Как САЩ и Германия разделят Европа

На тазгодишната Мюнхенска конференция за сигурност се откроиха две неща. Първо, Германия се опитва да предефинира основните функции на НАТО. Второ, напрежението между Съединените щати и Европа се превръща в противопоставяне на водения от САЩ блок и водения от Германия. Докато Берлин твърди, че говори от името на цяла Европа, то всъщност ръководи фракция на континента срещу Съединените щати и група европейски държави, чиито интереси са по-съгласувани с тези на Вашингтон, пише Джордж Фридман в "Геополитикал фючърс".

На конференцията най-важното несъгласие между германския канцлер Ангела Меркел и вицепрезидента на САЩ Майк Пенс беше по отношение на Русия. Американската позиция е, че Русия е противник, чиито стратегически интереси са в противоречие с тези на западния алианс. Поведението на Кремъл в бившите съветски буферни държави, в Близкия изток и в разузнавателни операции представлява заплаха, която трябва да бъде ограничена и на която да има противопоставяне. Решението на Русия да подкрепи венецуелския президент Николас Мадуро е само пример за руската враждебност към западните правителства, много от които подкрепиха опозицията във Венецуела.

Позицията на Германия е, че спорът с Русия трябва да се разглежда не като въпрос на сигурност, нито като военен, а като политически. Според германците проблемът трябва да бъде решен чрез интегрирането на Русия в европейската система. Но това мнение не се споделя от всички европейски държави. Обединеното кралство, което разкритикува Русия за предполагаемото отравяне на бивш руски шпионин на английска територия, не гледа на Москва като на възможен партньор. Полша и Румъния, и двете на границата на бившия Съветски съюз, разглеждат руснаците като голяма военна заплаха. Варшава се опасява от сближаване между Германия и Русия, каквото исторически вече се е оказвало пагубно за Полша, страна, която не е под руско, германско и австрийско господство до края на Първата световна война. Разбира се, тази перспектива е най-силно изразена в Украйна.

Някои от тези страни са част от НАТО, а някои са просто част от западния блок, но всички споделят мнението на САЩ, че Русия е заплаха за сигурността и трябва да се предприемат военни мерки за блокиране на руската агресия.

Има обаче и други европейски държави, които споделят виждането на Германия за Русия, но Берлин не може да претендира за европейски консенсус по въпроса. Следователно схващането, че основната разлика в НАТО е между САЩ и цяла Европа, е невярна. Както в Северна Америка, така и в Европа, разделението е много по-сложно.

САЩ и Германия имат различни подходи към Русия, защото техните национални стратегии също са различни. В продължение на около 100 години основният фокус на стратегията на САЩ беше да устоят на доминирането в Европа на една единствена сила. Те се намесиха в двете световни войни, за да блокират германския стремеж към хегемония. И участваха в Студената война, за да предотвратят доминирането на Съветския съюз. Това беше основната стратегия на САЩ за един век, а Германия беше в центъра ѝ, както в световните войни, така и като основна зона на конфронтация в студената война. След като през 2008 г. Русия стана по-уверена с инвазията в Грузия, стратегическият рефлекс на САЩ бе да започне процес на ново сдържане на Русия. Важно е да се знае, че освен периферните действия по света, които са далеч по-малко предвидими, тази централна стратегия за блокиране на господството на хегемон е предсказуема и институционализирана.

Националната стратегия на Германия, от друга страна, се е развила въз основа на нейния собствен опит. Тя е разделена до 1871 г., след това обединена и разделена отново след Втората световна война, ставайки пак цяла с края на студената война. Оттогава стратегията на Германия е за постигане на първостепенния императив за поддържане на максимално обединение чрез просперитет, като се укрепи европейската система, която подкрепя този просперитет, и да се избегнат всички конфликти, застрашаващи териториалната цялост на страната.

Следователно Германия и САЩ имат различни интереси. САЩ и Полша сключиха споразумение за военно сътрудничество, което плаши Германия. В Берлин смятат, че то може да доведе до нова война в Европа.

Германия не иска струпване на американски сили в Полша или Румъния - тя иска политическо споразумение с Русия. Но този процес е твърде несигурен и дълъг за някои източноевропейски държави. Така двата блока в западния алианс са дълбоко несъвместими. Германците разглеждат американците като безразсъдни. Американците гледат на германците като на използвачи. Те не могат да се споразумеят за следващите стъпки, а още по-малко за това, какви са реалните рискове.

Зад всичко това обаче има по-дълбок проблем. Германия се нуждае от Европейския съюз като пазар за своите стоки. Но ЕС е фрагментиран по икономически и политически причини. Втората по големина икономика в Европа, Великобритания, напуска на фона на заплахи и взаимни обвинения. Италия, четвъртата по големина икономика, е в конфликт с Брюксел. Междувременно ЕС атакува Полша и Унгария за политически отклонения.

В Мюнхен Меркел подчерта, че НАТО не е просто военен съюз, а политически. Но това е вярно за всеки военен съюз, така че защо трябваше да се заявява точно сега? Основното значение на НАТО не са неговите политически функции, а военният му компонент. Това е страхът на Германия. Тя не иска да бъде въвлечена във военни действия или да попадне в капана между воюващите. Един от начините, по който Германия се защитава, е поддържането на изключително ограничени военни способности.

Американската стратегия е проста. САЩ не искат една държава да доминира в Европа или Азия и да оспори ролята им на глобален лидер. Те се опитват да постигнат това чрез сравнително прости действия като разполагане на войски в Полша, повишаване на митата за Китай и поддържане на присъствие в Южнокитайско море.

Стратегията на Германия е по-сложна. Тя търси политическо решение на съпротивата, пред която е изправена от страна на коалиционните си партньори. И се опитва да събере една фрагментирана Европа. Междувременно не може да си позволи да се раздели с глобалната сила - САЩ. Няма елегантно решение на германския стратегически проблем.

По БГНЕС

mediapool.bg