България | Пет, 19 Апр 2024г. 20:45ч. | 2 май ще е неучебен в цялата страна
Новата формула за изчисление на минималната работна заплата противоречи на евродирективи и начинът, по който е заложено сега в Кодекса на труда. Това пишат до еврокомисаря по работните места и социалната политика Никола Шмит от асоциацията на големите работодателски организации - Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Според приетите от парламента на 1 февруари поправки Министерският съвет ще определя ежегодно минималната работна заплата за страната "в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година". Заплатата за съответната година обаче не може да е по-ниска от определената за предходната година.
Според работодателите това противоречи на евроизискванията, защото процедурата за определяне на минималната заплата трябва да се основава на национални критерии, а такива не са обсъдени със социалните партньори и се използва неправилно препоръка на евродирективата за референтни стойности. липсват. Те смятат също така, че се създават ненужни финансови ограничения пред създаването и развитието на малки и средни предприятия.
Бизнес организациите посочват, че регламентираният механизъм сравнява минимална заплата с брутна средна заплата, а не нетна с нетна или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен неадекватно, тъй като в България има остатък от плановата държавна икономика, административно въведени задължителни начисления за прослужено време, които в другите страни се определят с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в съответствие с техните възможности.
"Тревожен сигнал представляват и друга част от мотивите на приетият законопроект, а именно, че Директивата изисква държавите-членки да изготвят национални планове за действие на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80 %. Според вносителите (на поправките) "в България колективното трудово договаряне е значително под 80 %, което означава, че трябва да се търсят начини (вкл. и законови) да се увеличи обхватът му". Доколкото обсъжданият законопроект беше приет в последния работен ден на 48 то Народно събрание, имаме сериозни опасения, че при сформиране на новото Народно събрание е възможно да бъдат внесени законодателни предложения, които отново да елиминират основни принципи на социалния диалог", изразяват притеснението си работодателите.
Те искат от комисар Шмид службите на Европейската комисия да инициират разговори с представители на българската държава и да им разяснят целите и духа на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз. Заявяват също така, че ще депозират жалба относно нарушение на правото на ЕС от страна на държава членка и силно се надяват Еврокомисията да предприеме официални действия, насочени към привеждане на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС.
mediapool.bg
