Истинските горещини тепърва предстоят

Престанах да гледам новини, защото равнището на манипулация и анестезия минават всякакви граници. Както по отношение на международните, така и особено по вътрешните. Имаме медии, които "целесъобразяват“, т.е. да не засегнат нечии интереси, но списъкът е толкова дълъг и неясен, че е най-добре да се мълчи. И да се занимават с безопасни теми от битов характер.

Работи се на ишлеме, обслужват се пиар операции на политици, партии и институции. Срещу което получават финансови облаги – рекламни договори, европрограми, държавни поръчки, което формира огромната част от приходите.

Да не говорим за парични постъпления от реклама на хазарта, без която финансовите резултати на големите медии биха били тотално различни. Няма особена разлика между рекламата на наркотици и хазарт, особено по отношение на морална им стойност. Така местните управители на тези медии могат да докладват в чужбина – печалбите са сигурни, не се интересувайте от това какво и как го правим и дали спазваме стандартите.

Проблемът е, че не изпълняват основната си мисия като медии– да информират обществото, защото са част от системата за национална сигурност като ранно предупреждение, мониторинг и терапия на рисковете и заплахите.

Примерите са в изобилие всеки ден.

Пресен пример - кризата с турската лира. Повечето медии регистрират събитията в южната ни съседка – било като цитират Ердоган с ежедневните му приумици, било като препечатат някое руско или западно издание. Твърдя, че сривът на турската лира е сигнал за нещо много по-значимо от глобален характер, от което може да пострадаме, ако продължаваме да се правим, че не ни засяга. Не само българският износ за Турция е значим и негово рязко свиване ще се отрази върху икономиката ни, но и съвпадението на подобни кризи и турболенциите в Русия, Китай, Индия, Турция и други "възникващи“ пазари с голяма вероятност могат да предизвикат глобална криза. А това са времена в които "просветените“ печелят, "снишените“ губят. Идеално време за пробивни политики, за реформи и компенсиране на минали грешки и пропуски.

Теми-дъвки и периферни истории в медиите

"Успехите“ в контролирането на медиите и информационните канали се пренасят напоследък и в социалните мрежи.

От това страда качеството на дебата и способността на обществото да бъде своевременно и адекватно информирано, за да се вземат оптимални решения на публично и частно равнище. Вече имаме ясно очертани признаци на казионност в медиите – пишат каквото пишат, но винаги има една червена линия – която не преминават – критиката към "силните“ на деня.

Ако равнището на дебата е това на шефката на Агенцията по вписвания – "тези неща просто се случват“, то няма как да се застраховаме, че няма да има следващ срив, в друга мрежа, в друга система.

Занимават ни с всякакви периферни истории, които запълват цялото медийно пространство. Последният случай на "предъвкани истории“ е сглобената набързо медийна "сензация“ с Димитър Желязков. Години наред му градиха образ на дежурен и ултимативен престъпник. Ако беше такъв и те бяха на мястото си, да го бяха вкарали в съд и в затвор. Но така само с имиджа на "бос на мафията“ е по-удобен за дискредитация на хора, които попаднат в обкръжението му. В последния случай, удобно го "изнесоха“ в чужбина, след което безопасно му пратиха "червена бюлетина“ и накрая турските полицаи го задържаха, за да бъде сигурно, че няма достъп до медиите.

Всички съзнават, че тази история до съд и присъда няма как да достигне. Но запълва медийното пространство и вместо да говорим за големите проблеми - за съдебната реформа, за сигурността на гражданите, за бавното и неефективно правораздаване, за манкиращите борба с корупция прокуратура в оригинален и спец вид – ни занимават с теми-дъвки.

Колко време мина и няма нищо реално, измеримо и значимо в борбата с корупцията? А милионите за КПКОНПИ и цялата ерзац битка със спец институции, които Цацаров измисли, за да подмени истинската реформа, си вървят.

Историята с кметицата на "Младост" добавя нови въпроси. Прангите на краката и израз на безсилие и отмъстителност, които загубиха делото в очите на обществеността още преди изобщо да е стартирало.

