България | Пет, 19 Апр 2024г. 20:45ч. | 2 май ще е неучебен в цялата страна
Въпреки обещаното 10-процентното увеличение в цените на клиничните пътеки има опасност най-малко 300 млн. лева от тазгодишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да останат неусвоени на фона на Covid-кризата, която намали драстично притока на пациенти и съответно приходите на болниците. За това предупредиха в петък няколко болнични асоциации, които излязоха с предложения, които да залегнат в предстоящия анекс към рамковия договор между Лекарския съюз и НЗОК и да смекчат финансовия удар за болниците. Предложенията идват от Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници в България, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и Българската болнична асоциация.
Миналата седмица новият здравен министър проф. Костадин Ангелов съобщи, че със 126 млн. лв. икономии и средства от резерва на НЗОК ще бъдат увеличени клиничните пътеки средно с 10%. Идеята е силно недофинансираните пътеки да получат по-голямо увеличение, а останалите – по-малко. Ръстът в цените на пътеките ще увеличи приходите в над 350 лечебни заведения – държавни, общински и частни.
Според болничните сдружения обаче само ръстът на пътеките няма да е достатъчен, за да преодолеят финансовите трудности. Причината е, че за първите 6 месеца НЗОК е изплатила на болниците с близо 200 милиона лева по-малко от планираните в бюджета ѝ поради намалената им дейност. А прогнозата им е, че в края на годината ще останат неусвоени не по-малко от 300 млн. лева от парите за лечебните заведения.
"Нормалната работа на болниците е силно ограничена и затруднена, а в същото време е усложнена и оскъпена. Повечето от тях продължават да отчитат по-малко дейност, а правят повече извънредни разходи", казват болничните сдружения.
Тази тенденция до края на годината ще се запази, а при определени обстоятелства може и да се задълбочи, смятат те.
За да се гарантира финансовата устойчивост и готовността на болниците за реакция при евентуалното взривоопасно разрастване на епидемията и за да продължат да се грижат пълноценно за опазване здравето и живота на гражданите болниците настояват в анекса към Националния рамков договор да се включат допълнителни мерки, сред които: наред с цените на пътеките да бъдат увеличени и месечните им бюджети; да се удължи срокът в който могат да прехвърлят икономии от бюджетите си до края на ноември; да им се изплати надлимитната дейност и др.
Болниците искат и увеличение на бюджетите, освен на пътеките
"Увеличението на обемите на болниците за последните четири месеца чрез добавяне на направените от тях икономии в следващи месеци решава само привидно проблема с неусвоените средства в болничната медицинска помощ. Ако при сега установените цени болниците не са могли да достигнат предоставените им обеми през първите 7 месеца на годината, няма как да се очаква, че ще ги достигнат през оставащите 5 месеца и то при очерталия се траен отлив на пациенти поради страх от заразяване", казват болниците.
Болниците искат новите цени на пътеките да влязат в сила със задна дата – 1.8.2020 година. "По този начин освен, че ще се постигне целта за по-справедливо и по-ефективно разходване на средствата през 2020 година, ще се реши и въпроса с неусовените през тази година пари от бюджета на НЗОК. Увеличението на цените на КП от 1 август ще даде възможност на болничните мениджъри да увеличат работните заплати на медицинския и немедицински персонал и да покрият част от извънредните разходи, направени по време на епидемията", посочват болниците.
"Предлагаме също така реципрочно на увеличението на цените на клиничните пътеки, клиничните процедури и амбулаторните процедури, да бъдат увеличени месечните бюджети на лечебните заведения за болнична помощ за месеците до края на годината. В противен случай при увеличените единични цени на медицинските дейности в болничната помощ, бюджетите ще бъдат изпълнявани по-бързо, болниците няма да могат да отговорят на евентуалното нараснало търсене на медицинска помощ в този период и заложените в разчетите към анекса обеми няма да бъдат достигнати", посочват сдруженията. Това може да доведе до неусвоени средства от порядъка на няколко стотин милиона лева, което на фона на финансовия дефицит на болниците вследствие на намалена сега дейност, може да се окаже фатално за съществуването на системата на болничната помощ в нейната цялост.
