличните "леопарди" в складовете.

Все още обаче няма ясно поет ангажимент. Министърът на отбраната Борис Писториус отхвърли представата, че Германия пречи на оказването на военна помощ на Украйна, но добави, че страната му "трябва да претегли всички плюсове и минуси, преди да вземе подобно решение".

Това поведение се повтаря постоянно през последните месеци - Шолц първоначално не желае да обещава предоставянето на Украйна на ново, по-сериозно оборудване, след което в крайна сметка склонява.

Последния път, когато Германия обяви, че ще изпрати военна помощ на Киев, тя съобщи, че ще предостави 40 бойни машини на пехотата "Мардер". Тя обаче го направи в обща декларация със САЩ, които от своя страна заявиха, че ще предоставят 50 подобни бойни машини на пехотата "Брадли".

Тогава до решението отново се стигна след месеци на увещаване на Берлин да го направи, но то имаше и друга последица, а именно да повиши натиска върху кабинета "Шолц", след като веднъж вече е направил стъпката да изпрати бронирана техника, да предостави и танкове "Леопард".

"Получава се противоречие между действителния размер на ангажимента и самите оръжейни доставки, от една страна - Германия в крайна сметка е на второ място в Европа по предоставено въоръжение на Украйна - и нерешителността, с която това се прави, от друга", каза Томас Клайне-Брокхоф, анализатор в Берлин от американския мозъчен тръст Германски фонд "Маршал".

Шолц, самоуверен до невъзмутимост политик, която рядко се поддава на обществен натиск, се придържа твърдо и неотклонно към възприетия от него курс на предпазливост. По думите му Германия няма да прави едностранни стъпки по този въпрос, като обосновава това становище с нуждата от избягването на пряко въвличане на НАТО във война с Русия.

Когато миналата седмица нарастваше натискът върху него да изпрати танковете, той отсече, че няма да позволи да бъде принуждаван "с емоционални коментари" да взема необмислени решения в областта на сигурността, които може да се окажат с важно значение. Канцлерът освен това настоя, че мнозинството германци подкрепят "спокойния и премерен" подход на правителството при вземането на решения.

Миналата сряда на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос Шолц изброи част от оборудване, което страната му е предоставила на Украйна, и обяви, че то представлява "истинска повратна точка във външната политика и политиката на сигурност на Германия".

Това, поне донякъде, наистина е вярно. Преди началото на инвазията Берлин отказваше да предостави смъртоносна военна помощ, което се дължеше на съвременната политическа култура в Германия, част от която е и споменът за военните ѝ агресии през 20-и век - включително нацисткото нахлуване в Съветския съюз.

"Нито един канцлер от никоя партия не иска да бъде виждан начело в прокарването на милитаристичен дневен ред - всеки се опитва да изчерпи докрай всички останали възможности, преди да прибягва до военната опция", каза Клайне-Брокхоф. "Затова за вътрешнополитическа употреба е добре германският канцлер да не застава начело на подобни инициативи, да бъде предпазлив, да се противопоставя и да е опитал всички останали възможности."

Вярно е, че Шолц е изправен пред призиви от десноцентристката опозиция и някои представители на трипартийната управляваща коалиция да бъде по-деен в оказването на военна помощ на Украйна; но в интерес на истината в неговата Германска социалдемократическа партия (ГСДП) такива гласове са малко. Самата ГСДП е идеологически закърмена с политиката на разведряване от Студената война, водена от някогашния му предшественик Вили Брант в началото на 70-те години на миналия век.

Шолц "още от самото начало реши, че няма да оглавява усилията за военно подпомагане на Украйна", каза Клайне-Брокхоф, макар да "иска да бъде и добър съюзник и част от коалицията за военно подпомагане на Киев, без да се нарежда в авангарда ѝ".

Този предпазлив подход обаче е "силно изнервящ за съюзниците" и повдига въпроса дали могат да разчитат на Германия, призна Клайне-Брокхоф.

Берлин запази сдържаността си дори след като Великобритания обяви, че ще предостави на Украйна от своите танкове "Чалънджър 2".

Измеренията на тази нерешителност не се ограничават само до отношенията по оста Берлин-Киев, а излизат далеч извън тях, защото всеки, който иска да предостави на Украйна свои танкове "Леопард", трябва да получи първо разрешението на Германия - страната производител. В сряда полският министър-председател Матеуш Моравецки обяви, че Варшава ще обмисли възможността да даде на Киев от "леопардите" си и без позволението на Берлин.

"Съгласието тук минава на втори план. Или ще го получим в бърз порядък, или сами ще направим това, което е правилно", каза Моравецки.

Британският историк Тимоти Гартън Аш написа в "Гардиън" и други вестници миналата седмица, че "трябва да се признае, че становището на германското правителство за военната помощ за Украйна е еволюирало значително в сравнение с навечерието на руското нахлуване".

Той обаче добави, че въпросът с танковете ще бъде "лакмус за смелостта на Германия да се противопостави на ядрения шантаж на руския президент Владимир Путин, да преодолее вътрешните си страхове и съмнения и да защити свободна и суверенна Украйна". Според историка именно Шолц трябва да застане начело на европейски план "Леопард".

Дали това ще се случи е загадка. Правителството "Шолц" настоява за тясна съгласуваност със САЩ, което е възможно да се дължи на обстоятелството, че за разлика от Великобритания и Франция Германия разчита на американския ядрен чадър.

В петък говорителя на канцлера Щефен Хебещрайт опроверга съобщенията, че Германия ще предостави танкове "Леопард" само ако и САЩ изпратят от своите танкове "Ейбрамс". Той отхвърли представата, че Берлин само следва другите и настоя, че Германия просто възприема правилния подход.

"Това не са лесни решения, те трябва добре да се обмислят", каза той. "Те трябва да бъдат трайни, тоест да бъдат такива, че всеки да може да ги подкрепи и да ги следва - едно от необходимите лидерски качества е умението да поддържаш целостта на коалициите, в които участваш."

По БТА

mediapool.bg