Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов постави твърдо условие към Скопие, за да продължи България да подкрепя присъединяването на югозападната ни съседка към Европейския съюз (ЕС).
"Подкрепата не може да е безусловна. Имаме едно условие - да спрат фалшификациите на българската история. Не може да изграждаш национална идентичност на базата на фалшифициране на общата ни история", каза Каракачанов в интервю за македонската телевизия Канал 5.
От интервюто става ясно, че Каракачанов запазва "твърдия" тон към Скопие, който е популярен в България. За разлика от министъра на отбраната премиерът Бойко Борисов и външният министър Екатерина Захариева следват "по-дипломатична" линия и периодично потвърждават българската подкрепа за присъединяването на Македония към ЕС и НАТО, макар и те да отбелязват проблемите с историята.
"Като ме гледате, не ви приличам на татарин, нали?"
"За нас не е нормално българите да бъдат наричани татари, окупатори, фашисти. Като ме гледате, не ви приличам на татарин, нали? България помага, а получава обиди и лошо отношение. Това за нас не е приемливо", каза Каракачанов.
Споровете около общата история периодично разпалват скандали и в двете страни. Скопие и София подписаха договор за добросъседство през 2017-та, който предвижда обща комисия да изчисти проблемните тълкувания. Засега тя е постигнала ограничен успех. Скопие призна, че цар Самуил е български цар, но явно разбирателството е приключило около 11 век и двете страни зациклиха около историческата фигура на Гоце Делчев. В крайна сметка македонският президент Стево Пендаровски каза, че Гоце Делчев е българин, който се е борил за независима Македония.
В интервюто си за македонската телевизия Каракачанов се представи като "историчар" по образование и разясни визията си за изчистването на споровете.
"Комисията работи макар и бавно. У една част от членовете от македонска страна има погрешна философия. Те смятат, че може да се търси някакъв компромис между фалшивите факти, пропагандирани в Македония, и историческите факти. Компромис с историческите факти не може да се прави", посочи той.
"Ако някой си мисли, че можем да излъжем България. Ще водим преговори, а като влезем в ЕС ще се откажем от решенията на комисията, не е разумно", добави Каракачанов.
Македония очаква през октомври покана за членство в ЕС, но Каракачанов припомни, че преговорният процес е дълъг и България при необходимост може да реагира.
Той обясни, че си запазва правото да нарича югозападната ни съседка Македония, въпреки че Преспанското споразумение между Скопие и Атина регламентира употребата на името Северна Македония.
Македонско малцинство?
Каракачанов категорично отхвърли тезата за наличието и необходимостта да бъде признато македонско малцинство у нас. Според него подобно искане има само от организацията ОМО Илинден Пирин и не е добросъседско фирми или обществени организации в Македония да финансират подобна организация.
"Говорихме досега, че до 1944 г. няма отделна македонска нация. За какво македонско малцинство да говорим, ако македонската идентичност се създава в Югославия? Кой македонски език да учат", каза Каракачанов.
"На последното преброяване в България има хора, които са се написали марсианци, ескимоси... даже са по няколко хиляди. Какво означава? Да ги признаем?", посочи вицепремиерът и припомни, че българската конституция не признава малцинствени права.
"Този език (македонският - белл ред.) в България никога не се е практикувал, не се е използвал, това е един език, който се създава тук. Откъде накъде някой иска... може да учи, както се учи английски, немски, факултативно както другите езици", добави той.
България не участва в аферата "Рекет"
Той каза, че България се е съобразила с мнението на македонското правителство, което има съображения срещу номинацията на бизнесмена Орце Камчев за наш почетен консул в Северна Македония.
Каракачанов заяви, че следи отблизо аферата "Рекет", в която според местни медии се разследва опит да се повлияе върху разследването срещу Камчев, но отрича всякакви спекулации за някаква връзка между България и случая.
"Няма такова нещо, казвам най-отговорно. Не искам да навлизам в подробности, но казвам, че България не участва в този вътрешнополитически проблем на Македония. Къде е Камчев в момента, не знам. Но определено този скандал създава реакция в Македония“, добави той.
"В този скандал България няма никакво участие. Ние не се бъркаме в работите на суверенната държава Македония", категоричен бе Каракачанов.
Йордан Камчев, по-известен като Орце Камчев, е смятан за най-богатия македонец. Той е обвинен в организирането на престъпна група с цел измами, пране на пари и злаупотреба със служебно положение. Името на Орце Камчев се свързва с ВМРО-ДПМНЕ по време на управлението на премиера Никола Груевски.
Той бе собственик на подкрепящата ВМРО-ДПМНЕ голяма медийна компания МПМ, която фалира преди две години.
Името на Орце Камчев е намесено и в случая
"Рекет" на Специалната прокуратура (CJO), която се занимава с масовото подслушване, извършвано при управлението на Никола Груевски. Според местни издания по случая са работили и български служби.
В разгара на скандала по-рано този месец оставка подаде ръководителят на прокуратурата Катица Янева.
mediapool.bg