Предложен е закон срещу "медийното правосъдие" на прокуратурата

Столичният общински съветник, бивш съдия и адвокат Методи Лалов предлага законопроект, с който да се забрани на прокуратурата да пуска публично доказателства. Проектът е пратен до няколко институции, включително до Министерския съвет. Под него стоят подписите на Лалов и адвокат Искра Кишкова.

Те предлагат промяна в НПК, чрез която да се запише, че доказателства по определено дело могат да станат публични, само ако това е необходимо за "обективно, всестранно и пълно разследване". В противен случай наказанието за разгласяването им да е 1 година затвор или пробация, а когато престъплението е извършено от прокурор – от една от шест години.

Миналата седмица Обединението на свободните адвокати призова Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да задължи главния прокурор да издаде указания за това по какви критерии и в кои случаи може да се разгласяват материали от досъдебни производства така, че да не се нарушава презумпцията за невиновност. До момента колегията не е реагирала.

С цел информиране на обществото

От няколко месеца прокуратурата системно публикува своя подборка от събрани по време на разследването данни, за някои от които дори не е сигурно, че могат да послужат като доказателства. Такъв бе случаят с открития при обиск на братя Бобокови хвърчащ списък на милионери от времето на прехода, срещу чиито имена са изписани парични суми. Както се разбра, това е извадка от книга на журналист, издадена през 2003 г.

По принцип публично разпространяваните от държавното обвинение доказателства внушават правотата на прокурорската теза, а оправданието е, че обществото трябва да бъде информирано.

Така действаха по разследването за източените от НАП данни на милиони български граждани. Тогава бяха пуснати снимки, чатове и др. Преди няколко месеца до медиите бяха пратени записи от СРС-та, в които се чуваше гласът на президента Румен Радев. Многократно бяха публикувани доказателства по разследването срещу хазартния бос Васил Божков. Особено активно се пускат и чатовете на бизнесмена Пламен Бобоков с президентския съветник Пламен Узунов.

Медийно правосъдие

Според Лалов и Кишкова това е вид "медийно правосъдие", чиято цел, освен всичко останало, е да настрои обществеността, че обвиняемите са виновни. След това, ако съдът ги оправдае, той, а не прокуратурата става обект на общественото недоволство.

"Наред с това, ако съдът постанови оправдателна присъда, въпреки разгласените материали и направени целево внушения от прокуратурата и разследващите органи, ще са налице допълнително основания за търсене на отговорност от страна на държавата за нанесени вреди", пишат те в мотивите си.

Според тях практиката на прокуратурата поражда и други сериозни проблеми - когато се разкриват доказателства по висящо разследване, може да се стигне до укриване на доказателства или свидетели. Освен това се разколебава и доверието в съдебната власт.

"Вместо разгласяването на материалите по разследването да е насочено към разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона ставаме свидетели на преследване от страна на прокуратурата на политически, икономически, корпоративни и други нелегитимни от гледна точка на наказателния процес цели, най-често прикрити зад твърдението за повишен обществен интерес", пишат Кишкова и Лалов.

С разрешение на наблюдаващия прокурор

И в момента разгласяването на материали по дело е забранено, освен ако не е с разрешението на наблюдаващия прокурор. Именно тази възможност се използва, за да се публикуват доказателства. Според Лалов и Кишкова обаче тази преценка на прокурора не може да бъде произволна. Те посочват, че публикуването би трябвало да обслужва нуждите на производството, т.е. целта винаги трябва да е разкриване на истината.

"Практика от последните десетилетия обаче е главният прокурор (основно последните двама главни прокурори) и други представители на прокуратурата, както и на разследващите органи да разгласяват материали от висящи (неприключили) наказателни производства, извън легитимната цел това разгласяване да служи за целите на разследването. Публично се огласява какви доказателства са събрани, по какъв начин, тяхното съдържание, а често досъдебните органи се произнасят и по виновността на конкретни лица", посочват те.

mediapool.bg