Концептуалистите в правото и Държавата на КПКОНПИ

Държавата на КПКОНПИ е обетована земя за концептуализма. Във философски смисъл, не в смисъл на концептуализъм в изкуството. Вярно е, че според

класическото определение на Целз правото "е изкуство за доброто и справедливостта", но в Държавата на КПКОНПИ се набляга на инструменталната роля на правото и по му подхожда определението на А. Я. Вишински – "съвкупност от норми и правила за поведение, изразяващи волята на господствуващата класа и охранявани от принудителната сила на държавата". Просто трябва да се замени съществителното

"класа" с нещо друго господстващо – клика/група/трупа. Нещо твърде осезаемо, но неопределяемо поради скритите механизми и действащи лица – за да се докоснем до реалността.

Максимално опростеното обяснение на концептуализма

във философията може да се сведе до отричането на реалното съществуване на общите понятия за нещата (универсалиите) и признаването им само като

реалности в ума (концепти). Концептуалист в правото е онзи, който приема съществуващото в ума му (концепт) за правна реалност. Когато концептуалистите в правото надделеят, правото

престава да има връзка с живота, а на съдиите се възлага да претворяват въображаемото в съдебни актове. Като "незаконно придобитото

имущество".

Държавата на КПКОНПИ е средоточие на инструментализма и концептуализма в правото. С единствено инструментална цел – привидна загриженост

за справедливостта, тя създава извънреден орган (КПКОНПИ) и извънредна правна среда за действията му (ЗПКОНПИ). Такава, че ако гражданите четат закона – никой нормален не го прави, защото всеки си мисли, че той не се отнася за него, – ще бъдат обладани от тежка завист към най-тежките престъпници в ЕС. Просто те имат много повече права и гаранции за защита на имуществото си, които и на най-редовните български граждани са отказани. На законно основание или на основание незаконно законоприложение от КПКОНПИ.

Същевременно някой измисля концепта "незаконно имущество". Нещо, което го няма в правната реалност, но всички трябва да се съгласят (да се направят), че го има. За концепта се използват различни имена. Като се започне с "престъпно имущество", мине се през "имущество, придобито от престъпна дейност" и

се стигне до"имущество с незаконен произход" или "придобито със средства с незаконен произход".

Концептуалистите наименуват нещата с лекота, но срещат съществени интелектуални затруднения при обосноваване на значението на концепта. Някак си

неудобно е през 21 век и цели 140 години след присъдата на Дядо Вазов срещу виновното куче да одушевиш имущество и да го кръстиш "престъпно". Пък и не се връзва с точните науки. На понятието "имущество" му липсва субстанциалност. Няма как да го пипнеш, да го преместиш, да го прехвърлиш/отнемеш/конфискуваш. Абстракция е.

Отделно, за да е "престъпно" или нарушаващо закона, на имуществото му липсват както

вменяемост, така и вина. Нито може да знае, нито съзнателно да наруши закона. Така се изчерпва теоретичната възможност имуществото на един собственик да е незаконно или престъпно само по себе си (per se).

Обективната невъзможност да се отнеме имущество – независимо от основанието и процедурата за това, не е била поставяна под съмнение нито от правната теория, нито от съдебната практика. Няма решение, присъда или изпълнителен лист с диспозитив "отнема имущество" или"осъжда имущество". Дори в наказателното право, което борави сравнително "най-свободно" с разни гражданскоправни понятия, за замяна на понятието "конфискация на имущество" с "конфискация на имуществени права (активи)" още през 1997 г. е писал и призовал проф. Лазар Груев1. До днес не се забелязва някой да му е обърнал внимание. Не е концептуалист.

Нямат принос в обясняването що е то "незаконно придобитото имущество" и такива поклонници на гражданската конфискация като Центърът за изследване на демокрацията2, които използват неизвестно защо като синоними понятията "имущество" и "незаконно придобито имущество", и Асоциация "Прозрачност без граници"3, които, вместо да преведат на български установените с различни актове на международното и правото на ЕС понятия "облага от престъпна дейност" или "активи от престъпна дейност", ги заместват със съвсем различното по съдържание и "изобретено" от концептуалистите българско словосъчетание.

На интелектуалното затруднение за обосноваване и доказване кога и защо едно имущество е незаконно и какво го прави такова българският правен концептуализъм намира просто разрешение, което обявява за "български модел" – обявява всичкото имущество на територията на Република България за незаконно придобито до доказване на противното. И прехвърля на гърба на гражданина тежестта да доказва неща, за които нито е знаел (всички случаи на обичайни сделки), нито е можел (практически във всички случаи на частно и универсално правоприемство), нито е имал задължението да съставя и съхранява доказателства. Конституцията и законите по приложението й не изискват такова поведение и не вменяват такива задължения на гражданите към момента на придобиване на правата и изпълнение на задълженията.

