Приватизацията на НСО

Явлението "национална служба за охрана" (НСО), което като сапунен сериал не престава да предлага периодични емоции на широката публика, лъсна с нов епизод. Политическите сценаристи и режисьори този път уцелиха точното заглавие: "Приватизацията на НСО".

Щеше да бъде наистина забавно и иронично, ако за пореден път не се бяха потвърдили обществените подозрения за злоупотреба с власт и обществени ресурси за лични цели. И тук въпросът не опира просто до "скъпите таксита на властта", както галено ги нарича министърът на финансите, който невъзмутимо продължава да ги плаща с парите от нашия джоб. Става дума за едно много по-опасно явление, което в държавата на едноличната власт продължава да ерозира устоите на националната сигурност и доверието на гражданите в нея.

За първи път, благодарение на проявената най-после смелост от страна на Президента, лидерът на ДПС официално потвърди, че "на НСО от години наред предоставяме коли и техника“ за охраната на господата Доган и Пеевски. Самият факт, че това признание дойде извън държавната власт и не бе опровергано от лидера Борисов е многозначителен. Защото за пореден път потвърждава, че самото НСО е "държава в държавата", зачената от една порочна смес от ненаситния апетит на властимащите към привилегии и облаги, от една страна, и от друга - от стремежа на една безконтролна специална служба към власт и влияние.

Чест прави на ДПС, че има силата да си признае алъш-вериша с тази специална, държавна служба. Това признание повдига редица принципни въпроси.

Първата група въпроси касаят законността. На какво законово основание е ставал този алъш-вериш? Кой е санкционирал и години наред е ползвал тези "помощи", имало ли е други подобни случаи и за какви суми става въпрос? Кой е определял и организирал използването на тези материални средства и интеграцията им в ресурсите на НСО за охраната на въпросните лица? Кой пише и пренаписва Правилника за работа на НСО и пред кого носи отговорност за това? На тези и други подобни въпроси би могла да отговори като начало една пълна ревизия на НСО, която само се обещава, но по закон нямало кой да разпореди. А нима всички тези въпроси не са основание за самосезиране на прокуратурата? Или тя отново ще си премълчи, както в случая с уволнението за закононарушения на бившия началник на НСО Ангел Антонов, който за наказание бе заточен като генерален консул на Р България чак в Санкт Петербург? И не е ли причината за мълчанието в това, че НСО охранява и "застрашената" прокуратура, на която не й стига собствената й "Охрана на съдебната власт"?

Признанието на ДПС за "специалните" им отношения с НСО извади на бял свят и други "обществени тайни". В частност това, че охраната на господата Доган и Пеевски от НСО е поръчана от МВР и ДАНС, два органа на изпълнителната власт, на директно подчинение на лидера Борисов. Че охраната била заради продължаващи заплахи срещу двете лица вече години наред, може би десетилетие и повече. И най-важното - че и МВР и ДАНС ясно са идентифицирали тези заплахи, техния характер и произход.

Обществеността не може да не се съгласи с бивши началници на НСО, които питат щом като заплахите са известни вече години наред защо не се премахнат, вместо да се пилеят пари за специална охрана? Или тази заплаха просто е измислена?

Но гражданите, държани в неведение, включително от избраните от самите тях представители в Парламента, отиват и по далеч и питат: а не са ли констатираните заплахи породени от бизнесите на двете лица. Защото, както й е официално съобщено (на обществеността), през годините, когато са били охранявани от държавата, за господата Доган и Пеевски основно занимание са били техните бизнес начинания. От които те рязко са забогатели. Законно, разбира се, в което няма нищо лошо.

Така стигаме до втората група принципни въпроси, свързани с обществения морал, с който явлението НСО е в неизбежен и непреодолим сблъсък.

И без да е чела секретните документи на МВР и ДАНС за охраната на господата Доган и Пеевски, обществеността е убедена, че тези двама съграждани са натрупали значително имане под крилото на държавните протекции и за сметка на цялото българско общество. Без това да омаловажава иначе значителната роля, която Ахмед Доган като лидер на ДПС е имал в началото на политическия преход в България.

Днес на обществеността й се казва, че с така натрупаното имане ДПС е вече готово да си купи официално държавната сигурност. Тоест да си купи НСО, защото, видите ли, за разлика от частните гардове, можело "да вади пищови по кръстовищата". И че е готово да внесе законодателни промени, така че фактическата приватизация на НСО да стане и законна. Както разбираме, лидерът Борисов е съгласен с това предложение и го подкрепя. Не само това, той вече предлага и конкретни текстове. И тъй като на него НСО не му трябвало, защото сам си кара "жипката", не му трябвало и на президента, защото си кара велосипеда, не им трябвало и на Нинова, Каракачанов и Симеонов, излиза, че НСО му трябва само на ДПС, което освен всичко останало е готово и да си го купи. При така описаното съгласие на фактически управляващата политическа коалиция остава само лидерът Борисов да обясни на гражданите с какво предстоящата приватизация на НСО от ДПС са различава от приватизацията на ТЕЦ "Варна" и как всичко това се вписва в неговите новогодишни думи, че "моралните стандарти ще продължат да са водещи в отношенията ни с гражданите".

