България в епицентъра на сблъсъка НАТО - Русия

България очаквано се оказа в центъра на напрежението между НАТО и Москва заради струпването на руски войски около Украйна в последните седмици. Руското външно министерство поиска силите на НАТО да напуснат България и Румъния, въпреки че Алиансът вече отхвърли настояването да се оттегли от приетите след 1997 г. страни членки.

Oт тогава в пакта бяха приети Унгария, Полша и Чехия, през 2004 г. - България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония, през 2009 г. - Албания и Хърватия, през 2017 г. - Черна гора, а през 2020 г. - Северна Македония.

"Гаранциите в сферата на сигурността, които Русия иска да получи от Запада, включват клаузи, изискващи силите на НАТО да напуснат Румъния и България", посочи в изявление руското външно министерство на 21 януари.

Москва поиска и юридически обвързващи гаранции от НАТО да спре разширяването си, които също вече бяха отказани.

Отговаряйки на въпрос какво ще означава това за България и Румъния, руското външно министерство каза, че Русия иска всички чуждестранни войски, оръжия и друга военна техника да бъдат изтеглени от тези страни.

"Един от стълбовете на нашите инициативи, упоменат от вас, е съзнателно формулиран много ясно и не позволява двусмислени тълкувания. Става дума за изтеглянето на чуждестранните сили, оборудване и въоръжение, както и други стъпки за връщане към конфигурацията от 1997 г. на територията на държави, които към тази дата не са били членки на НАТО. Това включва както България, така и Румъния", посочи външното министерство в писмени отговори на въпроси за годишната пресконференция на Сергей Лавров.

В страната ни няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника, но България и САЩ използват съвместно учебния полигон "Ново село", военновъздушните бази "Граф Игнатиево" и "Безмер" и логистичния център край Айтос.

По-късно в петък премиерът Кирил Петков се яви в Народното събрание и призова Русия да спазва международните си ангажименти.

Москва очаква да получи писмен отговор на предложенията си за гаранции за сигурност, които бяха оформени като два проектодоговора - едностранен между Русия и Съединените щати и многостранен между Русия и НАТО. Документите бяха предадени на Вашингтон и Брюксел още в средата на декември миналата година.

На този фон Испания и Нидерландия готвят позиционирането на военни изтребители на наша територия. Испания изпрати военни кораби да се присъединят към военноморските сили на НАТО в Средиземно и Черно море.

Правителство в Мадрид обсъжда изпращането на изтребители у нас.

"Обмисляме и възможността за изпращане на самолети в България. Такива, каквито има в Испания и в Литва. Трябва обаче да се каже, че участието на Испания, подобно на това на НАТО и неговите членове, е от години, но при всички случаи трябва да се търси дипломатичен подход и да има деескалация на напрежението", каза испанският министър на отбраната Маргарита Роблес.

Според испански медии става дума за изтегляне напред във времето на испанското участие в постоянните военноморски групи на Алианса, както и за изпращане на самолети "Eurofighter" в България до края на февруари.

Става дума за мисия - наблюдение на въздушното пространство на съюзник заради полетите на руски самолети, които летят в зоната на отговорност без да се идентифицират.

Нидерландия също се готви да изпрати два изтребителя F-35 у нас. Те също ще се включат в мисията по охрана на небето на НАТО.

България все още разполага само със старите съветски изтребители МиГ 29 и е силно затруднена да контролира въздушното пространство, предвид и продължаващите руски провокации над Черно море.

Преди ден българският военен министър Стефан Янев каза, че в момента се разглеждат три сценария за действие, ако стане война в Украйна с оглед на напрежението с Русия.

Според него българската армия може да реагира адекватно на такъв тип конфликти в близост до българските граници.

Президентът на Румъния Клаус Йоханис вече обяви, че страната му е готова да приеме на своя територия както допълнителни американски военни части, така и френски военен контингент за евентуално укрепване на отбранителните позиции на НАТО.

Така Йоханис приветства изявление на френския президент Еманюел Макрон, че Франция е готова да участва в усилването на военната готовност на източния фланг на алианса при руско нахлуване в Украйна.

Румъния и сега реагира остро и отхвърли като неуместни и лишени от всякакво основание изявленията на министерството на външните работи на Руската федерация за военното присъствие по Източния фланг на НАТО.

"Министерството на външните работи на Румъния напомня, че присъствието на НАТО в съюзническите държави е строго отбранителна реакция на все по-агресивното поведение на Руската федерация в Източното съседство, най-вече след 2014 г., когато украинската територия Крим бе незаконно окупирана от Русия. Това поведение продължава да се засилва сега, въпреки опитите на НАТО да се ангажира в конструктивен диалог", отбелязва румънското МВнР.

България и Румъния, които се присъединиха към НАТО през 2004 г., в момента имат споразумения за разполагане на около 6000 американски военнослужещи на техните територии на ротационен принцип.

За разлика от румънските управляващи България остава много предпазлива за засилване на военното присъствие на НАТО у нас. Президентът Румен Радев и военният министър Янев вече се изказаха срещу подобно развитие на този етап.

Премиерът Кирил Петков не възприе тези мнения, но и правителството засега не е излязло с официална позиция.

Освен за изтегляне на натовските сили от България и Румъния, Русия настоя НАТО да гарантира, че няма да създава никакви нови военни бази в бивши държави от съветския блок, както и че няма да приема нови членове, включително Украйна.

В изявлението си от петък руското външно министерство обвини генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че упражнява груб натиск върху Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО при заплаха от евентуална руска инвазия в Украйна.

mediapool.bg