Кламер БГ - Новини: Новата драма с фонд "Земеделие" чака развръзка от Брюксел

Новата драма с фонд "Земеделие" чака развръзка от Брюксел

България

|
Пет, 08 Апр 2016г. 15:59ч.
Новата драма с фонд "Земеделие" чака развръзка от Брюксел

Скандалите са неизменна част от дейността на фонд "Земеделие" още от създаването му. Той е основан през 1998 г. с цел да подпомага земеделските производители. Първоначално разпределя милиони по предприсъединителната програма САПАРД, а след това и милиарди безвъзмездна помощ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и програма "Рибарство" плюс държавните доплащания за земеделците.

Това са много пари – между 1 и 2 милиарда лева годишно. Тяхното разпределение обаче става по различни правила от тези на другите оперативни програми. Контролът върху разходването на средствата е извън обсега на Изпълнителната агенция "Одит на средствата от Европейския съюз". Дейността му се одитира от международна компания, която се избира чрез обществена поръчка. КТБ също се одитираше от международен одитор, но това не попречи да бъде източена и в крайна сметка да фалира.

Програмата за развитие на селските райони е единствената, която не присъства в отчетите на интернет страницата на Министерството на финансите, въпреки сериозното й влияние върху републиканския бюджет. ПРСР е и единствената програма, която не желае да се присъедини към публичната информационна система за еврофондовете, за да излезе на светло кой какви пари получава и за какво.

С две думи, фонд "Земеделие" старателно пази тайните си. По тази причина е оприличаван на "забранения град", сравняван е с огромна черна дупка, гълтаща милиарди и е определян като "държава в държавата", която работи по свои собствени правила. Може би част от обяснението за това е политическата му принадлежност – фонд "Земеделие" е известен като "крепост на ДПС".

Обикновено единственият начин да се разбере какво се случва вътре е изтичането на информация или сигнали, подготвени от служители на фонда (най-често такива, които са уволнени или интересите им са засегнати), които са наясно с механизмите му на работа.

Именно такъв сигнал е бил изпратен на Европейската комисия миналата година. Той е послужил за основа на щателна проверка, чиито констатации се очаква да бъдат обявени следващата седмица.

Депутати от БСП обявиха в сряда, че на страната ни е наложена финансова корекция от около 250 млн. евро заради нарушения по европроекти по ПРСР. Ресорният вицепремиер Томислав Дончев отговори, че не разполага с такава информация, но няколко часа по-късно агенти на ДАНС влязоха във фонда "Земеделие".

"Няма скандал във фонда и няма опасност България да загуби средства по програмата. Те вече са изплатени", заяви премиерът Бойко Борисов в петък на фона на нарастващите слухове за сериозни финансови санкции и разкрития за корупция.

"Ако има хора, които са извършили престъпления, според подадените ни сигнали, затова са прокуратурата и ДАНС. Те да проверят и нарушителите да бъдат вкарани в затвора", каза Борисов по време на посещението си в Пловдив. Ден по-рано той коментира от Сандаски, че "борбата с корупцията се прави по най-високите етажи, там, където са парите."

Какво съдържа сигналът до ЕК

Анонимен сигнал за престъпна корупционна схема във фонд "Земеделие", която е действала от 2010 г. до лятото на 2015 г. е подаден до Европейската комисия миналата година.

Схемата е действала за средствата от стария програмен период (2007 – 2013 г.). Очакванията са с леки модификации тя да продължи да работи и през новия (2014 – 2020 г.).

Основните участници в схемата, според анонимния доклад, са Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и изпълнителният директор на фонд "Земеделие". Схемата е работила под стриктния контрол и с участието на служители на ЕК и по-конкретно – на Волфганг Кахленборн от Генерална дирекция "Земеделие", който е ръководил одитните мисии в България, е посочено в сигнала.

