Спозмай беше много уплашена, както често пъти се случва с най-малките. Тя беше толкова уплашена, че се държеше странно и така привлече вниманието на афганистански войник. Той я спря и откри опасан около тялото й колан с експлозиви, с който трябваше да взриви военни и да влезе в Рая.
Спозмай се спаси благодарение на страха си. Момичето /което според различните източници е на възраст между 8 и 10 години/ беше арестувана в афганистанската южна провинция Хелманд, малко преди да извърши самоубийствената си мисия, за която беше обучена от брат си, важен полеви талибански командир.
Репортерите, на които полицията показа момичето, го описаха като страшно притеснено. Единствената снимка на Спозмай, която медиите разпространиха, я показват объркана, седнала сама на червенобял диван, забрадена със шал. Едно малко дете, забъркано в една очевидно по-голяма история.
Първото чувство, което човек изпитва, когато гледа това момиче, е съжаление, но в крайна сметка Спозмай е щастливо дете, казва Мия Блум, която пише книга за децата терористи. "Използването на деца камикадзета определено зачести. А тяхната възраст все повече намалява", допълва експертката.
"Допреди няколко години се говореше за спорадични случаи на 14-годишни или на 12-годишни, замесени в джихадистки дейности, а днес виждаме 7-8-годишни деца с колани с експлозиви. Деца, които, както е в този конкретен случай, нямат дори минималната идея какво се готвят да направят. Тези деца оцеляват само защото обхванати от паника не успяват да довършат докрай мисията си и биват разкрити", посочва специалистката.
За да се уверим, че Мия Блум е права, трябва да си припомним някои данни от новините. През 2012 г. афганистанското правителство обяви, че е осуетило стотина самоубийствени атентата, в които били замесени малолетни. През 2011 г. пак в Афганистан президентът Хамид Карзай помилва на публична церемония дузина деца, арестувани, докато се опитвали да извършат атентат срещу правителствени обекти. Същата година ООН, правозащитната организация Хюман райтс уоч и Независимата комисия за човешките права на Кабул документираха десетина случая на атентати, извършени от непълнолетни.
Този феномен не засяга само Афганистан. В Ирак от години деца са принуждавани да пътуват заедно с възрастни в автомобили, натъпкани с експлозиви, за да бъдат избегнати проверките на военните.
В Пакистан през октомври беше съобщено за отвличането на стотина деца от талибанска милиция в племенните райони, където контролът на правителството е най-слаб. Според експерти тези деца са се озовали в ръцете на екстремистите и между четирите стени на мадрасетата /религиозните училища, където учениците са възпитавани в култ към свещената война/.
"Но сме изправени пред феномен, който се разраства, преди всичко сред мюсюлманските екстремистки групи. Все по-малко от тези организации успяват да мобилизират нови възрастни членове. Ето защо те прибягват до деца, които са по-лесни за убеждаване, но на които не може да се има голямо доверие. Това е признак за слабостта на тези групи, но поради тази причина не е по-малко обезпокояващ", казва Блум.
"Нека да вземем за пример детето от Хелманд. Ако е вярно онова, което разказват медиите, то тя е била подтикната да действа от брат си - талибански командир. Години наред лидерите на талибаните държаха близките си далеч от бойното поле. Нямаха нужда от тях, имаха си достатъчно хора за мръсната работа. Днес е точно обратното. Те прибягват до близките си, защото не успяват да убедят други хора да ги последват", предупреждава специалистката.
Всички тези данни не пораждат оптимизъм. Нараства броят на децата, посещаващи специални курсове за интегриране обратно в обществото на бивши малолетни джихадисти, организирани от пакистанското правителство. В някои случаи става дума за отвлечени деца, а в други за деца, които са били отстъпени доброволно от някое семейство, което не е било способно да ги издържа и което се е опитвало да им осигури бъдеще, което държавата не може да им гарантира.
Ето защо, за да се спре тероризмът, оръжията и пропускателните пунктове не са достатъчни.
По БТА
mediapool.bg