В Багдад настъпва момент на облекчение и стаена надежда

Главният търговски район на Багдад е преживял повече атентати, отколкото жителите му могат да преброят. Смъртта стана част от всекидневието през войната, а най-ужасяващият бе самоубийственият атентат през 2015 г. взривил два търговски мола и отнел живота на 300 души.

Но през изминалата близо една година жителите на Карада се почувстваха по-нормално, отколкото през последните десетилетия. Улици, отрупани със сергии с храни са пълни с клиенти, кафенетата и ресторантите са запълнени до късно, а сивите циментови стени за защита от бомбени атентати са премахнати.

"Преди отивах само до училището и обратно в къщи", казва Русул Мохсен, 33-годишен учител в средно училище. Седнал пред магазин, той отпива кафе и добавя: "Когато отидех на ресторант, молех да седна в ъгъла най-далече от прозорците, защото се страхувах, че кола бомба може да счупи стъклата".

За първи път от 15 години не се води голяма война и няма бунт в Ирак, а поражението на групировката "Ислямска държава" (ИД) в края на 2017 г. след разрушителна 4-годишна война даде на населението глътка облекчение. Въпреки големите предизвикателства, които предстоят, в столицата се усеща стаено чувство на надежда.

Взривовете на коли бомби, станали част от всекидневието след водената от САЩ интервенция през 2003 г., които направиха иракската столица Багдад синоним на война, спряха - поне засега. Хиляди бетонни прегради, които опасваха целия град, като защита от самоубийствени атентати с коли бомби, бяха извозени с камиони и това облекчи уличното движение.

Говорителят на иракската армия бригаден генерал Яхия Расул каза, че хиляди заграждения са извозени в парцел в покрайнините на града. Той отбеляза, че те биха могли да се използват в бъдеще, за да се огради Багдад за защита от опити за проникване.

Части от силно укрепената "Зелена зона" на западния бряг на река Тигър, бяха отворени за населението, включително бе осигурен публичен достъп до емблематичната "Арка на победата". Тя е висока 40 метра и се състои от два кръстосани меча, държани от два бронзови юмрука на Саддам Хюсеин, в памет на иранско-иракската война.

САЩ създадоха "Зелената зона" през 2003 г., за да обезопасят своето посолство и иракските правителствени институции. Но зоната се превърна в символ на неравнопоставеността за страната, като подхранваше възприятието на иракчаните, че правителството се е изолирало от тях.

От другата страна на реката прочутата в Багдад улица "Рашид", най-старата столична улица и културен център, известна с порутените стари иракски къщи, също бе отворена за коли и пешеходци, след като 15 години беше затворена поради рискове за сигурността.

Новата сграда на Централната банка, извисяваща се на отсрещния бряг на река Тигър, проектирана от покойния роден в Ирак архитект Заха Хадид, в момента е в строеж и се очаква да бъде завършена догодина.

"Багдад сега изглежда по-добре от всякога след 2003 г.", отбеляза западен дипломат от кариерата в Багдад.

Въпреки това страната е изправена пред огромни предизвикателства.

ИД, която е на път да загуби последното си късче земя в съседна Сирия, търси убежище в Ирак, като засилва атаките в партизански стил в райони извън Багдад и в северната част от страната. Десетки хиляди хора остават разселени, а голяма част от страна е в руини. Държавата е обхваната от корупция и в богатия на петрол, но изложен на суши Юг нееднократно избухват безредици срещу лошите условия на живот.

В Багдад, древен мегаполис с 8-милионно население, който някога е бил културен център на арабския свят, всичко функционира зле заради разрушената инфраструктура. Въоръжени милиции, които се биеха срещу ИД заедно с иракската армия, кръстосват улиците, възприемани от мнозина като последната заплаха за страната, на фона на твърдения за отвличания за откуп и всеобщо беззаконие. Безработицата, бедността и отчаянието сред младежта са широко разпространени.

"Съществува голяма пропаст между исканията на хората и способността на правителството да ги изпълни", каза западен дипломат, пожелал анонимност, за да говори свободно.

Въпреки това мнозина се надяват, че след години на кръвопролития, Ирак върви към по-добро.

В мола "Хади център" в Карада, където през 2015 г. самоубийствен атентат хвърли за часове хората в огнен ад и отне живота на 300 души, е пълно с клиенти и младежи, изпълнили щанда за храни. Разположеният в съседство мол "Лаит център" трябваше да бъде сринат до основи и построен наново. Сега той е почти завършен.

Асим Гариб, собственик на магазин за сладкиши и сладоледи каза, че с години е трябвало да плаща на някого, за да наблюдава улицата отпред и да следи отвън да не паркират коли.

"Плашех се когато наближи кола, защото си представях, че може да е самоубиец или кола бомба. Сега напротив се радвам, когато кола паркира пред магазина", каза той.

Тази увереност не бе присъща на повечето иракчани през последните 15 години. Страната беше във война, в един или друг смисъл, за повече от едно поколение, като се започне от иранско-иракската, завършила през 1988 г., последвана от нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г. и последвалата военна интервенция на САЩ.

Най-голямото кръвопролитие настъпи с американската интервенция в Ирак през 2003 г., която отприщи водена от Ал Каида съпротива и религиозно насилие, обхванали страната, които отнеха живота на десетки хиляди иракчани. Атентатите стигнаха до 10 на ден.

Кулминацията на насилието дойде с ИД - клон на Ал Каида, завладял иракски градове и провъзгласил своя самозван "Ислямски халифат" в големи части от Ирак и Сирия. Това предизвика небивала бежанска криза в иракската история. Милиони хора напуснаха домовете си пред заплахата от бързия напредък на екстремистите. Други избягаха когато иракските сили, подкрепяни от САЩ и Иран, контраатакуваха и накрая превзеха последния град от терористите в края на 2017 г.

Малцина се осмеляват да се надяват, че сегашното спиране на насилието ще бъде трайно, а мнозина се страхуват от растящото влияние на въоръжените милиции, известни с общото название Сили за народна мобилизация.

По БТА

mediapool.bg