Бизнесът: “Хитреците“ с фалшивите болнични крадат 200 млн. лв. от колегите си и НОИ

Скатаването от работа чрез фалшиви болнични е най-масовата безнаказана кражба в страната, която годишно ощетява колегите на недобросъвестните служители и НОИ с общо 200 млн. лева лева и коства 1 млрд. лева по-малко БВП. Такива изчисления представиха в петък от Асоциацията на индустриалния капитал на кръгла маса по проблема с фалшивите болнични. От години бизнесът настоява за преразглеждането на въведената преди 10 години антикризисна мярка, при която първите три дни от болничния се плащат от работодателя в размер на 70% от осигурителния доход, а след това НОИ започва да плаща 80% от дохода.

Тази година АИКБ излезе с кардиналното предложение първите три от болничния изобщо да не се плащат, за да се дисциплинират работниците. Социалният министър Бисер Петков обаче коментира в петък, че подобна мярка е твърде крайна и непропорционална на съществуващия проблем с болничните. По думите му държавата е отворена да дискутира промени в политиката за болничните, но не се ангажира дали ще бъдат предложени конкретни мерки с проектобюджета за 2020 година.

Сред дискутираните възможности са НОИ да поеме и първите три дни, с което обаче бюджетът на осигурителния фонд ще се натовари с допълнителни 200 млн. лева годишно.

Друг вариант е да се намали броят на дните болнични, които личният лекар може да дава годишно, както и да се фиксира лимит на броя дни, които работодателите плащат годишно.

Българите отсъстват от работа с болнични по 9-10 дни годишно

Изчисленията на АИКБ сочат, че средно българинът отсъства по 9-10 дни от работа поради болест, докато в съседна Турция – по 2-3 дни.

През миналата година са издадени над 2.7 млн. болнични листа, което е два пъти повече спрямо 2012 година, когато по необясними причини са били рекордно малко - 1.3 млн. при почти еднакъв брой наети – около 2.2 млн. души.

Реално обаче в момента броят на болничните листове се връща към нивата отпреди кризата, когато също са били по 2.6-2.7 млн. Социалният министър Бисер Петков направи забележката, че би било по-коректно да се гледа броят осигурени, а не броят наети, тъй като въпросът с некоректните болнични стои и в държавната администрация, а не само в реалния сектор.

Обезщетенията за болничните също растат в последните години, което се дължи и на увеличението на осигурителния доход, като за миналата година достигат 549.2 млн. лева. Броят преболедувани дни също расте – от 8.8 млн. през 2012 до 17 млн. през миналата, но отново броят им се връща към нивата от 2008 година. Половината от общия брой болнични са в няколко по-големи областни града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград.

Реално анализ на какво се дължат резките промени в поведението на хората през годините няма.

“Най-масовата безнаказана кражба“

“Това е най-масовата, безнаказана кражба в страната. Тя има изключително вредни последствия и те не са само икономически. Ако приемем, че всеки четвърти болничен лист е на здрав човек, макар че по-вероятно всеки трети е на здрав човек, то тогава ще излезе, че тези измамници всъщност крадат годишно по 50 млн. лева от колегите си, по 150 млн. лева от НОИ и което е не по-малко страшно – пропускат да изработят 1 млрд. лева БВП. Срещу този 1 млрд. лева неизработени стоят 350-400 млн. лева по-малко приходи в бюджета“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев.

“Щетите не са само икономически, те са и морални, защото сега съществуващата система насърчава безнаказаната кражба, т.е. хитреците даже не се и срамуват да се снимат и постнат във Фейсбук как прекарват приятно времето на плажа докато техните колеги изработват възнаграждението през това време“, заяви той.

За какво се взимат фиктивни болнични?

Опитът на различни работодатели показва, че ползването на болнични се увеличава покрай почивните дни, а също и заради сезонна работа като беритба на череши, дини и др.

По-малко хора ползват болнични, за да работят друга работа. Честа практика е и ползването на болнични по време на предизвестие за напускане.

Възможните промени

По време на дискусията бяха предложени и коментирани различни решения на проблема с фалшивите болнични.

Идеята на АИКБ първите три дни да не се плащат изобщо не среща подкрепа от държавата в лицето на социалния министър.

“За мен предложението да не се плащат първите три дни е крайно и непропорционално на съществуващия проблем и може би социално неприемливо“, каза министър Петков. Той припомни, че опити за намиране на решения вече бяха направени в предходни години. Преди две години с проектобюджета на НОИ беше предложено работодателите да плащат 50% вместо 70% от осигурителния доход през първите три дни на болничния, но мярката срещна остър отпор и породи социално напрежение, поради което беше оттеглена. Затова сега държавата подхожда предпазливо и не смята да се изхвърля с толкова резки промени.

Друг вариант е първите три дни да се поемат от НОИ, но това би натоварило бюджета на държавното обществено осигуряване с по около 200 млн. лева годишно и управителят на НОИ Ивайло Иванов се обяви против него. Васил Велев лансира и компромисен вариант, при който първите два дни да не се плащат изобщо, следващите два да се плащат от работодателите, а НОИ да започне да плаща от петия ден, което ще разтовари бюджета на осигурителния фонд.

Социалният министър заяви, че предложение, което не е ново, но може да се помисли е дали да се намали периодът, за който личните лекари могат да издават един болничен лист. Сега те могат да издават до 14 дни непрекъснат болничен и общо 40 за годината, а в миналото е имало период непрекъснатият болничен да е до 7 дни.

Би могло да се помисли и за ограничения в броя дни, които работодателите да изплащат годишно – например 15 дни, което представлява лимит от 5 болнични листа годишно.

Петков съобщи, че данните за последните 8 месеца показват стабилизиране и няма осезаем ръст на болничните.

Председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов (ДПС) коментира, че според него въпросът със злоупотребите се преескпонира. “Злоупотребите се доказват в съда, а не на кръгли маси. Дали има връзка между това, че България е на първо място в ЕС по обща смъртност? Коефициентът на обща смъртност за България е 15.4 промила, докато средно за ЕС е около 10 промила“, посочи той . Освен това той коментира, че е трудно да се установи дали един болничен е издаден на здрав човек, тъй като понякога и за самите е лекари е трудно да преценят състоянието.

Обвиненията, че масово издават фалшиви болнични бяха отхвърлени и от Сдружението на общопрактикуващите лекари преди дни, а зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова призова да не се демонизира цялото лекарско съсловие.

mediapool.bg