На ръба на пропастта – и решаваща крачка напред

Четвъртък следобед, Висшият съдебен съвет. Непоносима досада.

Улицата – завардена от двете страни, в пресечките – стотици полицаи. Върху трамвайните линии е паркиран напряко камион, около него тракат генератори, отстрани – сцена, върху нея – оратори.

Не, това не е текст за Иван Гешев, това е текст за средата, която го произведе. Тя отдавна е непоносима, а хората, които я населяват, са стигнали до ръба. Още една крачка и ще паднат в пропастта. Но на никого май не му пука.

Горе в залата Гешев говори. Никак не е напрегнат, напротив. Кара си по конспекта, на важните моменти отговаря сякаш чете от в. "Телеграф": "политико-икономическо медийни групировки", "обвиняеми олигарси" и тъй нататък. Всичко е наред. В късния следобед той е отговорил на стотина въпроса и започва да се изнервя. "Да отговарям ли? Щото аз съм готов. Да почвам ли? Да отмятаме работата!", пита. И още: "Какво искате да Ви отговоря, за да сте щастлива?"

Долу на тротоара пее Лили Иванова: "Стари мой приятелю, виж децата ни колко са пораснали". Стотина души са насядали тук-там по тротоарите, някои се облягат на полицейските заграждения. Видимо уморени са, но си стоят. През песен, а понякога и по-рядко се чува оратор: "Ние ще останем, за да пазим независимостта при избора на Гешев".

Главният редактор на "Пик". Водач на протестите в защита на бъдещия главен прокурор и автор на паметни реплики от типа: "Гешев не се страхува и ние няма да се страхуваме с него", "Нека сега извикаме "Гешев", той ни чува", "Елате да празнуваме заедно".

Сутрешната емоция е отминала, защитниците на бъдещия главен прокурор са поизтощени, но упорити. Ще пазят справедливостта до последно. Него го разпитват вече 8 часа. Разни "грантови" НПО-та са писали, писали, писали въпроси, ум да ти се зайде. Бива, бива, ама чак толкова не бива.

"Въпросите целят тежка процедура, компрометирането ми като кандидат с цел да бъдат използвани по-късно пред президентската институция", казва самият кандидат.

Орлов мост е блокиран. Това е лошо и незаконно. Два милиона души страдат. Това е уличен натиск. 14-часовото крещене по микрофон под прозорците на ВСС не е. Лили Иванова, Силвия Кацарова, "Боят настана", "От кога се е, мила майно льо" на яки децибели - не са уличен натиск.

Следобед почват хора́та. Изборът на главен прокурор заприличва на селски събор. Липсват само кебапчета. И някой евродепутат в престилка чевръсто да ги мята на скарата.

Това е нивото на обществения дебат. Всеки разумен аргумент лесно се отстрелва и оплюва, независимо откъде идва. Никой не приема, всички предават.

Ако не стане с плюнки, ще стане с блъскане, шутове, крошета. Това е следващата стъпка. Всеки си организира силова бригада, грабва сопата и препуска по улиците в търсене на различното мнение. "Ти ще ми паднеш, бе".

Това е пропастта, към която вървим с гордо вдигнати глави. Днес е изборът на Гешев, утре на кметове, вдругиден – на правителство. Силоваците превземат. Надеждата е, че могат да бъдат контролирани.

След десет часа изслушване във ВСС Гешев казва: "Уморен съм". Всички са уморени. Но силата е на негова страна. Навън е тъмно.

mediapool.bg