България иска промени в македонските учебници, за да "учим децата на истината"

България иска и работи за това през декември Северна Македония да е пълноправен съюзник в НАТО, а през юни да започне преговори за членство в Европейския съюз, каза вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариев в понеделник.

Тя се срещна в София с македонския си колега Никола Димитров, с когото обявиха пробив в двустранните отношения през последните месеци.

Захариева посочи, че има и голям напредък в работата на смесената комисия по историческите и образователните въпроси. След 10-годишно прекъсване пък в началото на март смесената икономическа комисия ще има заседание в Скопие.

"Изграждайки приятелство на основата на истината, да направим така, че и най-силната буря да не може да разруши това приятелство", призова Захариева.

Външният министър Никола Димитров от своя страна посочи, че трябва да се поправят всички допуснати исторически грешки между България и Северна Македония, за да може отношенията между двете страни да се поставят на здрави основи.

България обяви безрезервна подкрепа за евроатлантическата перспектива на Македония, след като бе подписан Договор за добросъседство между двете страни. В същото време обаче в солови акции другият вицепремиер, военният министър Красимир Каракачанов, периодично втвърдява тона към Скопие и намеква, че София може да ревизира политиката си заради спекулации с историята.

Спорните въпроси между двете страни се обсъждат от обща комисия, като България очаква промени в македонските учебни планове.

"След 80 години противопоставяне и разделяне, ние за 21 месеца имаме толкова много чествания и комисията вече започна да дава резултат. Комисията трябва да препоръча промяна на учебните планове, защото много е важно да учим децата си. А трябва да учим децата си на истината", посочи българският външен министър.

По-късно в понеделник президентът Румен Радев също прие Никола Димитров.

"Позитивната промяна в двустранните отношения с подписването на Договора за добросъседство трябва да бъде затвърдена с изваждането на политиката и идеологемите от учебниците по история в западната ни съседка. Най-прекият и безпроблемен път на Северна Македония към постигането на пълноправно членство в ЕС е уважението на историческите факти", каза държавният глава.

Той заяви, че хората от двете страни на границата са свързани от обща история от над 1000 години и политиците от двете държави трябва да положат усилия за преодоляване на изкуственото разделение от близкото минало.

За България е особено важно издаването в Северна Македония на трудовете на българските възрожденски дейци и на писатели от по-новата ни история, да става в цялост и без изменение на текстовете на техните творби, допълни Радев, цитиран от прессекретариата на държавния глава.

"Отворихме нова страница..."

Никола Димитров отбеляза от своя страна важното значение на ратификацията на протокола за присъединяване на Северна Македония в НАТО от страна на българския парламент.

Той благодари, че България е помогнала и е дала сили на страната му, за да започне да разрешава проблемите си.

"Ние реално отворихме нова страница", добави Никола Димитров.

Според него трябва да се направи така, че и всички бъдещи политици в двете страни да продължават да бъдат приятелски настроени, за да се поддържат добрите отношение между България и Северна Македония.

Той допълни, че ще се работи усилено и за подобряването на инфраструктурата между двете страни и че има много голям потенциал за развитие на икономическите отношения.

"Имаме интерес да бъдем много близки с България. Затова се изисква мъдрост и визия", заяви Никола Димитров.

Това е първата негова визита в България, след като бе прието новото име на страната. Споразумението с Гърция за новото име позволи процесът за присъединяването на Скопие в НАТО и ЕС да се активизира. Очаквано това не се харесва на Русия, която чувства интересите си на Балканите застрашени.

"Ние излязохме от застоя и започнахме да ходим напред и ще продължим да ходим напред", каза Димитров.

Скопие се е съгласило, че цар Самуил е български владетел, очаква се напрежение около периода на Втората световна война

Съпредседателят на комисията, която анализира спорните въпроси в общата история, Ангел Димитров коментира, че пред България и Северна Македония стои предизвикателството за съдържанието на учебниците по история.

Най-труден за постигане ще бъде компромисът за периода около Втората световна война.

"Тъй като е много силно идеологизирана интерпретацията на това време в сегашната Република Северна Македония, разбира се", заяви проф. Ангел Димитров пред БНР.

В отговор на въпрос дали колегите му в Скопие са готови да приемат, че цар Самуил е български цар, проф. Димитров каза, че това е българското предложение и вече е било прието от комисията.

”Въпросът е, че оттук ние трябва да анализираме, дискутираме целия период на Средновековието до епохата на Възраждането, което ще се случи на следващата ни среща. Ще разговаряме по-конкретно и за съдържанието на учебниците за това историческо време“.

Става дума за учебниците за 5-ти, 6-ти и 7-ми клас. Като проф. Димитров не очаква тази година да има промени в съдържанието им.

"Не стигнахме до учебниците. Това не означава, че не сме готови за дискусия по тях… Ние сме разменили бележки с взаимните си оценки, но не сме ги дискутирали още", каза той.

Проф. Димитров каза, че следващото заседание на комисията е планирано за края на март, като е предвидено да бъде учестен ритъмът на срещите, като неговото желание е до лятото да има най-малко още три.

”Ние смятаме, че трябва да започнем още на следващото заседание да разискваме за Илинденското въстание, за Гоце Делчев, за Даме Груев. И успоредно да свършим работата по учебниците, които третират миналото до XIX век, и да пристъпим към епохата на Българското Възраждане. Защото и Илинденското въстание, и Гоце Делчев, и Даме Груев, са деца на това историческо време“, добави той.

Историята е предпоставка за близост, а не за конфликти

По-рано Никола Димитров коментира пред бТВ, че България и Македония имат много общи исторически моменти и личности и това е хубаво – ”предпоставка за близост е, а не за конфликти”.

"Заради името бяхме заключени в чакалнята на НАТО и ЕС и затова намерихме начин да променим това, но ние си оставаме същите като идентичност – ние пак сме македонци", добави той.

Македонският външен министър коментира и предстоящите президентски избори в Северна Македония. Името му се спряга за евентуален участник в надпреварата.

"Чест е за мен, че името ми се споменава за кандидат за президент. Това е отговорна работа", каза Димитров.

Президентските избори са на 21 април. Президентът в Македония има предимно церемониална роля, но подписва приетите от парламента закони.

mediapool.bg