Кламер БГ - Новини: Наказания за гардове на НСО заради "Росенец"

Наказания за гардове на НСО заради "Росенец"

България

|
Пет, 07 Авг 2020г. 16:44ч.
Наказания за гардове на НСО заради "Росенец"

НСО ще наложи дисциплинарни мерки на гардове, участвали в скандалния случай край т. нар. lетен сарай на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в парк "Росенец", когато служители на държавната охрана блъскаха съпредседателя на "Демократична България" и захвърлиха българското национално знаме.

От службата съобщиха за Меdiapool, че вътрешната проверка вече е завършила, но отказаха да съобщят колко души са санкционирани и ще има ли уволнени.

Очаква се следващата седмица НСО да предостави информация за проверката.

Първоначално НСО отказваше да съобщи дали въоръжените мъже, които изблъскаха Христо Иванов, са нейни служители, но след като скандалът не утихна, президентът Румен Радев призна, че те са представители на държавната охрана.

Случаят доведе до оставката на шефа на НСО Красимир Станчев, който бе заменен от временен началник полк. Емил Тонев.

Скандалът за пореден път разкри системни проблеми в НСО, но вече серия правителства отказват да предприемат необходимите реформи.

И вместо управляващите да изчистят проблемите в дейността и контрола на службата, те заложиха още повече хаос, създавайки ново охранително звено, но в рамките на МВР.

Какво се случи в "Росенец"?

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов и двама негови съпартийци стигнаха с надуваема лодка до брега пред резиденцията на Доган.

На плажа обаче те бяха посрещнати от анонимни градове. Иванов бе изблъскан неколкократно във водата, въпреки че брегът е публична държавна собственост.

Скандалът се развихри допълнително покрай протестната акция на 11 юли на плажа край сарая на Доган. Тогава стана ясно, че НСО са поискали да се ограничи достъпът до Росенец и по море и въздух, след като резиденцията е недостъпна и по суша заради преградения път.

Премиерът Бойко Борисов и президентът Румен Радев взаимно се обвиняваха кой е отговорен за охраната на Ахмед Доган и

Делян Пеевски като и двамата твърдяха, че това не е в техните правомощия.

В крайна сметка Доган и Пеевски сами се отказаха от охраната си.

Защо трябваше да се проверят гардовете от "Росенец"?

Според чл.28 от Закона за Националната служба за охрана "При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се легитимират със служебна карта и знак, утвърдени с акт на нейния началник".

Нещо, което тези гардове не направиха.

Употребата на сила пък е разрешена в много ограничени случаи - при нападение на охранявано лице или на служител на НСО при изпълнение на служебните му задължения, нападения на обекти под охрана, противодействие на законно разпореждане и задържане на заплашващо сигурността лице.

При акцията на Христо Иванов нито едно от тези условия не бе налице.

Последствията

Освен до поредната професионална смяна по върховете на НСО и свалянето на държавната охрана за Доган и Пеевски, скандалът доведе и до промени в дейността на службата.

Управляващите инициираха законови промени, които да дадат правото на шефа на службата да определя кой да бъде охраняван. Досега това ставаше от специална комисия, в която участват шефът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР.

Това, че предоставянето на държавна охрана, ще става с акт на шефа на НСО и президента, прехвърля "горещия картоф" в президентството, но всъщност решението пак трябва да бъде съобразено с информацията от МВР и службите.

Заложеното противопоставяне може да доведе до силно напрежение в сектора на националната сигурност и в отношенията между институциите.

Пак без реални реформи

Подавайки оставка ген. Красимир Станчев, коментира, че въпреки призивите му, не е била "проявена политическа воля за промени в Закона за НСО, които да позволят да бъдат осъществени вътрешни трансформации на службата и тя да се превърне в по-ефективна, ефикасна и действена държавна охранителна служба".

"Държа да подчертая, че недостатъците на Закона за НСО не произтичат от качествата на тези, които го прилагат, През изминалите дни и седмици името на Националната служба за охрана, служители на НСО и лично моето име, многократно бяха замесвани в контекста на политически мотивирани и публично аргументирани ходове на участници в политическия процес", посочи той.

Красимир Станчев действително публично се обяви за реформи в службата през декември 2019 година.

При оставката си той обясни и отказът на службата да предоставя подробна информация.

"С публичното си поведение Националната служба за охрана показа, че може да прилага законодателството именно такова, каквото е сътворено от политическото представителство. НСО стриктно се придържа и към принципа си да не разкрива каквато и да било информация – пряко или косвено, свързана с охраняеми лица, независимо от многократните опити тази позиция да бъде компрометирана чрез разкриването на такава информация от представители на държавната власт. В НСО хора с имунитет няма", посочи той.

След като дълги години службата работи без закон, през 2015 година такъв най-накрая бе приет. Той даде на НСО на практика безконтролни правомощия да охранява когото и както поиска. Още тогава бе ясно, че новата ѝ нормативна рамка няма да доведе до качествена промяна, а дори ще узакони някои от най-спорните ѝ практики, но това не притесни политическата класа, която ползва услугите ѝ. Нито тогавашното ѝ ръководство.

Скандалите продължиха както по отношение на широкия кръг охраняеми лица, така и заради специфичния режим на движение по пътищата, който е видим за всички граждани, дори от клипчетата на премиера Бойко Борисов.

Единствената реална промяна в работата ѝ се сведе до решението да бъде свалена охраната на тогавашния омбудсман Мая Манолова.

mediapool.bg