Отсрочка за усвояване на икономиите
Болниците настояват също в рамките на общия размер на бюджетите на болниците, икономиите на средства, направени през месеците след въвеждане на епидемичната обстановка, да могат да бъдат прехвърляни до края на месец ноември, а не до края на август.
"Почти всички лечебни заведения в страната не можаха да достигнат определените им месечни бюджети първоначално поради обявеното извънредно положение, въведената забрана за извършване на планови медицински дейности, ограниченията за придвижване и др., а днес – поради трайно установилият се у пациентите страх от посещение на болниците, поради опасност от заразяване. Това доведе до икономия на значителни средства в края на всеки един от последните пет месеца и до натрупването в месечните им бюджети от м. април насам на значителни, в някои случаи неусвоими от болниците бюджети", аргументират се те.
Въпреки че през последния месец е налице известно увеличение на броя на пациентите, търсещи медицинска помощ, той все още не е достигнал обичайните си нива и надали в оставащите летни месеци ще ги достигне, затова искат отсрочка за прехвърлянето на икономиите до края на ноември.
Изплащане на 150 млн. лева надлимитна дейност от предишни години
Болниците настояват да им се изплати т. нар. "надлимитна дейност", изработена от болниците от 2015г. насам, с част от спестените по време на Covid-кризата средства в бюджета на НЗОК.
"Проблемът с неразплатената "надлимитна" дейност, който вече пета година не можа да намери решение по пътя на преговорите, започва да намира разрешаване по пътя на съдебния спор. В последните месеци съдилищата по места и ВКС трайно излизат с решения в полза на болниците по техните
дела за надлимитната дейност. При така очерталата се тенденция в най-скоро време НЗОК ще се наложи да изплаща десетки милиони левове главници и разходи за лихви и разноски, приближаващи 50% от размера на главницата по делата за надлимитна дейност от 2015г", казват болниците.
Общият размер на неразплатената надлимитна дейност от 2015г. до днес е над 150 милиона лева, а при евентуално изплащане на лихви и разноски ще надхвърли 250 милиона лева. Това сериозно би застрашило всеки годишен бюджет на НЗОК и особено този за 2021г., когато се очаква вече да са излезли повечето окончателни решения на съда в полза на болниците.
"В условията на сериозно недофинансиране на болниците поради липса на дейност, вземането на решение за изплащане на надлимитната дейност сериозно ще подпомогне финансовото им състояние, ще разреши един дългогодишен спор, ще спести значителни средства от бюджета на НЗОК по изплащането на бъдещи лихви и разноски, ще внесе спокойствие в системата и най-вече – ще гарантира устойчивостта и предвидимостта на бюджет 2021", настояват болниците.
Пандемията е вдигнала разходите с 16%
В същото време болниците са принудени да правят значими допълнителни финансови разходи за предпазни средства и дезинфектанти, допълнително оборудване и консумативи, които са средно с 15.8% над обичайните преди пандемията. "Пандемията Covid -19 даде пореден тласък нагоре на и без това непрекъснато повишаващите се цени на медикаменти, медицински консумативи и изделия. За последните 10 години ръстът в цените е между 40% и 70%. Разходите ни през последните 4.5 месеца се увеличиха, остават и ще останат увеличени и в обозримото бъдеще", допълват болниците.
"Ежегодното увеличение на осигурителните прагове, стремежът да запазим лекарите и медицинските сестри чрез финансово стимулиране като предотвратим емиграцията, както и въведените с НРД 2020 нови механизми за формиране на работните заплати на медиците, също доведоха, водят и сега до значимо увеличение и на разходите за възнаграждения, които за последните 10 години са нараснали над два пъти", посочват те.
В същото време, въпреки че са били на първа линия в борбата с коронавируса, болниците не са получили необходимата финансова подкрепа, смятат сдруженията. Изплатените субсидии като компенсация за неблагоприятни условия на работа през последните пет месеца се равняват на 17% от дейността на болнниците и покриват не повече от 30% от разходите им за възнаграждения. За сравнение те посочват¸ че всички търговски дружества извън здравната система, които спряха изцяло работа, имаха право на безвъзмездна помощ от правителството в размер на 60% от разходите им за възнаграждения.
mediapool.bg