Всяка партия с трол фабрика

В новинарските ленти и публицистиката на практика няма "трудни“ новини, няма критични предавания, занимават ни по живковски

с изкуствено противопоставяне на малката на голямата правда. Отново имаме идеологически "институти“ за "дясна“, "лява" и "модерна“ политика, по един към почти всяка по-голяма партия. Огромните държавни субсидии им го позволяват. Всяка партия си има собствена "трол фабрика“, Комсомол, АОНСУ-тип школи за млади партийни кадри, които са центрове за ускорено кариерно развитие с ефективни асансьори към властта и благоденствието. Тази писта е със сигурност по-привлекателна за младите, защото изискванията към професионализъм са подчинени на лоялността. Другият път – през пазара и органичния извънпартиен растеж – нещата се постигат много по-трудно. Как иначе ще станеш

заместник-министър на 21-25 години?

Не се движим от реформа към реформа, от успешно решение на системен проблем към визионерска политика, а от успиване към успение, от гранд корупционен скандал към кокошкарско дребнотемие. Тези мини-скандалчета – като "чумата“ по преживните животни, поръчката за реактиви на БАБХ за няколкостотин хиляди лева, покриват по-големите схеми, които са за милиарди.

Буквално можете да проследите пътя на десетките милиони загуба в държавната ТЕЦ "Марица Изток – 2“ през 2017 и началото на 2018 година в печалба на частната "корпулентна“ ТЕЦ "Варна“. Мислите, че не могат да проследят нишката на престъплението? Извинете, но това е елементарно усилие. Трябва просто да се проследи "пътя на порока“ – кой разпореди "доброволния отказ“ от студения резерв, защото формално става с решение на борда на ТЕЦ "Марица Изток - 2“, с конкретни документи. Истината е, че някой "от горе“ е наредил? След това кой разпореди на ЕСО да проведе спешния търг с предизвестен участник? Кой направи схемите с обезценени активи, които изведнъж скачат в пъти като стойност, попаднали в "правилните“ частни ръце и счетоводните тарикати?

За сметка на държавата и данъкоплатците, защото това което се открадне, накрая трябва да се компенсира от по-високи цени на електрическата енергия, от по-високи данъци и по-малки приходи за обикновените хора.

Всеки си пази "корупционното" поточе

Институциите гръмовно или по-скоро целесъобразно мълчат. Всеки е зает да си пази своето "корупционно“ поточе, от което се храни. Скоро говорих с приятел от години, който има строителна фирма. Разказът му е потресаващ. На практика всеки голям търг се печели от предварително определен "разпределител“ на средствата, който е свързан с един или друг олигарх. Тези паразити са тотално излишно звено, защото нямат никакви ресурси – просто няколко души и счетоводство. От там нататък следва подизпълнителите с реалните възможности и хора. Тъй като фирмата разпределител взема над 60 процента от общата сума, за изпълнителите на практика не остава нищо и те не могат да изпълнят поръчката. Не могат да задържат експертите и те бягат в чужбина. Но като фалират изпълнителите и като няма кадри, схемата пък се сгромолясва, защото паразитите – посредници разпределители без роби, не струват пукната пара. А това води до свиване на държавните поръчки и сривът в усвояването на капиталовите програми в бюджета и излишъците. Това обяснява и защото вместо да направят мащабни ремонти за кратко време, те се влачат с месеци, докато вместят в графика на малцината изпълнители на съответния обект. Ниската квалификация води до ниско качество.

Вижте как властта реагира на скандалите с майките – размиват, отлагат, манкират. Защото там няма място за паразити-посредници и няма голяма възможност за кражби. Кольо Босия не е психически неуравновесен отшелник, а решен на битка, изтерзан от чакане човек, който е стопроцентно убеден в истината на фактите, с които разполага. Видях част от документите – напълно достоверни и доказани злоупотреби и корупция. И какво мислите, че правят – печелят време, размиват, разводняват. Сега щели да го съдят – ако можеха, отдавна да са го направили. Но сега им трябва пиар операция, която да направи заслон на Бодито, което се гардва. Има посочени конкретни виновни лица и какво мислите, че правят управниците – голямата част от "виновните“ ги връщат на работа. Сега върви пиар операция, в която зрителят трябва да бъде убеден, че са приети всички мерки, въведени всички технологии, впрегнат е всякакъв интелект, роботи, безгрешни системи за да гарантират, че така "няма повече“ и този път ще е различно.

