Делото Иванчева – провокация към подкуп, укрит свидетел и 3x75 "еврота"

Осъдената за поискан подкуп бивша кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова са били активната страна в искането на рушвета и затова на строителния предприемач Александър Ваклин не бива да се търси отговорност за провокация към подкуп. Това е записал в мотивите си съдия Иво Хинов, който даде на двете жени 20 и 15 години затвор. Посредникът при предаването на подкупа Петко Дюлгеров бе осъден на 12 години затвор.

Мотивите по това дело бяха изготвени в рекордно кратък срок – по-малко от месец след прочитане на присъдата. За това време съдия Хинов е написал почти 300 страници с аргументи. В тях той се съгласява, че има проблем с част от доказателствата (например химическото вещество, с което са маркирани парите), но тъй като ги осъжда за поискан, а не за взет подкуп, твърди, че тези съмнения не са оказали влияние.

Едновременно с констатацията, че Ваклин не може да бъде смятан за провокатор, съдията си противоречи, посочвайки първо, че в голяма част от делото става дума именно за провокация към подкуп, а това по българския закон е престъпление. След това опровергава себе си с обяснението, че с действията си бизнесменът не накарал Иванчева и Петрова да проявят корупционно поведение, а само да го разширят. По-точно – първоначалното искане на пари е дошло от тях, но след това Ваклин казал, че има още строителни проекти в "Младост", с което ги стимулирал да преосмислят сумата. И въпреки това той не бива да носи вина, защото изявлението му "само създава необходимите условия и предпоставки подсъдимите, възползвайки се от новата информация, да направят промени в своите корупционни искания; това изявление по никакъв начин не е годно да ги подтикне към решението да направят такива промени".

И да има провокация, няма значение?

На разсъждения има ли провокация съдия Хинов е посветил много голяма част от мотивите си по присъдата. Той посочва, че Ваклин не само не е отговорен за първоначалното корупционно поведение на кметицата и заместничката й, но дори и да беше, двете пак би следвало да бъдат осъдени. Съдията прави исторически преглед на текста от Наказателния кодекс за провокация към подкуп, според който се налага наказание, ако някой: "създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа".

До 2000 г. в същия текст е имало алинея, която изключва отговорността за провокирания. След това тя е отменена. Следователно, сега провокираният следва да носи отговорност, пише съдия Хинов.

"Това е единственият възможен смисъл на законодателната промяна. След като е отменена норма, която изключва наказването, то е несъмнено, че волята на законодателя е съответното лице да бъде наказано", аргументира се той.

Ваклин като агент на държавата

В контактите си с Иванчева, Петрова и Дюлгеров Ваклин е третиран като агент на държавата, макар че формално не би могъл да е такъв, защото не е държавен служител. Освен това, неговите контакти по този казус не са били съгласувани с разследващите в нито един момент от делото, а само документирани със специални разузнавателни средства.

Съдия Хинов обаче смята, че това е недостатък на националното законодателство – граждани да се ползват като агенти, а държавна структура като полиция или прокуратура им е дала ясни и точни инструкции как следва да се държат. Инструктаж на Ваклин не е правен, но той е носил техника за СРС, дадена му от агента на КПКОНПИ Деньо Денев. И понеже съдът по принцип трябва да е по-строг към действията на държавни служители, включително при провокация, съдът приравнява Ваклин на такъв. Съдията обяснява, че прави това за доброто на подсъдимите, защото иначе те биха получили дори по-тежка присъда. Дори и при по-строга преценка Хинов не намира нарушения на закона.

По делото има доказателства, че бизнесменът на практика преговаря за подкупа. Той е отказал да даде първоначално искания му подкуп от 20 евро на квадратен метър застроена площ, защото цената му се сторила прекалено висока.

"Съобразно становището на настоящия състав, противопоставяне на искания подкуп, възразяване за прекомерно високия му размер, изразяване на съмнения дали си заслужава да даде подкупа, както и заявяване на отказ да даде подкуп - не са действия, които да може да се квалифицират като подбуждане към искане на подкуп. Точно обратното - те заявяват едно нежелание да се участва в корупционното отношение", пише съдия Хинов.

Лични впечатления за искан подкуп

Както стана ясно още по време на делото, искането на подкупа има дълга предистория. Тя започва още с искането на Ваклин районната община да обяви намерението му да строи. След като преписката му се забавила месеци, служители на фирмата му, както и неговата съпруга Полина Ваклин посетили кметството. До този момент никой не говори за искан подкуп, а само лични впечатления и подозрения за подобно нещо.

Например, Полина Ваклин заявява, че "останала с впечатлението, че Иванчева не проявява интерес към евентуално благоустрояване на общинските обекти в район Младост, а че тя има друг вид очаквания, по-скоро свързани с нейната лична правна сфера". Въпреки това бизнесменът сезира КПКОНПИ, която съобщава на свой ред на прокуратурата, където е взето решение да се образува дело. След това е издадено и разрешение за следене със СРС-та.

Подкупът идва на дневен ред едва след като в историята се намесва Дюлгеров. По искане на Ваклин Дюлгеров започва да търси контакт с Иванчева и Петрова и да разпитва за забавената преписка за строежа. Така на една от срещите между тримата е било взето решение да се поиска подкуп. Първоначално Иванчева и Петрова решили да поискат между 3 и 5% от бъдещата сграда на Ваклин, но Дюлгеров възразил, че това е прекалено. Затова се взело решение да се искат по 20 евро на квадратен метър. Впоследствие цената била намалена на 15 евро или общо 187 хил. евро.

