Кламер БГ - Новини: Как може да има обвинение за мнение и разяснение?

Как може да има обвинение за мнение и разяснение?

Анализи и Коментари

|
Съб, 20 Юни 2020г. 17:20ч.
Как може да има обвинение за мнение и разяснение?

В събота в Специализирания наказателен съд бяха изслушани обясненията на обвиняемите по делото за продажбата на миноритарния дял от електроразпределителното дружество ЕВН през 2011 г. По него обвиняеми са бизнесмена и издател на "Дневкик" и "Капитал" Иво Прокопиев, както и бившите министри на финансите и на икономиката Симеон Дянков и Трайчо Трайков. *Mediapool препечатва обяснението пред съда на Иво Прокопиев от "Дневник":

Благодаря за възможността да дам разяснения по повдигнатите ми обвинения. Всъщност, съм изправен пред парадоксалната ситуация да разяснявам нещо, което на мен самият продължава да не ми е ясно.

Ако си спомняте на първото заседание, помолих прокуратурата да ми разясни какво точно съм извършил и в какво съм обвинен, защото не разбирам. Отговорът беше, че в хода на делото ще разбера. Е, не разбрах.

Затова ще прочета обвинението дословно: Обвинен съм от прокуратурата в това, че - цитирам, моите действия само:

"През периода март 2010 г. до декември 2011, в съучастие като помагач със Симеон Дянков, (зам.-министър председател на РБългария тогава)... при участието си на проведените консултации в месеците март-април 2010 г. на Националния съвет за тристранно сътрудничество и в лични срещи на неустановени дати до месец декември 2011 г. с цел да набави за другиго облага - Булброкърс ЕАД ....

чрез съвети и разяснения как да бъде извършена процедурата по приватизация чрез инвестиционен посредник....

заявил, че в срок до септември 2010 следва да се извърши приватизация на остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества чрез БФБ, като приходите от продажбата постъпят в Държавна консолидационна компания ЕАД..

..както и остатъчните дялове да се качат служебно от АПСК на БФБ, като продажбата им ще бъде извършена чрез инвестиционен посредник...

...че това е най-сигурния и бърз начин за постъпване на финансови средства в държавния бюджет, като чрез продажбата на тези дялове тези компании ще придобият статут на публични дружества...

...умишлено го улеснил да превиши властта си...като разпореди на Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да възложи изготвянето на приватизационната оценка и т.н."

Ще опитам да обобщя в едно изречение. Обвинен съм за това, че по време на публични и протоколирани заседания на Съвета за тристранно сътрудничество съм изразил мнение докога е добре да се продадат дяловете от ЕРП-тата и съм дал разяснения за един от начините как може да бъде направена процедурата, така че парите да влязат в държавния бюджет.

Още малко ще го синтезирам: изразил съм мнение и съм обяснил, по време на официално заседание на НСТС.

Ето, това не разбирам. Как може да има обвинение за мнение и разяснение?

Не го разбрах нито при повдигането му, нито сега, след 25 заседания по делото, по време на които името ми беше споменато само два пъти.

Едно по едно ще обясня съставните части на обвинението и ще дам контекста на събитията.

Каква е моята роля в дискусиите за приватизацията?

От 2006 г. до края на 2010-та, в два последователни мандата от по две години имах честта да ръководя КРИБ. Това беше най-голямата работодателска организация, която се роди след сливане на СРБ - обединение на българските предприемачи и БИБА на чуждестранните инвеститори.

По това време, веднага след влизането в ЕС качеството на институциите и тяхната независимост бяха на много по-високо ниво - за разлика от сега. Общественият диалог и в частност двустранния диалог между бизнес и правителство и бизнес и политически партии имаше съдържание. Обсъждаха се политики, обсъждаха се мерки и програми в различни области. Гласът на бизнеса, и по-специално на бизнеса представен в КРИБ беше легитимен и тежеше. Организацията разполага с необходимия експертен капацитет да прави анализ и да предлага решения.

През юни 2009 година КРИБ подписа "Пакт за стабилност" с три от основните партии тогава - ГЕРБ, Синята коалиция и НДСВ. (Информация за подписването на документа и снимки от събитията има в медиите и в на сайта на КРИБ. Оригиналът се съхранява в архивите на организациите.)

Пактът представляваше споразумение за основните приоритети за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза тогава - за кризата ще разкажа по-подробно нататък. В споразумението между КРИБ и ГЕРБ, партията, която впоследствие спечели изборите, се казва, че:

- за преодоляване на тежките проблеми е необходим широкообхватен антикризисен план, който да минимизира негативните ефекти от кризата и да гарантира бързо възстановяване в следкризисния период.

