Кламер БГ - Новини: Няма опасност за фиксирания курс

Няма опасност за фиксирания курс

Анализи и Коментари

|
Пон, 27 Ян 2020г. 14:14ч.
Няма опасност за фиксирания курс

На 23 януари председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова е внесла предложение за промяна на чл. 29 от Закона за БНБ**, с което за първи път след въвеждане на фиксирания курс на лева към германската марка и впоследствие

- еврото ще се промени законовата разпоредба за курса. Според новия текст от датата на участие на България в чакалнята за еврото - ERM II, официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения. Така, на практика се създава теоретичен риск други държави да могат да искат промяна на курса на лева. Министерството на финансите и БНБ твърдят, че новият текст е задължителен за членството в ERMII и еврозоната и че поддържат ангажимента си България да влезе в ERMII и еврозоната със сегашния курс - 1.95583 лева за едно евро.

Според мен няма опасност за фиксирания курс на лева и мисля, че мандатът и на централната банка, и на българското правителство е ясен. Той е ясен още отпреди България да стане член на ЕС и е препотвърждаван от всички политически партии, а и от институцията на централната банка. Националният интерес и позицията на България е, че трябва да влезе в този механизъм (чакалнята за еврото - ERM II, б. р.) при този фиксиран курс на лева.

Никой няма интерес да променя правилата на валутния борд и курса на лева.

Това, което е важно, е, че националният интерес на цялото общество, и това се потвърждава близо 23 години, е да запазим и съхраним една от най-важните реформи, които са направени в последните 30 години. Това е добре работеща реформа и промяна, която фундаментално промени правилата на играта в страната и за финансовия сектор, и за домакинствата и сигурността на техните спестявания, както и за предвидимостта на цените. Няма индикации, че някой иска да променя нещо, което работи, и то работи добре.

Основното напрежение идва най-вече от факта, че промените са внесени тихомълком вместо, както е редно – с отделен законопроект на Министерски съвет. Липсата на обсъждане създаде усещането, че с промените се прави нещо тайно от обществото.

Както се вижда в българската демокрация, все пак хората следят какво прави Народното събрание и веднага има обществен дебат.

Според мен всичко се корени във факта, че България е единствената страна, която си е записала курса на валутата в националното законодателство, а същевременно процедурата за присъединяване на съответната валута към валутно-обменния механизъм ERM II е създадена още през 1997 година, когато дори в България още не беше създаден валутният борд и перспективите за членство изглеждаха по-скоро в някакво далечно бъдеще.

Тогава е решено, че валутата се присъединява по курс, който се договаря съвместно от правителствата на страните-членки и Европейската централна банка, съответно, разбира се и правителството на съответната страна, която присъединява валутата си и нейната централна банка. Понеже е такава процедурата, трябва да има възможност за преговори. Това, което и БНБ, и поредица правителства са заявявали, е, че те възнамеряват да отидат на тези преговори с ясен мандат за запазване на съществуващия механизъм на паричния съвет (валутен борд, б. р.) при съществуващия и действащ валутен курс. В писмото, изпратено 2018 г., е изписано, че българското правителство и БНБ възнамеряват да кандидатстват и да стартират този процес при запазване на съществуващия режим на паричния, съвет. Това се е случило и в Естония и Литва, които имат валутен борд, създаден със закон.

Ключово за България ще бъде да убеди страните от еврозоната, Дания и Европейската централна банка, че е готова за членство и че страната ни е устойчива в макроикономически план. А ако не успее да го направи, то по-добре би било да преосмислим готовността си за крачки в тази посока.

Има процедури, които предполагат съвместно взимане на решения, и в този смисъл българската позиция е да даде ясни индикации, че това е нашият национален интерес и това е политиката на българското правителство. И второ: да убеди всички останали, че валутният борд в България функционира добре и макроикономическата картина е устойчива и запазването на курса е най-доброто решение, както това беше направено в Естония и Литва.

Ние искаме да запазим нашия валутен борд с нашия фиксиран валутен курс, но за целта трябва да убедим всички партньори в еврозоната, плюс Дания и ЕЦБ, че това наистина е подходящо и устойчиво. Ако не ги убедим, те първо няма да ни допуснат. От друга страна, ако ние не ги убедим, може би наистина не трябва да влизаме. В този смисъл, механизмът предполага съгласие. Няма как България със закон да задължи други страни и Европейската централна банка да им предпоставим и да ги поставим пред свършен факт.

Той припомни, че още от 2003 г. Европейската банка има позиция, в която ясно се посочва, че страните с действащ валутен борд не се освобождават от ангажимента си да престоят във Валутно-обменния механизъм ERM II, известен още като чакалнята на еврозоната. Второто нещо, което е казано, е, че има възможност всяка страна като едностранен ангажимент в рамките на Валутно-обменния механизъм да запази съществуващия валутен борд при съществуващия валутен курс, но това трябва да стане при взаимно съгласие. Това е ключовото и като че ли убягва на дебата в България.

Това, което можем да направим, е да представим нашата позиция. Съответно, трябва те също да бъдат убедени и да се стигне до съгласие. Това се е случило и в Литва, Естония, Латвия, която също запази валутния си курс, въпреки че там нямаха валутен борд. Имаха друг вид фиксиране на курса. Успяха в най-тежката икономическа криза за последните може би 30 години в Източна Европа на практика да запазят и без промяна да продължат.

mediapool.bg