А след това държавата създава механизъм – по правилото на Карл Шмит, известния фашистки идеолог на държавното устройство на нацистка Германия, което гласи:"Забрани всичко на всекиго и преследвай само неприятелите!"4. По този механизъм държавата:

(1) приравнява на осъден престъпник всеки, който е привлечен от прокуратурата към наказателна отговорност, независимо дали ще бъде осъден;

(2)прилага към него мерки на

обща и специална превенция (т.е. административни и имуществени рестрикции), идентични на тези спрямо осъдените лица (или още по-строги);

(3) прилага същите рестриктивни мерки към други

лица (непрестъпници) – физически и юридически лица, на единственото основание, че са имали нещастието в някакъв момент от последните 10 (десет) години да

попаднат в икономически или лични (вкл. семейни) отношения с

предполагаемия "престъпник" (преди още прокуратурата да го посочи за такъв) и

(4) си осигурява "служебна победа", като съзнателно ограничава защитата на засегнатите от процедурата лица чрез лишаванеот възможността да ползват допустими в наказателното и административно производство доказателствени средства. Лимитираните доказателствени средства на гражданския процес са непреодолима процесуална пречка за установяване на истината. Но истината няма никакво значение за КПКОНПИ – за този административен орган има правно значение само презумпцията, че всяко имуществено право е незаконно продобито.

За улесняване и гарантиране на репресията се създава специализиран административен орган КПКОНПИ. Той, по подобие на известните многолики богове и в пълен разрез с принципите

за разделение на властите и законоустановеност на административните процедури, има много лица и се явява бог в множество сфери. От една страна еоперативник-разузнавач (с правата и привилегиите на

лицата от ДАНС, но без каквато и да било отговорност), от друга –законодател, защото може да регламентира с първични правни норми обществени отношения, от трета – правораздавател (юрисдикция за констатиране и санкциониране на

конфликта на интереси), от четвърта – орган по констатации и правни предположения (проверка и констатиране на съотношението между законни и незаконни приходи и фактическите и правни предпоставки за наличие на значително имуществено несъответствие), на пето място – орган по констатиране и създаване на правото на държавата да отнема имущество. Едва на шесто място КПКОНПИ придобива статут на представител на държавата в гражданските процеси по отнемане на имуществото.

Тук не споменавам дейностите по превенция, профилактика, анализиране, събиране и

споделяне на

чувствителна информация, по съгласуване на законопроекти и предварителна и последваща оценка на корупционен риск на всеки законопроект и на всички препоръчани противокорупционни мерки, за чието изпълнение КПКОНПИ ще следи.

Поставянето на законодателния процес и този на функциониране на държавата като цяло ("в това число и по сектори5" – чл. 31 и чл. 32 ЗПКОНПИ) в зависимост от препоръките и съгласувателните процедури на КПКОНПИ, ако бъде прието насериозно, поставя всички демократични процеси в държавата в условията на системен риск. Какво би се случило ако КПКОНПИ "не съгласува" закон, защото той създава корупционен риск – няма да се приеме, няма да влезе в сила или ще бъде обявен като противоконституционен поради неспазване на съгласувателната процедура? А ако този закон е за мир или война, или за защита на основните права на гражданите, или за транспонирането на

задължителните норми на правото на ЕС? Или какво би се случило, ако КПКОНПИ започне да разработва мерки с антикорупционна насоченост за "насочване" на дейността на съда при решаване на делата, по които КПКОНПИ е страна, и дори да следи за тяхното спазване? Дали процесуалната гавра с призоваването на Лозан Панов в "служебното помещение" Върховен касационен съд не е признак за подготовката на такива мерки? На кой принцип на демократично устройство и правова държава би отговаряло подобно следствие от поведението на специализиран административен орган? И дали не следва да си припомним

времето – не толкова отдавна, когато ГЕРБ, АБВ и пр. демократи предлагаха търговските сделки да се разрешават от главния прокурор? Сигурни ли сме, че целта

е забравена?

Както се уверяваме напоследък, действителната цел на законодателя почти никога не е явна и не фигурира изрично в закона. А ако законът е концептуален, обявената цел най-вече служи за отвличане на вниманието. Дори в ЗПКОНПИ обогатяването на държавата чрез отнемане на чуждо имущество не е посочено като цел на закона (чл. 2), а се прокрадва като някакъв страничен ефект. Един вид, важното е да противодействаме на корупцията, отнемането е просто съпътстващо, контекстуално, от немай къде. Но щом се налага, с корупция, без корупция ще го вземем това имущество за държавата. Нищо, че тя е осигурила хранителната среда и средствата за корупция.