- има нужда от гарантиране стабилността на валутния борд, ускоряване в членството в Еврозоната и ако е нужно, споразумения с МВФ и Световната банка. Тогава още нямаше Банков съюз на ЕС.

Така, впоследствие, като председател на КРИБ, представлявах организацията в Съвета за тристранно сътрудничество (НСТС) по време на обсъжданията за мерките срещу кризата. ГЕРБ пък вече беше съставил правителство.

Ето малко контекст за кризата, пред която бяхме изправени: През септември 2008-ма фалира една от най-големите инвестиционни банки в САЩ - "Лимън Брадърс". Тя управляваше 600 млрд. долара активи - тогава колкото десет пъти БВП на България. Финансовият свят моментално беше наясно, че фалит от такъв мащаб ще повлече световната икономика. Както и стана. Под въпрос беше поставено оцеляването на световната финансова система.

Последва много тежка финансова криза, която скоро прерасна в общоикономическа. Много от европейските банки бяха слабо капитализирани и панически ограничиха кредитирането. В някой държави, например Австрия, регулаторът забрани на банките да изнасят капитал зад граница. Достъпът до кредити рязко се ограничи и настъпи т.нар. кредитна суша. Делът на лошите кредити в банковата система скочи до около 20%. Потокът чужди инвестиции рязко секна и от пиковите стойности 20% от БВП спадна до 1-2% от БВП, като в някой периоди имаше отрицателни стойности, т.е. инвеститорите бягаха панически от България.

С две думи, нямаше пари имаше паника.

Ако помните, през 2009-та и 2010-та година Европа изпадна в тежка дългова криза. Гърция буквално фалира. На ръба на фалита бяха държави като Италия, Испания, Португалия, Кипър, силно разклатени бяха държави като Франция и Белгия. Ще кажете - ние какво общо имаме с това. Имаме много.

България е малка отворена и интегрирана с ЕС икономика. Ние бяхме държава зависима от притока на частен капитал от чужбина, с нисък дълг, нисък дефицит, но и без достатъчно буфери и антикризисни инструменти да омекотим удара на кризата.

Ударът се изразяваше в следното:

- Брутният вътрешен продукт на България рязко се сви - от ръст 4% през 2008-ма на спад 4% през 2009-та.

- Безработицата се удвои - от 5,6% преди кризата, до 13% няколко години по-късно - едва през 2013-та започва да спада пак.

- Засили се икономическата емиграция - 47 хиляди колко души напускат България през 2009-2010, половината от всички, които са емигрирали оттогава досега.

Без външна подкрепа, без вътрешни буфери, българската икономика и българското правителство бяха изправени пред почти невъзможната задача да постигнат едновременно:

- Намаляване на социалната цена на кризата, изразена в безработица и спад на доходите;

- Запазване на финансовата стабилност и недопускане на наказателна процедура за свръхдефицит. Знаете, че в ЕС допустимият бюджетен дефицит е в размер на 3% от БВП. От репутационна гледна точка и запазване на доверието на инвеститорите, това беше най-важното - да не бъдем причислявани в групата на закъсалите държави от Южна Европа.

- Постигане на горното, без да се утежнява средата за бизнес и без да се увеличава ДДС и данък печалба.

За да запази социалния мир и финансовата стабилност държавата тогава трябваше да си ограничи разходите и да продаде свои активи за да генерира допълнително приходи. И това беше същността на антикризисната програма, която беше подкрепена от безпрецедентен консенсус - от всички участници в тристранния диалог. Такова нещо никой не си спомняше да е ставало последните години.

Тезите които аз застъпих на заседанията на тристранния съвет, са тези които съм застъпвал през всички години от 1999-та до 2009, години в които активно съм се занимавал с тристранния диалог като представител на бизнеса.

- Че държавата е лош стопанин и не може дългосрочно да управлява активи в икономиката в интерес на данъкоплатците. Сравнете резултатите на приватизираните дружества с тези които не се приватизираха;

- Че е добре за прозрачността и качеството на корпоративното управление, ако държавните дружества поне частично се приватизират и започнат да се търгуват на борсата, защото по този начин публиката вижда финансовите им резултати и има възможност за привличане на по-качествен мениджмънт;

- Че е крайно наложително, заради влошаващата се демография, на Сребърния фонд да бъде дадена възможност да управлява активите си в по-дългосрочни инструменти, за да може с доходността от тях да подпомага изплащането на пенсии;

- Че за малка икономика, без природни ресурси, качеството на средата за бизнес, човешкия капитал и ниските данъци е решаващо за привличане на капитал. Затова беше абсолютно недопустимо да се говори за увеличаване на данъците заради кризата;

Самата идея за приватизация на държавни активи се обсъждаше от началото на кризата, като един от малкото възможни източници на финансов ресурс. Миноритарните държавни участия в енергетиката бяха най-очевидния избор, защото имаха голяма стойност, а в същото време държавата нямаше никакви права в управлението, както и не получаваше никакви дивиденти. Напълно мъртви активи от гледна точка на държавния интерес. Консенсус имаше да се продават ненужни части от земеделския и горския фонд, както и "Булгартабак". Като цяло по нуждата да се продава имаше пълен консенсус.