Без да си задават елементарния въпрос, че преди техниката и технологиите

стои въпросът за доверието. А него го няма– окончателно и безвъзвратно.

Подобен нескопосан опит се прави и в МВР, разтърсено от силно критичния доклад на Световната банка. И пак манкиране – наемат консултант за милион и половина лева, който да им напише същите препоръки като тези на Световната банка. Защото от години е ясно какво трябва да се прави. Проблемът е, че няма кой да го направи – никой не иска да прави реформи. Защо да ги прави, като жандармерията и полицията не могат да се съкращават, тъй като са най-важните – пазят "властта“ от народната любов.

Битката взе да се прехвърля в социалните мрежи – сега всички институции ангажират ресурси, наемат тролове, пиар експерти, които да им пазят гърба

и чистят имиджа. Прокуратурата, ДАНС и МВР са особено активни. Ако забелязвате колко много свежи профила започнаха да търсят приятелството ви през последните месеци, колко фино и системно започнаха да ви облъчват с мнения и анализи, които реално са платени като реклама опорни точки. Не можете да ги изтриете или блокирате.

Никой не мисли да сдава властта

Не си мислете, че някой изобщо мисли да "сдава“ власт. Случилото се в Букурещ и реакциите говорят, че този път насилието е неизбежно. Ще има разгонване на демонстрации, но тъй като съзнават, че Европа гледа, предпочитат да предотвратят протестите.

Ако трябва, ще активират връзките с престъпния свят. Всъщност те никога не са преставали – както виждате едни ги самоубиват, други ги "умират“ в пътно-транспортни произшествия, трети внезапно си отиват от "болест“.

Спомнете си как сегашният премиер дойде на власт, как имаше взрив на интриги в престъпния свят. Що хора се изпозастреляха тогава. Нали не мислите, че беше случайно?

Сега се изпробва подобна схема, но първо ще опитат с политически средства да смажат и деморализират несъгласните и извънсистемните. Най-вече за да предотвратят консолидацията на недоволните и появата на алтернатива извън познатите партии в Парламента.

Междувременно интелектуалните "колоси" от Института за дясна политика ще продължат опитите да опаковат посредствените медийните изяви на шефовете си, като им придават задълбочен, стратегически, идеологически смисъл с "академични опаковки като стратегия, политика, консерватизъм, либерализъм.

Отляво, докато е Нинова начело на БСП, ГЕРБ няма да имат проблем. Каквото и да предложат от "Позитано"

– първо бяха алтернатива на правителството, след това станаха алтернатива на Системата,- се разпада при допир с реалността и историята на тази партия . пристан на корупция, поквара и егоизъм. Да не говорим, че вътре в нея все още доминират рускоцентричните болшевишки тенденции, а не евросъвместимите социалдемократични.

Надеждата е в несистемните сили и мрежата

Надеждата и опасността идва от несистемни сили и мрежов протест, който няма непременно партийни контури. Борисов със сигурност съзнава, че не може да намери толкова пари, че загаси всички социални пожари. Но е ясно, че друг път няма, защото реформа е мръсна дума.

Дори президентът Радев се досети, че бюджетните игри с военните разходи не целят модернизацията на армията, а са параван за формирането на излишъци, които се разходват без парламентарна санкция. Ако дръпнем чертата – единствените пари, които реално се дават за армията отиват за ремонт на руска бойна техника. Другото е камуфлаж – и търговете, и процедурите, и политическите заклинания пред партньорите ни в НАТО. От гледна точка на Борисов инвестициите в съхраняването на властта, чрез купуване на недоволни, е с по-висок приоритет, отколкото инвестициите в отбрана, която да ни пази от външен враг.

Всичко гореизброено ми дава увереност и надежда, че горещините в българската политическа среда тепърва предстоят.

Не чакайте протестите на парадния вход на властта. Те ще изникнат от Мрежата., не само и толкова на Улицата. Никой не може да управлява без доверие.

Илиян Василев е бивш

посланик на България в Русия , член на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания и енергиен и икономически експерт.

mediapool.bg