Срещите

Иванчева, Петрова и Дюлгеров са осъдени за две срещи, на които се уговорили да поискат подкупа – на 16 март и 11 април. На втората те решават да намалят рушвета от 20 на 15 евро за квадратен метър. Тогава Иванчева направила и записките в прословутото си тефтерче, в което по време на делото се оказа, че има и чужд почерк, чийто автор така и не бе установен. Това обаче няма особено значение за съдия Хинов. Той акцентира върху записа “В-12,500 х 15“. И го тълкува по следния начин:

"Този запис означавал, че от Ваклин иска да вземе подкуп в размер на паричната сума, която се получава от умножаването на РЗП на строежа – а именно 12 500 кв. м. по сумата от 15 евро. След това неустановено лице изписало следващите пет реда на тази страница. Това лице със сигурност не е нито Иванчева, нито Петрова, като е налице висока степен на вероятност, че не е и Дюлгеров", се посочва в мотивите.

Въпросната записка завършва с 187 500:3-20.

"Този запис обозначавал паричните суми, които Иванчева смятала да получи от Ваклин – а именно сумата от 187 500 евро; тази сума е щяло да бъде разделена на три вноски; 20% от тази сума е щяла да бъде за Дюлгеров (тази комисионна от 20% е била още преди това уговорена между тях)", пише съдията.

3x75 "еврота" и още СРС-та

Иванчева, Петрова и Дюлгеров са следени със СРС-та дълго време и материалите от тях са обилни. Мотивите към присъдата не биха били близо 300 страници, ако не бяха тези доказателства, посочва съдията. Освен подслушани разговори, има и видеозаписи, предимно от срещи на Ваклин, който носи камера. Въпреки че е оборудван, той не успява да запише предаването на парите на Дюлгеров на 17 май, когато двамата се срещат в кафене на ул. "Раковски" в столицата.

В един от записаните разговори Иванчева казва, че подкупът ще се плаща на три вноски. Точната й реплика е: "Да, казахме три по седемдесет и пет еврота". Записана е и следната реплика на Дюлгеров: "Аз двадесет си вземам, нали, като начислявам си ги, да".

СРС-тата обаче не са основното доказателство, пише съдия Хинов. Той вярва на свидетелските показания на Ваклин. Освен това счита за достоверни и първоначалните показания на Дюлгеров, който разказва за подкупа. Впоследствие той се отказа от тях с обяснението, че му е бил оказван натиск. Според съдията обаче това не е вярно.

Има ли постановка?

Съдия Хинов признава проблемите с маркиращото вещество по ръцете на Иванчева. Той казва, че няма доказателства двете жени да са пипали парите. Признава, че маркиращото вещество е на необичайно място по нейните ръце, където ръцете й би трябвало да са докосвали връчен й прокол за описване на възражения, каквато бе тезата и на адвокатите й. В същото време на различни места в колата й са открити следи от маркиращо вещество, което не би следвало да е там.

Хинов казва, че е по-логично, ако има подхвърляне на доказателства, то те да са съсредоточени върху ръцете на Иванчева, а не върху маркиране на различни части от колата й. Той все пак признава, че не може изцяло да се изключи версията, че е възможно да е имало подхвърляне на доказателства.

Съдията накрая решава въпроса така:

"Отговорът на този въпрос е съвсем лесен – съдът изгради фактическата обстановка по делото, основавайки се на фактическото положение, че не е установено подсъдимите да са докосвали парите. Следователно, колкото и невероятна да изглежда вероятността от такова подхвърляне, ако все пак се е осъществило, то по никакъв начин не се е отразило на крайния съдебен акт. Поради което и такова едно евентуално действие не е довело до незаконосъобразност или несправедливост на производството".

Има липса и празноти в записите от СРС, но съдът не намира основание да подкрепи доводите на защитата, че прокуратурата е укривала доказателства, смята Хинов. Нищо от материалите, събрани със СРС, не сочи, че част от тях са били изтрити, респективно по друг начин не са включени в доказателствената съвкупност, пише той.

Имам оферта...

Разговорът на Ваклин с непознат мъж пред кабинета на Иванчева, който твърди, че имал оферта за 15 хил. лв. от прокуратурата, които можели да направят нещо на кметицата, не е случаен, пише Хинов. По време на разпита си Ваклин заяви, че не го познава. Според съдията обаче бизнесменът го укрива, а прокуратурата не е положила никакви усилия, за да стигне до него. Едновременно с това Хинов смята, че репликата: "Ти не знам дали знаеш, аз имам оферти... Специализираната прокуратура за 15 000 лв…те да я направят… Мен целта ми е..." не е нищо повече от "небрежно разпространяване на слух, клюка или дори моментно измисляне на такива".

"Съдът обаче приема, че Ваклин укрива самоличността на този човек, прокуратурата също не е направила усилия да го открие, а много странно няма и видеозапис от срещата, въпреки че СРС-та е трябвало да работят. Следователно са налице съществени основания да се смята, че са предприети действия по укриване на самоличността на събеседника на св. Ваклин. Няма никакво значение кой е авторът на тези действия – след като несъмнено това лице е под ръководството на прокуратурата (само такова лице може да има достъп до липсващия видеозапис), то именно прокуратурата носи пълна отговорност. От тази гледна точка невъзможността съдът да установи самоличността на това лице, е сериозен аргумент в подкрепа на тезата, че е налице неправомерно вмешателство в доказателствения материал", пише съдия Хинов.

КПКОНПИ незаконно е участвала в ареста

Присъствието на множество униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание, заявява Хинов по отношение на струпването на служители пред Спортната палата в София, където бяха арестувани двете жени през миналия април. Там Иванчева и Петрова бяха държани няколко часа, а една от служителките се опита да запуши устата на кметицата.

Въпреки това следствените действия не са били опорочени, твърди Хинов, тъй като са извършени от следователи и прокурори. Разследващите са бързали да внесат материалите в съда, поради което делото е приключило в нетипично кратки срокове.

mediapool.bg