Самозабравилата са власт, колкото и да се окопава, когато изчерпа общественото доверие и подкрепа, в един момент рухва. Когато тази власт е еднолична става още по-уязвима от сложните и динамични взаимодействия между черти на характера, психологията на индивида, външни зависимости и редица други фактори. Това е по-скоро в полето на социалната антропология, на психологията, на социологията, политологията и други дисциплини на общественото познание.

Когато обаче става въпрос за властовите инструменти на националната сигурност, каквито са и специалните служби като структури на държавата, то те са непреходни и демократичните общества полагат особени грижи за тяхното функциониране за защита на обществения интерес.

Така стигаме до третата група принципни въпроси, свързани с несъвместимостта на българската НСО с принципите на демократичната държава. Именно българската, защото всякакви аналогии с охраната на ръководителите на други държави, от които зависи съдбата на света, са смехотворни. Именно българската, защото носи недъзите по рождение, създадена в ранните следвоенни години в България от съветските тайни служби по съветски образец, носеща същото съветско име УБО, предназначена да охранява, настанява, храни, облича, забавлява и вози партийния елит, раздул се към края на 80-те години до хиляди. Вече 30 години се доказва, че тези недъзи са неизлечими, а онези, политическите лидери и народните представители, които носят отговорността за съществуването на НСО, не само с готовност се възползват от неговите облаги, но и узаконяват собствените си привилегии.

Същите хора, които сме избрали и назначили да ни служат, с подигравателно самодоволство си гласуваха своя закон за НСО преди няколко години. Същите хора съвсем съзнателно оставиха тази служба в "мракa" без контрол, за да стигнем днес до там премиер и президент да ни се обясняват как никой от тях няма власт върху тази специална служба.

Същите хора днес арогантно ни обясняват защо НСО трябвало да се приватизира.

Несъвместимостта на българското НСО с демократичната държава се проявява при всеки повод. При всеки волен или неволен инцидент, при всеки допир на службата с обикновените хора. При простото сравнение на числеността на тази служба с останалите държавни органи на националната сигурност. 1200 за сигурността на 3-ма. При бюджет десетократно по-голям от бюджета на специалните полицейски сили, които трябва да борят истинските терористи и бандити. Една военизирана служба, но извън армията. За да се прикрива липсата на демократичен контрол зад паравана на псевдо-военни правила. За да се получават заплати и придобивки много по-високи от тези за войника на границата, или полицая на улицата. Една военизирана служба с офицери, които никога не са обличали униформа и се използват като портиери, шофьори и камериерки, вместо да командват подразделения на армията, пряко ангажирани с отбраната на страната. Вместо да попълнят редовете на полицията и органите за вътрешен ред, от които всички ние така се нуждаем. Нали беше "във всяко село…".

За това, че НСО в този си вид няма място в съвременната архитектура на националната сигурност на България има неизброими аргументи, илюстрирани с още повече пикантни и нелицеприятни истории. Важни са обаче решенията на проблема. И няма никакво друго решение освен един принципно нов подход към българското НСО. То просто повече не трябва да съществува в този си вид и трябва да бъде разформировано.

Трансформацията на НСО ще бъде много проста. Първо, личният състав, притежаващ наистина специални умения, се прехвърля към специалните сили на полицията или жандармерията. Малка част от тях, на ротационен принцип, охраняват държавния глава и министър-председателя в пълния обем от дейности. Този специален контингент не само има достъп до всички ресурси на националната сигурност, но и е на специален ред в бюджета на МВР. Във всички останали случаи, включително важни, но епизодични държавни и международни прояви се използват съответните сили на органите за вътрешен ред, а в екстремните случаи възможно и специалните сили на армията. Второ, служителите, които имат спомагателни и обслужващи функции и които преминат през съответната атестация, преминават към щата и бюджета съответно на президентството, на правителството и на народното събрание. Трето, материалната база, в т.ч. автомобили и пр., се свежда до едни прилични за държава като България размери и също се зачислява към съответните стопански структури на президентство, министерски съвет и парламент, в рамките на техните съответни бюджети. Излишното се освобождава. Всички технически и организационни въпроси около трансформацията на НСО мога да бъдат регламентирани в преходните и заключителни разпоредби на един Закон за прекратяване на НСО.

Българското общество очаква от избраните и назначени от него ръководители не по-нататъшна приватизация на българското НСО, а неговото окончателно оставяне в историята.

*Бойко Ноев е бивш министър на отбраната.

mediapool.bg