Държа да подчертая обаче, че в нито едно мое изказване аз не акцентирам върху държавните участия в електроразпределителните дружества. Това е манипулативна интерпретация на прокуратурата, която в обвинителният акт на стр. 5 посочва цитирам: "Прокопиев разяснявал, че най-важни за приходите са миноритарните дялове в енергетиката (като имал предвид държавните дялове в ЕРД-а) и предложил срок - до 01.09.2010 тези дружества да се качат на Българска фондова борса".

Участието на държавата в ЕВН не е споменавано нито от мен, нито от някой по време на обсъжданията. Дискусията тогава обаче изобщо не беше само за ЕРД/ЕРП, ставаше дума да се приватизират миноритарни пакети и от други ключови държавни дружества в енергетиката като НЕК, БЕХ, Марица Изток 2, миноритарното участие на държавата в Марица Изток 1, и други. Също така да се приватизират и други активи - да се приватизира "Булгартабак", да се приватизират пустеещи държавни земи, имаше идея и за части от горския фонд и т.н.

Този, който първи говори за дяловете в ЕРП-тата е премиерът Борисов. В своето изказване на тристранния съвет от 27 март той правилно акцентира върху тях като "най-безсмислени" да се държат от държавна гледна точка, акцентира и върху приватизацията на "Булгартабак". В том 15 по делото, на лист "225 и половина", който се намира между лист 225 и 226, може би нарочно не-номериран, премиерът Бойко Борисов казва преди мен за дялове ЕРП-тата, Цитирам: "В същото време имаме възможност през борсата да продадем и миноритарни дялове, които на практика особено в ерепетата, нищо не правят". Край на цитата.

По-нататък в обсъжданията аз изразявам същото мнение, но за всички миноритарни участия на държавата. И съм обвиняем за това си мнение. За разлика от премиера Борисов.

Какви разяснения съм дал пред НСТС?

Това, което съм разяснил в съвета по тристранно сътрудничество по същество са два момента.

Единият, е как приходите от приватизация да влязат в бюджета, за да намалят дефицита. Както старите бюджетари казват, кога приходът е под или над чертата.

Ако държавният актив се продаде от държавно дружество, и сумата се изплати след това като дивидент на държавата, това се отчита като приход за бюджета и намалява дефицита.

Ако държавата директно продаде актива, като принципал, тогава приходът отива директно в резервите на Сребърния фонд. Сребърния фонд също е част от бюджета, той е част от фискалния резерв и консолидираната бюджетна програма. Във втория случай е само капиталов трансфер и не намалява бюджетния дефицит.

Основния проблем от фискална гледна точка, който антикризисната програма се опитваше да реши е да се избегне наказателна процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Да се генерират приходи за бюджета, без да се вдигат данъците.

Затова беше важно начинът на продажба да е такъв, че приходът да отива в бюджета, и след това да се гарантира, че той ще отиде в бюджета като дивидент в пълен размер, а няма да бъде похарчен по пътя към бюджета, от съответното ресорно ведомство.

Затова тогава смятах, смятам и сега, че в онзи кризисен момент беше ключово приходите от приватизация да влизат като бюджетни приходи и да намаляват дефицита.

В нормална ситуация, когато бюджета има достатъчни приходи от данъци, по-добре е приходите от концесии и приватизация отиват в Сребърния фонд.

Другото нещо което разясних, беше проста законова формулировка в Закона за публично предлагане на ценни книжа, за правото на държавата автоматично да качва на борсата компании, в които има миноритарен интерес. Борсата е най-прозрачният механизъм за максимизиране стойността на продаваните акции, а тази правна възможност беше най-бързият път към нея.

Пак напомням, че в условията на тежка криза, приходите в бюджета се бяха сринали и стоеше въпрос ДДС да се вдига от 20 на 24%, ако не се намери друг източник на приходи в бюджета. Като представител на бизнеса, и това може да се види на поне 10 места в протоколите на НСТС, моя основна задача и цел беше да не се допусне увеличаване на данъците.

Това са двете разяснения, които направих пред НСТС. Как с тях съм улеснил вицепремиера Симеон Дянков да извърши или да не извърши нещо, вие ми кажете.

