"Не може да заменим терминологично извънредно положение с някаква друга дума като "обстановка", "ситуация" и да предвидим друг ред за неговото обявяване".
Това каза пред БНР във вторник адвокатът и специалист по медицинско право Мария Шаркова по повод промените в Закона за здравето, с които управляващите целят да запазят мерките срещу Covid-19 и след края на извънредното положение.
Според Шаркова избраният законодателен подход е неправилен
именно защото извънредното положение се заменя с друга дума. "Не е предвиден ред за обявяване на извънредност от Министерския съвет, с което ще се засягат основни права и свободи на гражданите", добави тя.
Преди ден парламентарната правна комисия реши "извънредна епидемична обстановка" да се обявява от Министерския съвет, но в текстовете не е предвиден максимален срок, в който тя ще действа. Ако е обявена такава обстановка, здравният министър ще може да налага противоепидемични мерки, каквито налагаше и по време на извънредното положение.
И сега Законът за здравето дава възможност на министъра в определена ситуация да се намесва, въвеждайки определени противоепидемични мерки:
"Затова можеше да се изброят конкретни мерки, предпоставките за засягането им и да се дадат съответните правомощия на министъра на здравеопазването", каза Шаркова.
Тя разкритикува и това, че през преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се променят редица други закони. "Около 20-25 закона се променят. Пандемията изисква бързи действия, да бъдем гъвкави, но това не ни освобождава от задължението да бъдем добри законодатели и да не се създават правни абсурди".
Според нея съдилищата не са подготвени да започнат работа според противоепидемичните изисквания, а законопроектът предвижда именно това.
mediapool.bg