ЕК: Политическият климат в България не е подходящ за независими медии

Политическият климат в България не е благоприятен за независимите медии, заявява Европейската комисия в частта за България на първия годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз, обхващащ всички страни членки.

За първи път ЕК прави обстоен анализ на проблемите с медийната независимост, които са ключови за функционирането на демокрацията. Докладът на ЕК е основан на собствени източници и международни изследвания.

Изводите на ЕК за медийната ситуация в България се покриват с констатациите на различни международни организации през последните години.

Документът констатира, че "много собственици на медии предпочитат да бъдат близо до правителството, за да избегнат маргинализиране".

"Освен това националните и местни медии във всички сектори са обект на систематичен политически контрол и по-голямата част от водещите вестници в страната следват редакционна политика, благоприятна за правителството."

Много български журналисти характеризират политическата намеса в медиите като "често срещана" и "широко разпространена" . На този фон ЕК признава, че има твърде чести съобщения за атаки срещу независими и разследващи журналисти, които стават обект на клеветнически кампании и съдебни дела.

Платформата на Съвета на Европа за безопасността на журналистите потвърждава тези констатации. Съдебни дела са започнати срещу журналисти за публикуване на критична информация в социалните медии. ЕК посочва, че Съветът за електронни медии (CEM) няма ресурс за ефективно изпълнение на задачите си и е финансов зависим от държавата.

В доклада се говори и за липсата на прозрачност при реалните собственици на медиите. Напомня се за закона "Пеевски", който принуди малкото независими медии да разкриват дарителите си чрез електронните платформи. И досега информацията за финансирането на медиите остава трудно достъпна.

Държавната реклама играе важна роля в медийния пейзаж на страната, особено на местно ниво. България няма регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпространение на държавната реклама.

"Изглежда, че разпределението на разходите за държавна реклама не е въз основа на ясни и недискриминационни критерии", пише ЕК и допълва: "Понякога местните власти използват средства от ЕС, за да засилят контрола си върху местните вестници и телевизионни канали".

Докладът напомня, че в България на политиците не е изрично забранено да притежават медии. ЕК посочва, че собствеността на няколко български медии е тясно свързана с политически фигури, макар в някои случаи това да не е официално.

Един от най-едрите собственици на медии в страната е депутатът от ДПС и крупен бизнесмен Делян Пеевски. Той бе сред авторите на последните ключови промени в законодателството, което регулира медийния бизнес в страната. Пеевски не е изрично упоменат в доклада на ЕК.

Правосъдният министър: Добре сме си

На фона на тези заключения, правосъдният министър Десислава Ахладова коментира, не вижда особен проблем. Тя каза, че в България действа Законът за достъп до обществена информация, който се е превърнал в добър инструмент за работа на разследващите журналисти. Ахладова очевидно неглижира критиките на ЕК, че българските институции абсурдно често принуждават журналистите да използват тромавата процедура по закона, вместо да им се отговаря директно на въпросите. По този начин законът за достъп до информация се превръща в инструмент отказ от информация и непрозрачност на институциите.

Според министърката позитивно било, че у нас се търсела прозрачност на медийната собственост чрез обявяване на действителните собственици. Ахладова посочи инициарния от Пеевски Закон за задължителното депозиране на печатни и други издания.

Така излезе, че Ахладова явно дава пресконференция без да е чела доклад на ЕК, в който е казано изрично, че този закон не работи добре.

"България е готова и отворена на всякакви инициативи в тази връзка, за да може да укрепне медийният плурализъм", декларира Ахладова.

mediapool.bg