Въпросът с изплащането на болничните продължава да виси без консенсус

Въпросът за това как ще се изплащат болничните от 2020 година продължава да виси нерешен след намесата на премиера Бойко Борисов, който обеща управляващите да не внасят спорното предложение първият ден от болничния да не се плаща. Работодателите обаче дадоха да се разбере, че с отказа на управляващите да внесат предложението, проблемът не е решен, защото те са твърдо против да продължат да плащат първите три дни. Социалният министър Бисер Петков дава компромисни предложения за лимитиране на броя дни, които се дават от лекарите годишно и се плащат от бизнеса. Синдикатите засега запазват мълчание и очакват обсъждането на темата в Националния съвет за тристранно сътрудничество с участието на премиера.

Четирите национално представителни работодателски организации - Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал и Конфедерация на работодателите и индустриалците. заявяват, че бизнесът е против задължението да плаща първите три дни болничен. Те настояват въпросът за плащането на болничните да бъде обсъден от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), което все още не е насрочено.

Какво предлага бизнесът за справяне с измамите?

Работодателите излязоха с предложения за промени, които според тях ще намалят издаването на фалшиви болнични, злоупотребите с инвалидни пенсии и източването на осигурителните фондове чрез кухи компании.

Бизнесът е за въвеждането на адекватна оценка на риска по общини, населени места, икономически дейности, заемани длъжности, възрастови групи, издатели – лекуващи лекари и болнични заведения.

Също така се предлага регистрите с данните за осигурените лица, сключените трудови договори, наетите по служебни правоотношения и личното здравно досие да бъдат свързани.

Те предлагат също отмяна на правилото, че работникът има право на обезщетения или пенсия, дори работодателят да е бил недобросъвестен и да не му е внасял осигуровките. Мотивът им е, че нараства броят и размерите на осигурителните измами чрез кухи фирми, които начисляват осигурителни вноски на фиктивно наети и теглят неправомерно обезщетения от общественото осигуряване.

Също така бизнесът настоява службите по трудови медицина , с които фирмите имат договори, да заверяват издадените болнични за определен списък заболявания.

Лимит за плащане и издаване на болнични

Социалният министър Бисер Петков също предлага някои обсъждани и по-рано мерки като например работодателите да плащат до 15 дни болнични през една календарна година, както и да се върне старата практика личният лекар да може да издава до 7 дни непрекъснат болничен, а не както е сега – 14.

Възможността работодателите да плащат до 15 дни от временната неработоспособност през една календарна година не е нова идея, тъй като тя е съществувала в нормативната уредба до 2006 г. В Кодекса за социално осигуряване е съществувала разпоредба, според която работодателите изплащат обезщетения за първия ден или за първите 3 дни от временната неработоспособност, но не за повече от 15 дни за една календарна година.

Според Петков друга мярка за намаляване на злоупотребите с болнични листове е възможността да се върне максималният срок на болничния лист, издаван от личния лекар, от 14 дни на 7 дни непрекъснато. Този срок е бил регламентиран в Наредбата за медицинската експертиза до промяната през 2010 г.

Междувременно от КНСБ излязоха с анализ на практиката за обезщетяване при временна неработоспособност заради болест в ЕС, както и преглед на предишни практики у нас.

Как е било преди у нас?

Оттам припомнят, че задължението на работодателите в България да изплащат за първите 3 дни на временната неработоспособност възнаграждение е било възстановено през 2010 г.

"Въвеждането на този ангажимент бе от 1 януари 2000 г. като част от реформата на социално-осигурителната система, приета по онова време с почти пълен консенсус. В последствие, след натиск от страна на влиятелни бизнесмени, той бе намален на 1 ден от временната работоспособност, като заедно с това намаление отпадна и ограничението за до 15 дни в течение на една календарна година. Като през цялото това време ангажиментът на работодателя, т.е. на предприятието, бе да се плаща обезщетение - 80 на сто от дневната работна заплата. През 2010 г. ангажиментът на работодателя бе възстановен от един на три дни, като вместо обезщетение, което по това време се изчислява доста по-сложно, за улеснение те плащат част от дневното възнаграждение. Но не 80 на сто, а 70 на сто", припомнят от КНСБ.

От КНСБ уточниха, че предоставят тази информация, за да стане ясно, че "инициативите, свързани с ангажиментите на работодателите в случаите на отпуск по болест на работещите много често се правят от хора, които твърде опростено третират проблема, поради което и търсят някакви нови решения, като го преместват "от болната на здравата глава".

КНСБ заяви, че няма да обсъжда каквито и да е промени в изплащането на болничните, докато не се проведе среща с премиера в рамките на тристранното сътрудничество в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Настояваме и вярваме това да се случи във възможно най-кратки срокове.

Каква е практиката в ЕС?

Според анализа на КНСБ периодът, в който работодателите в Европейския съюз изплащат обезщетение на служителите си за временна неработоспособност заради болест, е между 2 и 30 дни.

Обезщетенията по болест са две основни категории - парични и в натура. Паричните обезщетения компенсират работниците за загубата на доходи, докато обезщетенията в натура покриват разходите за медицинското обслужване. Разликата между двата вида се състои в това, че обезщетенията в натура се предоставят от институцията по място на пребиваване, но от името и за сметка на компетентната институция. Паричните обезщетения се предоставят от институция в съответствие с прилаганото от нея законодателство. Тези принципи са валидни и за българската практика.

Анализът на практиката в областта на паричните обезщетения за временна неработоспособност в 27-те страни-членки откроява сходство в две основни направления - продължителност на изплащане на обезщетенията от страна на работодателя и период на изчакване.

Сходни схеми с българската практика при финансирането и изплащането на обезщетения при болест по отношение на продължителността на изплащане на обезщетенията, както от страна на работодателя, така и от осигурителния институт се наблюдават в държави като Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия.

В 13 държави-членки (Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Испания, Малта, Франция, Кипър и Португалия) е въведен изчакващ период от 1 до 3 дни, в който няма плащане (отсъства заместващ доход).

Практиката в Испания, например, е работещият да плаща първите дни от боледуването, но в много компании има вътрешни регламенти, които не допускат работникът да бъде ощетяван. В Австрия и Германия пък работодателят поема обезщетяването на служителите си през първите няколко седмици от боледуването им. За първите три дни там дори не е необходимо предоставяне на болничен лист.

mediapool.bg