Политиците и детското здравеопазване: Консенсус има, приемственост - не

По-сериозен финансов ангажимент на държавата към детското здравеопазване. Засилване на скрининга и профилактиката. Стратегия с ясни и проследими индикатори за бъдещото развитие на сектора. Около това се обединиха представители на водещите политически партии в страната на политическа дискусия на тема "Какво означава детското здраве да бъде национален приоритет?", организирана от Националната мрежа за децата (НМД). Както участниците в дискусията сами констатираха, здравните експерти на партиите имат консенсус по много от необходимите политики в областта на детското здраве, но липсва последователност и приемственост в действията, както между различните управления на страната, така и между институциите в рамките на една власт.

Деница Сачева (ГЕРБ) изведе като ключов приоритет намаляването на детската смъртност, която е индикатор за цялостното развитие на държавата, както и по-сериозната съвместна работа между здравната, образователната и социалната система по отношение на детските политики. Колегата й Костадин Ангелов посочи, че в програмата си партията предвижда 60 часа здравно образование в училище като мярка, която ще даде плодове след 20 години. Целта е да се възпитава здравословен начин на живот сред децата, който те след това да предават и като родители и така да се ограничат социално-значимите заболявания. Той подкрепи идеята част от дейностите, които през годините бяха прехвърлени да се финансират от НЗОК, да се върнат обратно като ангажимент на държавата в МЗ. По отношение на профилактиката в ГЕРБ обмислят положителни и отрицателни стимули, с които да накарат хората да посещават задължителните прегледи. Сред тях са допълнителни дни отпуск или бонуси и санкции при неявяване.

Д-р Александър Симидчиев (ДБ) посочи, че четири ключови индикатора трябва да залегнат в стратегията за детското здраве: детската смъртност; необходимият кадрови и финансов ресурс за детско здравеопазване; какъв тип дейност по количество и качество се извършва с този ресурс; и каква е удовлетвореността от тази дейност. По думите му трябва да се проследява всяка стотинка в здравеопазването и ползата от нея.

Васил Пандов (ПП) коментира, че по много от коментираните теми има консенсус, но липсва последователност и най-спешната задача е да има конкретни действия по определени проблеми с участието на гражданското общество. Като проблем той открои това, че сега липсва действителен диалог между институциите като МЗ, МОН, МТСП. Той заяви, че проблемът в сектора не са парите, защото средства могат да се намерят и даде пример, че миналата година клиничните пътеки в педиатрията бяха целево увеличени с 40%, което повишава и инвеститорския интерес за разкриването на нови детски клиники и болници.

Темата за новите болници се оказа спорна. Георги Михайлов (БСП) изрази недоумение защо при съществуващи детски клиники никнат нови детски болници в Бургас и Пловдив. Костадин Ангелов, обаче, е на мнение, че всеки регион има нужда от детска болница.

Иначе БСП потвърди досегашните си позиции, че е твърдо против детското здравеопазване да се финансира през клинични пътеки, като Михайлов отчете, че вече започва да се оформя нещо като политически консенсус по тази тема. Той заяви, че детското здравеопазване трябва да се финансира директно от МЗ, а също така да бъде възстановено училищното здравеопазване.

Различия се очертаха и по темата доколко наличието на благотворителни кампании за лечение са индикатор за лошото справяне на държавата с ангажиментите й към гражданите. Според Васил Пандов това, че всеки сам решава своя проблем чрез дарения е признак за това, че властите не са свършили своята работа. Докато Сачева определи като неправилно кампаниите да се ползват като улика, че институциите не работят. Тя посочи, че през миналата година 150 деца са се лекували в чужбина през бюджета на НЗОК за 8 млн лв., което е нищожно на фона на 5 млрд. лева разходи за здравеопазване и призова да се анализират проблемите и да се види дали процедурите в НЗОК не могат да станат по-бързи и ефективни.

Мария Брестничка от НМД обобщи като проблеми липсата на достоверни данни в сектора, на базата на които да стъпят управленските решения и липсата на действаща стратегия за детско здраве, каквато тепърва се разписва в МЗ в отсъствието на прозрачност.

mediapool.bg