Най-общо схемата се е състояла в надписването на стойността на обекта, чрез т.нар. количествено -стойностна сметка. По правило е печелила най-скъпата оферта. Комисионната идва от разликата между реалната цена и надписаната. Тя е отивала за разпределянето на подкупи за шефовете във фонда и земеделското министерство и покриването на евентуални финансови корекции. Според анонимния доклад нанесените щети на бюджета са за милиони евро.

Посочва се, че проектите на ключови общини са били под опеката лично на шефа на фонд "Земеделие" и "определени политически партии". В доклада се говори и за липсата на достатъчен контрол от страна на Европейската комисия.

Посочено е, че ако се направи данъчна ревизия на служителите на фонд "Земеделие", ще се установи сериозно разминаване между официалните им доходи и имуществото, с което разполагат.

Докладът, който е в обем от 16 страници, се твърди още, че проблемът е в регулациите по земеделската програма, които са променяни от ръководството на фонд "Земеделие".

Изброени са общини с нарушения при обществените поръчки не само по земеделската, но и по други оперативни програми – Кайнарджа, Елена, Ковачевци, Перущица, Върбица, Котел, Шабла, Петрич, Монтана, Стара Загора, Благоевград, Велико Търново, София и Белоградчик.

Като отговорни за порочните практики във фонда са посочени изпълнителният директор на фонда Румен Порожанов и шефка на дирекция "Методология и контрол" Атидже Алиева-Вели, която в момента е зам.-изпълнителен директор на фонда.

Докладът завършва с констатацията, че Европейската комисия все още има шанс да си възстанови загубените средства.

Борисов и Горанов: Проблеми има, но загубите не са за милиарди

Властта не отрича, че има проблемни проекти, но твърди, че загубите няма да са за милиони и милиарди. Финансовият министър Владислав Горанов определи твърденията като "спекулации" и ги отдаде на предстоящите избори за лидер на БСП.

"Няма пряка връзка между разследването на ДАНС и дейността на изпълнителния директор на фонда Румен Порожанов. Той се ползва с доверието на правителството, нямаме и повод да го обвързваме с лоши практики в ДФЗ. Ако намерим такъв, разбира се, си запазваме резервите", каза уклончиво Горанов в отговор на въпрос на Mediapool. По думите му след назначенията по времето на правителството на Пламен Орешарски доверието във фонда е възстановено именно от Порожанов.

Премиерът Борисов беше по-предпазлив. "Средствата по програмата за селските райони вече са изплатени, остава да получим още 5 милиона евро, които има да ни плащат от Европа по тази програма", каза той.

Премиерът допълни, че в цяла Европа има механизми, каквито са финансовите корекции, които могат да бъдат приложени: "Такава е практиката. Ако има такъв проект, той ще бъде коригиран. Затова са тези механизми." Той отново повтори, че средствата по програмата са вече изплатени и няма никаква опасност да загубим парите по нея.

Ресорното Министерство на земеделието и храните също отрича да е получавало официална информация от ЕК за загуба на средства по програмата или предстоящо спиране на новата програма.

Румен Порожанов също твърди, че няма информация за налагане на такива колосални санкции. Нещо повече, според него, че дори ще ни бъдат намалени по тези, в които сме в процедура.

Колко и за какво са загубите по ПРСР досега

Бюджетът на ПРСР 2007-2013 г. е 3.1 млрд. евро – безвъзмездна помощ и съфинансиране. Реално изплатените суми възлизат на 3.07 млрд. евро към края на 2015 г.

Получените траншове от ЕК по ПРСР 2007-2013 са в размер на 2.253 млрд. евро към края на 2015 г. при безвъзмездни средства от 2.5 млн. евро, видно от публикуваните данни на портала за еврофондовете.

Това означава, че към края на 2015 г. Европейската комисия има да възстановява на страната ни 247 млн. евро.

От тази сума трябва да бъдат приспаднати отписаните 81 млн. евро за финансовите 2009 и 2010 г., които страната вече загуби. Това са първите отписани евросредства за страната, като шеф на фонда по това време е Румен Порожанов (2013 г.)