Последно разяснение, което искам да направя

Твърдя, че в моя случай става въпрос не само за недоказано обвинение, а за умишлено скалъпено фалшиво обвинение.

То не е инструмент на правосъдието и не търси справедливост, а е инструмент за натиск, репресия и тормоз срещу неудобни за властта публични фигури.

Причината по отношение на мен е ясно. Неудобната за властта редакционна позиция на "Капитал" и "Дневник", на които съм издател е причина срещу мен, семейството ми, бизнеса ми да се оказва постоянен институционален натиск. Най-активна в репресивните мерки е прокуратурата. Генезисът на прокурорските атаки се връща назад, към периода който обсъждаме - 2009-2010 година.

Тогава "Капитал", заедно с други свободни издания от Съюза на издателите публикуваха първите сериозни разследвания за порочните практики на политическа корупция около КТБ. За това как държавата концентрира ресурса на всички държавни фирми в банката. Как след това този ресурс се използва за придобиване на медии и печелене на политическо влияние. По-късно около КТБ започна да се изгражда империя, на пирамидален принцип и в нарушение на банковите правила и закони.

През цялото време от 2009-та до края на банката през 2013-та, "Капитал" предупреждаваше обществото и регулаторите за недопустимата концентрация на риск в КТБ за държавата, за раздаването на необезпечени кредити към свързани лица, за завладяването на печатните медии и тяхното разпространение с кредити от банката, за опасността за стабилността цялата банкова система. Всичко това се сбъдна, оказа се че журналистиката в България си върши работата. И вместо едно "Благодаря", срещу мен като основател и издател на "Капитал", започна вълна от репресии - проверки, обвинения и заплахи, които продължават и до днес.

В края на пролетта на 2010 година, в МВР от голяма партньорска служба за сигурност беше получена информация че сигурността на семейството ми е застрашена и срещу нас се подготвя покушение. Не твърдя връзка на тези заплахи с КТБ, защото не разполагам с такава информация, но е факт, че има хронологично съвпадение. Тогава със съпругата ми Галя взехме решение, че не може да носим този риск, защото две от четирите ни деца все още бяха твърде малки. В продължение на три години - от юли 2010 до юли 2013 живяхме в Сингапур.

Обратно към темата на делото и сделката. По тази причина, през този период, след юли 2010 не съм осъществявал никакъв контакт по темата продажба на акции на ЕВН - нито с г-н Дянков, нито с г-н Трайков, нито с екипа на "Булброкърс". Не съм участвал в никакви срещи, не съм изпращал или получавал никаква кореспонденция. Тази тема не ме е вълнувала изобщо и нямам никакво участие в сделката.

В обвинителния акт прокуратурата твърди, че съм се срещал на неустановени дати с г-н Дянков до декември 2011 година, когато е извършена продажбата. Това е лъжа. Такива срещи извън НСТС по темата ЕВН не е имало. Най-малкото защото е трудно от другия край на света.

Освен всичко друго, самата приватизация на миноритарните дялове на ЕВН е извършена не от Симеон Дянков, а от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, оглавявана тогава от Емил Караниколов. В процеса на делото той отрече да му е оказван натиск при избора на инвестиционни посредници.

Видно от експертизите по делото, връзката ми с "Булброкърс" е доста отдалечена и не съм имал никаква финансова облага от приходите за посредника от реализирането на продажбата на този пакет на борсата. Аз съм един от акционерите в "Алфа финанс холдинг", който е инвеститор във "Финансия груп", която е инвеститор в "Булброкърс". Няма изплащани дивиденти към "Финансия груп" от "Булброкърс", както и няма изплащани дивиденти от "Финансия груп" към "Алфа финанс".

Също така, не съм участвал в управлението на "Булброкърс" и не съм получавал възнаграждения от тази фирма.

За мен тезата на прокуратурата е абсурдна.

Не виждам как с разяснения на закони и правила мога да улесня някой да извърши престъпление. Но аз не съм юрист. Затова ще цитирам съдия Костадинка Костадинова от Софийски градски съд. В разпореждане за прекратяване на същото това съдебно дело и връщането му на прокуратурата на 27.10.2017-та.

Цитирам:

"Липсва описание на конкретни данни, сочещи че обв. Дянков и обв. Прокопиев са действали в съучастие. Липсва конкретизация как поведението на помагача Прокопиев стои в причинна връзка с настъпването на резултата от поведението на извършителя Дянков".

Край на цитата.

Тоест, не е ясна връзката между обвинените, техните действия и твърдения резултат. С други думи нищо не е ясно. Такова обвинение не би трябвало да съществува.

То обаче съществува и мисля, че всички в залата знаем причината за това.

mediapool.bg