Свят | Съб, 30 Ноем 2024г. 12:11ч. | След почти 20 години строителство: Тръгва първият влак на метрото в Солун
Когато генерал-майорът от резерва Румен Радев беше издигнат за кандидат за президент от бившата БКП, обеща заедно с лидерката на партията мандатоносител Корнелия Нинова да се бори срещу споразумението СЕТА. Споразумението, договаряно няколко години от ЕС, премахва близо 98% от митата между Евросъюза и Канада, за да увеличи двустранната търговия с около 20% и да повиши инвестициите.
Малко след като като встъпи в длъжност, президентът Радев дебютира в Брюксел на Европейски съвет, на който европейските лидери трябваше да вземат решение по споразумението СЕТА.
За непосветените в тънкостите на европейската законодателна политика, пояснявам, че когато европейските лидери се съберат на Съвет, те трябва да се произнесат финално по решения, обсъдени предварително от представителите на отделните държави и техните министри и де факто с гласа си "подписват" решенията за политиката на ЕС. Решенията стават факт, след като се постигне единодушие и всяка една страна е дала своето одобрение. Тогава и Европейският съвет публикува официален документ със заключенията им.
На първата за Радев Среща на върха, европейските лидери одобриха единодушно споразумението с Канада, и публикуваха решението на 9 март 2017. Дали поради незнание, че актовете на ЕС са публично достъпни, или разчитайки на дезориентация на българската публика в сложните лабиринти на Брюксел, президентът Радев се яви пред българските представителите на медиите на Срещата на върха твърдейки, че не бил гласувал споразумението, а когато дългогодишен и опитен европейски колега му подсказа, че журналистите са запознати с документа на лидерите, президентът, дебютант в Брюксел, удари обидено ток по военному и си тръгна с вдигнат юмрук, обещавайки, че ще се бори срещу СЕТA в България.
Журналистът, ветеран от Брюксел, позволил си да каже "царят е гол" и "маската е паднала", се озова в "черния списък" на президентството.
Шест години по-късно, вече президент за втори път, Румен Радев е редовен гост на срещите на върха, на които България по принцип се представлява от правителствения ръководител, т. е. от министър-председателя. Дългата отсъствие на редовно правителство даде на Радев редкия шанс да се вижда редовно със западните лидери.
И въпреки, че вече се отърка и обигра из кулоарите на Европейския съвет, президентът отново се опита да убеди националната публика, че е твърдо против страната ни да помага на Украйна с военни муниции.
На последните няколко срещи на върха в Брюксел Румен Радев застава пред камерите и микрофони, за да заявява нескрита проруска позиция, но когато влезе и седне на масата на лидерите си я премълчава, свидетелстват колегите му от други страни, като подчертаха, че досега той не е пречел и не се е противопоставял с изказвания или вето.
Защо тогава прессекратарят на президентството се ядоса толкова когато, вършейки си работата на европейски кореспондент от 2007 година насам съобщих съдържанието на документа, подкрепен а 23 март от Радев, в национален ефир на една от най-гледаните телевизии. Много просто. Защото хората, споделящи същата позиция в България той нарича "войнолюбци". Защото се заканва да не допусне управляваният на ръчна от него служебен кабинет да повторел "грешката" на парламента, гласувал за военна помощ. С две думи, президентът е на двоен режим. В България и на микрофон говори едно, на масата на западните лидери друго.
Идентичен е и случаят с участието му на форума за антикорупция и национална сигурност, провел се на 21 март в София. При затворени врата пред посланиците и международните гости Радев е осъдил руската агресия, а вън пред журналисти, каза: "България не подкрепя и не е част от общата поръчка за доставка на снаряди за Украйна. Ние ще подкрепим европейски дипломатически усилия за възстановяване на мира."
Два дни по-късно в Брюксел обаче се ангажира с текста: "Европейският съюз застава непоколебимо и изцяло рамо до рамо с Украйна и ще продължи да предоставя солидна политическа, икономическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа на Украйна и нейния народ толкова дълго, колкото е необходимо. Европейският съюз и държавите членки увеличават усилията си за подпомагане на посрещането на неотложните военни и отбранителни потребности на Украйна".
Президентът Радев не се възпротиви и одобри и следната позиция на 27-те:
"Европейският съюз е твърдо решен да гарантира търсенето на пълна отговорност за военните престъпления и другите особено тежки престъпления, извършени във връзка с агресивната война на Русия срещу Украйна, включително чрез създаването на подходящ механизъм за наказателно преследване на престъплението агресия, което буди загриженост в международната общност като цяло. Във връзка с това Европейският съвет приветства споразумението за създаване в Хага на новия Международен център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна (ICPA), който ще бъде свързан със съществуващия съвместен екип за разследване, подкрепен от Евроюст. Европейският съвет изтъква отново подкрепата си за разследванията на прокурора на Международния наказателен съд. Европейският съвет приветства предстоящите преговори за нова конвенция за международно сътрудничество при разследването и наказателното преследване на геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и други международни престъпления.
6. Европейският съюз остава ангажиран с поддържането и увеличаването на колективния натиск върху Русия, включително чрез евентуални допълнителни ограничителни мерки".
Пасажът за "натиска върху Русия" изглежда най-показателен за двойния режим на Румен Радев и двойната употреба на позиции.
Изглежда че синдромът е доста балкански, защото като него сръбският президент Александър Вучич говори по "европейски", когато е в Брюксел, и по балкански, когато е пред сръбски медии и коментира Русия или Косово.
Задачата на кореспондентите за ЕС е да са запознати с това, което става в Брюксел, за да гарантират независимо покритие и отразяване на случващото се там. Медиите инвестират средства за европейски кореспонденти и специализирани журналисти, за да не оставят публиката на произволните интерпретации за динамиките в Европа на местните политици.
За съжаление, до ден днешен български журналисти продължават да осигуряват комфорт на гастролиращите в Брюксел политици, като любезно предупреждават пиарите кой какво смята да пита, за да не се окажат политиците притиснати или неподготвени.
Ако това пречи на прессекретаря на българския държавен глава, може би вместо да влиза в режим на цензура, като вдига телефона, за да се оплаква от работата на журналист, би трябвало първо да изчете правилата на ЕС. А ако ги е чел и пак оказва натиск над журналисти, то уви онагледява как точно България е на последните места за медийна свобода в Европа, четвърт век след като е влязла в ЕС.
И за финал: Случилото се с мен в качеството ми на журналист на последната среща на върха ме кара да се обърна към колеги лично:
Драги колеги, когато постоянно актуализирате пресаташетата по телефона за нагласите на колегите ви, които ги очакват, не помагате на публиката, не помагате на медията си, не помагате на колегите си. Когато не позволите на колегите с неудобните въпроси, надвиквайки ги преднамерено, на кого помагате?
Ставате доброволни съучастници в размиването на журналистическото достойнство, давайки отчет и преднина на тези, на които деонтологично трябва да търсим отговорност.
Давате възможност на властимащите да ви наричат с обидни определения и да твърдят, че в България не се упражнявало цензура, защото журналистите сами си я налагат.
* Антоанета Николова е кореспондент на Нова телевизия в Брюксел. Повод за анализа й е случилото се на Европейския съвет в края на седмицата. Тогава след неин репортаж прессекретар на президента Румен Радев се е обадил в Нова телевизия, за да протестира, както написа самата журналистка в профила си във "Фейсбук". Преди 3 години Николова беше свалена от ефира на Нова телевизия заради отразяване на визита на главния прокурор Иван Гешев в Брюксел.
mediapool.bg