Освен това към момента има наложени финансови корекции за още 26 млн. евро. Те са по четири случаи. Най-голямата за 19.5 млн. евро е по общинските мерки във връзка с нередности по обществените поръчки. Другата е от 4.6 млн. евро по мярка 112 за младите фермери. Там при проверки е установено, че те не развиват дейността си съгласно одобрения бизнес план – тоест, взели са парите и са забравили да работят. Третата финансова корекция за 1.6 млн. евро е по мерките за полупазарни стопанства (мярка 141) и по техническата помощ (мярка 511) по т.нар. медийни договори – след признанията на бившия земеделски министър Мирослав Найденов как си разпределят парите. Четвъртата наложена финансова корекция е за 317 000 евро по мерки 121 и 123, които са за модернизация на земеделските стопанства и преработвателните предприятия. Те са по няколко конкретни проекта.

Така сметката към момента е, че Брюксел не ни е възстановил още 140 млн. евро.

Порожанов признава, че в момента текат две помирителни процедури с Европейската комисия. Едната е по т.нар. зелени проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници. Там е предложена финансова корекция на България от 28.2 млн. евро заради двойно финансиране – веднъж по линия на ПРСР и от друга страна - чрез по-високите изкупни цени на тока. Заради влезлите в сила от 1 януари 2015 г. нови цени на електроенергията Порожанов се надява тя да бъде намалена на 4.7 млн. евро.

Другата финансова корекция, за която се води помирителна процедура с ЕК, е за 140 млн. евро за авансовите плащания по общинските проекти. Порожанов твърди, че България е успяла значително да намали санкцията и очаква крайното решение да е за 33 млн. евро и дори за по-малко.

Авансови плащания по общински проекти

Авансовите плащания по общинските мерки, с които в предишния мандат на ГЕРБ бяха спасявани средствата по ПРСР в края на годината по правилото n+2 за автоматично освобождаване, са един от проблемите, по който все още няма разбирателство с ЕК.

За да не загуби повече пари, през тези три поредни години ДФЗ превеждаше 50% от аванса на общината по спечеления проект преди да е проведена обществената поръчка.

Впоследствие се оказва, че авансът е надвишил 50%, защото при търговете се е постигала по-ниска цена. При проверка на одиторите от Брюксел е установено, че в последствие тези средства са престоявали в банки и общините са трупали лихви без да реализират проектите.

Яхти, лимузини, вертолети и къщи за гости

Румен Порожанов твърди, че през последната година е отказал плащания на няколко луксозни яхти, лимузини, вертолети и селски къщи за гости.

Именно заради селската къща на тъщата, направена с пари по ПРСР, беше освободен началникът на сектор договаряне на селската програма Янаки Червеняков. Това стана същия ден, в който сайтът "Биволъ" описа пространно необяснимото благосъстояние на висшия чиновник, който кара скъпи лимузини регистрирани на името на баща му и живее в луксозен имот, платен от неговата тъща, която е спечелила два проекта по селската програма.

Публична тайна е, че с пари по тази програма редица бизнесмени и чиновници си направиха вили за лично ползване. Това беше хванато дори от одиторите на Брюксел, които установиха, че къщите не се ползват по предназначение.

Схемите за покупката на вертолетите, яхтите и лимузините към къщите за осъществяването на селския туризъм бяха измислени и стартирани при първото правителство на ГЕРБ. След като стана ясно, че Брюксел няма да финансира тези покупки, се наложи условията да бъдат променени, което стана при кабинета "Орешарски" при бурна съпротива от страна на ГЕРБ.

Едно е сигурно: България ще отнесе поредната финансова корекция заради безобразията във фонд "Земеделие", които са се случвали през последните години. Размерът предстои да научим най-вероятно следващата седмица, когато бъде обявен от Брюксел. Поради обстоятелството, че са намесени и европейски служители, не е сигурно дали част от разкритите нарушения и злоупотреби няма да бъдат заметени. Другата голяма въпросителна е ще има ли размествания по върховете на фонд "Земеделие" – тоест, на кого ще бъде поверено разпределението на милиардите по ПРСР.

mediapool.bg