Даже може да дадем част от него за обществени нужди и благотворителност, а – като форма на подкупване на съда, ще дадем някоя конфискувана сграда или някой лев на съдебната система, за

поправяне на течащите покриви на съдебните палати.

За истинската цел трудно може да се съди и по мотивите на закона. Ако се вгледаме по-задълбочено в тях, може да установим, че приличат по-скоро на новини в проправителствената преса – еднакво фалшиви са. Ако пише, че нещо е общоприето и ние го въвеждаме, за да сме в крак с другите – оказва се почти вярно, ама за други хора и за други неща. Например, прието е за престъпниците в ЕС да им се "замразява" и конфискува имуществото, но това не може да се прилага към непрестъпниците. В нашия закон е обратното. Когато пише за възстановяване на справедливостта и отнемане на придобитото при приватизацията и в прехода "необяснимо богатство", е достатъчно само да си буден и да погледнеш законовите срокове, за да разбереш истината. Този мотив е напълно несъстоятелен, защото със закона може да се претендира само нещо, което е придобито до 10 години назад от датата на проверката, а това днес означава, че не може да бъде обект на проверка и отнемане нищо отпреди 2008 година.

И реституцията, и приватизацията, и основните сделки с активи от онова време са приключили много преди 2008 г. и даже ГЕРБ се възмущаваше през 2009 г., че цялата държава е продадена на безценица и нищо не е останало, за да го приватизират те.Дори "апартаментите" на Цветанов са от преди 2008 година. Неверен е и мотивът, че чрез този закон се атакува тежката криминална престъпност – организирана или неорганизирана. В отчетите на прокуратурата и МВР такава престъпност в България няма, а това се потвърждава и от оскъдната практика на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Щом няма престъпност, няма нужда от превенция и няма основание за отнемане на "престъпно имущество". Невярно е и твърдението, че така се прилагат международни правила и право на ЕС. Срещу България е започнала процедура тъкмо защото не прилагаме Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета и не сме я транспонирали до настоящия момент.

Абсолютно невярно е и твърдението за правната иновация на "гражданската конфискация" по български. Всъщност това е зле адаптирана/интерпретирана (без елементи на свръхинтерпретация – по

Умберто Еко)система от репресивни мерки, познати на българската история от едни не толкова далечни години – процесуалните хватки на антиеврейското законодателство, Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и друг незаконен начин имоти (1946 г.) и пр. актове с подобна цел. Парадоксално, но в сравнение със ЗПКОНПИ, дори Законът

за собствеността на гражданите (1973 г.) с неговата Глава ІІІ за отнемане на нетрудовите доходи изглежда по-либерален – позволяващ повече права и средства за защита от тези, които се съдържат в днешните правила. Поне не посягаха да отнемат пълната стойност на необложените доходи, а само данъка върху тях. Явен недостиг на концептуализъм.

В заключение, и без да храня илюзията за възможна скорошна редукция на концептуализма – все пак тя изисква интелектуален "вътък" и способност да се признае поне някакво, макар и базово и минимално, значение на основните права на гражданите, каквито днешната политическа класа няма – ми се иска да изразя надеждата, че независимата съдебна власт (разбирай само съд) няма да се поддаде на политическата, административна и медийна преса, на която е подложена. И чрез тълкуването и прилагането на правните норми в зависимост от тяхната йерархия и сила ще спомогне за такива простички неща, като например на територията на Република България да се прилагат правилата на

Директива 2014/42/ЕС (без да я "подобряват" по "български модел") или поне нормите на Конституцията.

И да припомня, включително на тези, които считат за приемливо поправянето на една несправедливост чрез причиняването на друга несправедливост, че съществува древен принцип на правото, който гласи: "Ако е забранена целта, забранени са и средствата".

Коя всъщност е целта?

1 Лазар Груев, Санкционната система по българското наказателно право, С., 1997, с. 169-170.

2 Вж. Център за изследване на демокрацията, Издирване на незаконно придобито имущество. Ръководство за практикуващи. 2017, с. 10, бел. под линия № 1.

3 Асоциация "Прозрачност без граници", Национален доклад "Отнемане на незаконно придобито имущество: предизвикателства и перспективи пред българския модел".

4 Идентични по философия и приложен механизъм на ЗПКОНПИ са законодателните

разрешения на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и друг незаконен начин имоти (1946 г.), който е бил създаден като механизъм за справяне с класовия враг, но се е видял твърде тромав на приложителите си и е бил заменен със законите за национализация.

5 Според общоразпространения политически жаргон дейността на съда по решаване на съдебни спорове е част от секторната политика в сектор "Правосъдие и вътрешен ред", а в мотивите на ЗПКОНПИ съдебната дейност е наречена "сектор Правосъдие".

mediapool.bg