Психично здрава ли е съдебната власт?

"За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и: не страда от психическо заболяване".

Тази на пръв поглед обикновена норма в Закона за съдебната власт е повод за един дългогодишен съдебен спор, преминал през няколко съдии, две министерства, антикорупционната комисия КПКОНПИ и незнаен брой държавни чиновници, които вероятно бая са се чудили над казуса: "Психично здрави ли са българските магистрати и можем ли да го докажем?"

Психиката ми е по-добра психиката ти

За трагикомичната история всъщност вина имат два закона и един гражданин – Законът за съдебната власт, Законът за достъп до обществена информация и човек с инициали С.Т.Т.

В началото на 2016 г. гражданинът подава заявление до Института по психология на МВР за получаване на информация. В него задава 20 въпроса. Сред тях са: има ли единен класификатор на професиите с повишен стрес, придружен с научно-обоснования период за задължителен профилактичен преглед по всяка от тях; какъв е периодът за профилактични прегледи при професии като прокурор, съдия, полицай, член на Висшия съдебен съвет (ВСС), шофьор, учител, военен; как се установява заболяване на магистрат, какви мерки за защита на психичното здраве на магистратите се вземат и др.

Основният мотив на С.Т.Т. Да търси тази информация е посочен пред Административния съд София-град:

"В момента аз съм обект на изключителна репресия от два месеца и половина от П. Районен съд и Плевенската прокуратура. Завели са дело за принудително лечение и изследване на психичното ми здраве, без никога да съм се лекувал, без да съм извършвал обществено опасна проява"

Историята мълчи какво е отговорил вътрешният министър, но частта от заявлението, която засяга магистратите, е препратена на министъра на правосъдието. Той пък я препраща на ВСС, тъй като съветът е кадровият орган на съдебната система.

Информацията е важна

Главният секретар на ВСС отговаря, че не може да даде търсената информация. Питащият гражданин обжалва отказа. Делото се гледа първо от Административния съд-София град. Съдията решава, че гражданинът има основание и се разпорежда ВСС да разгледа заявлението отново.

"Въпросът какви мерки се приемат от кадровия орган на съдебната власт, за да се опази и гарантира психичното здраве на магистратите, е от голям обществен интерес. По своя характер той засяга служебна информация, която ще даде възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на ВСС. В тази част заявлението следва да бъде разгледано и на жалбоподателя да се отговори конкретно по всеки поставен въпрос", пише съдът.

Това решение е обжалвано от ВСС пред Върховния административен съд (ВАС). Този съдебен състав е принципно съгласен, но само с част от изводите на първата инстанция. Например – информацията е важна, но няма как да бъде предоставена, просто защото я няма.

ВСС няма задължение да съхранява информация за психичните прегледи на магистратите, посочва ВАС. Задължението да се докаже добро психическо здраве лежи върху човека, който се кандидатира за магистрат, т.е. той трябва да представи медицинско.

"В нормативната уредба и вътрешнослужебните актове, приети от ВСС, не съществува изискване за провеждане на задължителни профилактични прегледи, в т.ч. за психично заболяване след като магистратите встъпят в длъжност и съответно – не съществува правило, с което да е предоставено правомощие на ВСС да организира такива прегледи, да възлага организирането им на органите на съдебната власт и да съхранява информация за медицинските резултати, включително и под формата на статистически данни", пише съдът.

По отношение на членовете на ВСС и двата състава са на едно мнение – гражданинът има право да търси тази информация.

КПКОНПИ и психичното здраве

След окончателното приключване на делото, гражданинът подава сигнал до антикорупционната комисия КПКОНПИ. В него посочва, че "членовете на ВСС никога не са били длъжни и не са удостоверявали с позитивен факт, че са установено психично нормални".

И пита "дали има конфликт на интереси при недоказано психично здрави кадровици от ВСС, да преценяват представени им документи, удостоверяващи психичната годност на назначавани, а впоследствие контролирани от тях магистрати и административни ръководители".

Комисията обаче констатира, че сигналът не е редовен - не са конкретизирани имената на лицата, заемащи висши длъжности, нито пък има данни за извършено нарушение. Това заключение е направено, въпреки че подателят на сигнала е посочил: "всички членове на ВСС досега" и по-конкретно: "Евелина Попова, Никола Филчев, Сотир Цацаров, Ясен Тодоров, Димитър Узунов, Боян Магдалинчев".

КПКОНПИ дава възможност нередностите в сигнала да бъдат отстранени, но това не е направено.

В крайна сметка комисията решава, че "не е компетентна да се произнесе относно "психичната годност" на лицата, заемащи висша публична длъжност".

Производството по случая е прекратено.

mediapool.bg