Кламер БГ - Новини: Болниците са крупен възложител на обществени поръчки, но и нарушител

Болниците са крупен възложител на обществени поръчки, но и нарушител

България

|
Четв, 27 Ян 2022г. 18:06ч.
Болниците са крупен възложител на обществени поръчки, но и нарушител

Болниците са крупен възложител на обществени поръчки, но и нарушител

Държавните и общински болници са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната по стойност на сключените от тях договори. Всяка година те преразпределят през обществени поръчки към доставчици на апаратура, лекарства, храна и различни услуги ресурс в размер на стотици милиони левове. По тази причина обществените поръчки на лечебните заведения имат значителен корупционен потенциал.

Корупционният риск при обществените поръчки на лечебните заведения е съсредоточен в няколко проблемни практики, които могат да се категоризират в две основни направления: заобикаляне на ЗОП и непровеждането на обществени поръчки, както и залагането на дискриминационни (нагласени) условия в обществените поръчки в полза на конкретен кандидат.

Това са част от изводите от секторен анализ "Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба" на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Проучването обхваща данни, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от различни институции, пряко ангажирани с контрола върху публичните ресурси в здравеопазването: Министерството на здравеопазването, Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителна агенция "Медицински надзор", както и анализ на практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и статистика на Агенцията за обществени поръчки в периода от октомври 2018 г. до юни 2019 г. и от октомври 2020 г. до юни 2021 г.

Болниците – един от най-големите възложители на обществени поръчки

По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) към 25 ноември 2021 г. 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори. Към същата дата възложените през годината само от тези лечебни заведения поръчки възлизат на обща стойност над 320 млн. лв.

Стойността на отделни обществени поръчки на попадащи в топ 100 държавни болници варира от 56.4 млн. лв. ("Свети Иван Рилски") до малко под 10 млн. лв. (Комплексен онкологичен център Бургас). Високите стойности на възложените от тези болници обществени поръчки се обуславят от естеството на работата им. Видно е, че сред тях преобладават такива, които зареждат скъпоструващи лекарствени продукти и медицински изделия. Тези данни разкрива мащабите на управлявания от държавните болници финансов ресурс: снабдяването на болница като "Пирогов" или ВМА, например, е съизмеримо с обществените поръчки в системата на МВР и градове като Бургас, Плевен, Стара Загора.

Залагането на дискриминационни изисквания в условията на поръчките или неравното третиране на участниците са най-честите нарушения на лечебните заведения. Наблюдават се различни примери за дискриминация, които могат да варират от директно ползване от възложителя на спецификацията на точно определен кандидат; през залагане на изискване за конкретни търговски марки стоки и изделия, до фиксиране на конкретен брой персонал или машини, с които изпълнителят следва да разполага. Форми на дискриминация са още: отстраняване на участник за непълноти в представената документация, без обаче да се посочва какви са непълнотите или неравно третиране на участници със сходни оферти.

Не е задължително залагането на тесни изисквания в процедурата да е корупционна практика. В определени случаи е възможно възложителите да преследват легитимни цели със залагането на по-специфични изисквания към дадени изделия, консумативи, апаратура или услуги с цел набавяне на по-качествени стоки и услуги, необходими за обезпечаването на медицинската дейност на лечебното заведение и с оглед осигуряване на безопасно и качествено медицинско обслужване на пациентите. При всички случаи, обаче, подобни "тесни" изисквания в условията на поръчките следва да са сигнална лампа и да се осъществява последващ контрол относно тяхната целесъобразност.

Проблемни практики

Някои от примерите за залагането на дискриминационни условия в поръчките, констатирани от контролни органи, са:

Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) използва техническата спецификация в обществена поръчка за доставка на медицинска апаратура, която е идентична с техническата спецификация на единственият подал оферта участник "Ай Ви Ди България" ООД по отношение на всички параметри на апарата. (установено от проверка на МЗ);

В обществена поръчка за доставка на храна за нуждите на СБАЛББ Габрово има изискване в техническата спецификация за точната марка на два от хранителните продукти (кренвирши "Градус" и наденица "Бони"), както и изискване участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което стеснява кръга на участниците и ограничава конкуренцията. (установено от проверка на МЗ);

Точна марка, но на врати ("Дорма") е упомената и в обществена поръчка на УМБАЛ "Света Анна"-София (установено от АДФИ).

Друга дискриминационна практика, открита при проверката в "Александровска", е поставянето на конкретни изисквания към броя на лицата, с които трябва да разполага участникът, тяхната компетентност, брой на автомобилите, машините и др. В някои процедури е конкретизиран дори и броят на кухненските работници, броят на шофьорите и т.н. (установено от проверка на МЗ)

Пример за дискриминация е и когато двама участници в поръчката декларират сходни обстоятелства, а възложителят ги третира по различен начин и отстранява неправомерно единия, какъвто случай е установен в МБАЛ "Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана. (установено от КЗК) – В два случая КЗК отменя като незаконосъобразни обществени поръчки заради недопустими корекции в цените на офертите на един от кандидатите, с което той получава предимство в хода на процедурата. Първият е във Втора "МБАЛ-София" ЕАД, където става въпрос за доставка на болнична храна, а вторият в МБАЛ-Асеновград, където поръчката е за медицински консумативи

Пример за системно заобикаляне на ЗОП е МБАЛ "Д-р Иван Селимински-Сливен" АД , където при вътрешен одит на МЗ е установено, че лечебното заведение е възлагало директно договори за покупка и сервизна поддръжка на апаратура, строително-монтажни работи и др., въпреки че стойността им е надвишавала определените в закона прагове, над които следва да се проведат обществени поръчки.

Изводи и препоръки

Направеният анализ ясно показва наличието на проблемни практики при възлагането на обществени поръчки от болниците, които крият корупционен риск и следва да са обект на завишен контрол на страна на проверяващите органи. Въпреки това, честната и прозрачна състезателна процедура за обществени поръчки остава основният механизъм за постигането на оптимални цени и условия при осигуряването на необходимите стоки и услуги. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на МЗ към все по-широк кръг от лекарства, медицински изделия и др.

Събраната по реда на ЗДОИ и чрез допълнителни проучвания информация ясно показва, че част от проверките в болниците се извършват проформа и не идентифицират нарушения. В последствие обаче, те биват засичани при смяна в ръководството на дадена структура, на политическата конюнктура или при проверка на друг контролен орган. В тази връзка е препоръчително да се помисли за мултиинституционален подход при проверките в лечебните заведения относно провеждането на обществените поръчки. Такъв подход би свел субективния елемент до минимум и увеличил ефективността на проверките, които няма да зависят само от конкретната политическа обстановка и/или ръководство. Може да бъде създаден наръчник за добро поведение, съобразен със спецификите на лечебните заведения като възложители на обществени поръчки, който да ги улесни и да им помогне да се придържат към добри практики, респективно към установени стандарти при изготвянето на конкретната обществена поръчка.

mediapool.bg