Държавният глава блокира магистралните строежи

Ден след изборната победа на ГЕРБ, президентът Румен Радев блокира ускореното строителство на магистрали и индустриални зони, след като наложи вето върху промените в Закона за собствеността.

Очаква се управляващото мнозинство от ГЕРБ и "Обединени патриоти" да прегласуват отново текстовете в парламента. При този сценарий най-вероятно БСП ще сезира Конституционния съд (КС). По времето на втория мандат на Борисов КС се произнесе, че предварителното отчуждаване на имоти е противоконституционно. Сега обаче управляващите твърдят, че новите промени за отчуждаване на имоти са съобразени с решението на КС, защото са въвели "парична гаранция", която гарантира справедливо обезщетение за собствениците.

Президентът не смята така и връща в пленарна зала промените в Закона за държавната собственост. С тях се ускорява отчуждаване на имоти за изграждането на обекти с национално значение. Дава се и възможност за предварително изпълнение на отчуждаването на имоти за държавни нужди.

Радев подкрепя основната цел на промените в закона – да се ускори изграждането на значими национални обекти и да се насърчат инвестициите в индустрията. Той обаче смята, че има опасност от забавяне на важни инфраструктурни проекти.

Държавният глава беше призован да наложи вето върху Закона за собствеността от Инициативен комитет в Горубляне. Жителите на столичния квартал се опасяват, че частните им земи ще бъдат отчуждени на ниски цени, за да построи Столична община върху тях парк. Те искат общината да направи парка върху общински земи, а не върху частните им имоти, към които купувачи проявяват интерес.

Мотивите на президента

Според Румен Радев и сега предварителното изпълнение на отчуждителни актове е приложимо за национални обекти - магистрали, пристанища, летища, газопроводи и др. С предложените промени към тях се добавят обекти с национално значение, определени като такива със закон или с акт на Министерския съвет. Предвид липсата на критерии, по които правителството обявява обектите с национално значение, много частни имоти може да бъдат засегнати без гаранции, че наистина става въпрос за обекти за общо ползване в обществен интерес, посочва в мотивите си държавният глава.

Президентът твърди, че не става ясно защо законодателят е решил размерът на определяната от съда парична гаранция да бъде една трета от обезщетението съгласно акта за отчуждаване. Този нов текст се различава от действащата досега уредба, съгласно която гаранцията се определя според размера на преките и непосредствени вреди. Паричната гаранция трябва да служи за изплащане при увеличение от съда на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на другите обезщетения за компенсиране на вредите и пропуснатите ползи на собственика на отчуждения имот. В мотивите към законопроекта няма никакви аргументи защо гаранцията е определена на една трета, а не например на една втора. Като фиксира размера на гаранцията само спрямо определеното с отчуждителния акт обезщетение, законът намалява сигурността, че собственикът ще получи равностойно обезщетение. такова следва да се изчислява не само на база пазарна оценка на имота, но и да обхваща пропуснатите ползи и нанесените вреди. Уредбата е още по-проблематична предвид обстоятелството, че Конституционният съд неведнъж се е произнасял за съдържанието на конституционното изискване за предварително обезщетение, припомня Румен Радев.

С възможността инвеститорът да започне строителство върху частен имот, плащайки само обезщетението съгласно невлезлия още в сила отчуждителен акт и допълнителна гаранция в силно намален размер, на практика се допуска отнемане на правото на собственост, смята държавният глава. Така не се изпълнява конституционно предвиденото задължително условие за предварително и равностойно обезщетение на собственика (Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г.), припомня Румен Радев.

Той възразява и срещу обезщетяването по различен начин на дребните и едрите собственици на земеделски земи и горски територии, което ги поставя в неравноправно положение. Това създава сериозен риск за забавяне на важните национални обекти, вместо да си ускори, смята президентът.

Парламентът реши специален режим за обезщетенията при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, когато едно физическо или юридическо лице, или едни и същи съсобственици, имат такива имоти с обща площ над 50 декара. В този случай отчуждаването на техни отделни имоти няма да бъде компенсирано с парично обезщетение, а с предоставяне на друг имот.

В мотивите на внесения законопроект няма аргументи защо се визират точно имоти с обща площ над 50 декара, което поражда съмнения, че тази промяна обслужва конкретни интереси, смята държавният глава.

Той припомня Решение № 14 от 1992 г. на КС, според което "равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата". Новото правило създава неравнопоставеност между дребните и едрите собственици на земеделски земи и горски територии, като предвижда без основателна причина различен начин на тяхното обезщетяване, смята Румен Радев.

Не на последно място, е съмнително дали тази промяна действително ще доведе до ускоряване изграждането на магистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти, тъй като изискването за обезщетяване с равностоен имот може да се окаже по-трудно, отколкото паричното обезщетяване. Разпоредбата изисква продължителен процес на доказване, че едни и същи имоти принадлежат на едни и същи собственици или съсобственици. Така се създава сериозен риск вместо да се ускори процесът на изграждане на значими национални обекти, той да бъде забавен, посочва в мотивите си президентът.

mediapool.bg